Зимен Пирин 2014

Съгласно предварително набелязания план трябваше за 9-10 дни да бъдем в планината,прогнозите за времето бяха в наша полза и спомогнаха да се набележи по натоварващ вариант.На 10.01. тръгваме от Видин,отново се чакаме с другите на Централна гара,Митко ще се присъедини към нас от Благоевград.Весело пътуване във влака,приповдигнато настроение от два три вида вино и някакси неусетно ей така стигнахме гара Сандански.Тук ни чакаше предварително уговорен бус ,който ни закара до х.Сандански.С бира в ръка се разхoдихме до водопада.

После се отдадохме с пълна сила на благините които предлага кухнята откъм кулинарно отношение,а за напитките се бяхме погрижили самите ние.Самата хижа е отремонтирана и като цени и предлагане на храни и напитки се издигна много нагоре в класацията ми на хижа ,жалко само че толкова много се е урбанизирала местността Попина лъка.
Ден I
Сутринта ставам хапвам шкембе,пак лягам мотам се нещо ми е мързеливо.Като че ли към 10 без нещо тръгнахме към Спано поле.Започна Зимния Пирин 2014,това до вчера беше репетиция.Ех,Зимен Пирин още не мога да осъзная напълно какво означава за мен това да тръгна за Пирин зимата-изкушение,страхопочитание,терзание.По едно време се усетих ,че сме хванали друга пътеката после се оказа че е тази през Душевадника.Времето пролетно-жега,слънце и много,много настроение.И въпреки това се наблюдава странна закономерност всеки с почти еднакъв като обем прилив на чувства си псува раницата. Замотахме се на едно място покрай реката,но с помощта ха Г-н Умника/GPS-a/ хванахме вярната посока.Там някъде на едно по голямо заледено място реших да пробвам сцеплението на новите ми обувки с леда и така се изплющях , но така е който го няма в главата после го боли коляното.
Бавно и славно набираме височина.Излязохме над гората и се показа почти зимна картинка.Е как на първото удобно местенце да не срежем първата зелка,не се спретне салата и да не се пийне ракийка 1-2 часа,а и заслона ей го къде има няма 40 мин.

След първото за прехода по разточително набиване на ободрителни напитки тръгваме към заслона.
На заслона и там подобрения с тази нова столова-панорамна гледка 5 звезди.Стаите горе се отопляват чрез въздуховоди от камината долу.Вечерта малко по скромно нали все пак е четна вечер,но пък и на китара се свири и се пя,така че си беше ОК.

С пътеписа ще продължа утре сега ще ви дам линка със снимките на Gollum и моите,неговите са от 1 да 54.
https://plus.google.com/photos/117806924060137759635/albums/5971053007879019041

Последната промяна е направена от Stefak на Вто Яну 21, 2014 11:19 am; мнението е било променяно общо 1 път

Taзи картинка ми навява хубави спомени ....добре сте си изкарали , като гледам сте във форма във всяко едно отношение и настроението е на ниво...жалко че не се засякохме...

Ден II
Неспокойна нощ за мен,започна да ме мъчи някаква гадна кашлица и не мога да спя добре и не се чувствам отпочинал,на сутринта гласа ми бе доста паднал,хм ще видим какво ще излезе от това.Но пък утрото е прекрасно и ясно.Бавно един по един се излюпваме,кой хапва по нещо,кой само гледа,леко по леко се екипираме и и към 9,15 тръгваме към хижа Вихрен през Муратова порта.Снега сутринта идеален за ходене,има си и пъртина,но аз като по тежичък съм със снегоходките,други като елфи правят едва забележими стъпки върху снега и крачат с обувки.Ходим стегнато и без никакви странични забавления до първото спанополско езеро,където някой все пак отвори някакви бутилчици но много за кратко аз дори вода не успях да пия ,баси йогисткото изпълнение.Раниците са на гръб и ние в индианска нишка бодро крачим към портата.

Спирам се по често не от умора, а за да мога всеки едни миг на присъствие в тази бяла прелест ,която ме е обгърнала да ме обземе и разтвори едва ли не.Дълго чакан момент на уединение и преклонение пред Планината.

След малко забелязваме доста голяма група на билото в посока портата,значи и оттам надолу ще имаме пъртина,щото от една снимка от зимния пътеводител на Аспарух Марковски,на моята тимбелица бъкел не и стана ясно откъде ще се мине.Стигаме портата и УАУ.

Задържам си устата в отворено положение повече от необходимото,добре че е зима и ги няма онези досадни мушици щеше да се напълни до откат с тях.Време е да тръгваме надолу,ама чакайте малко сега то много стръмно бе хора.Прекръстих се и газ надолу,къде затъвах,къде псувах,къде подвиквах при всяко по голямо подхлъзване но вече бях на крилете на адреналиновия змей.По едно време се събрахме за кратко колкото да си сложим снегоходките и отново всеки със страшна бързина надолу,две три падания и пак надолу стигайки заравнението на терасата.Там успокоихме малко топката но пак газ до Муратово езеро ,направо останах без дъх в резултат на което така се разкашлях,че според другите съм уплашил пъстървите и рибарите затова си свили такъмите.Още малко стръмно спускане и вече сме в долината на реката,където някои според дадената дума ,че стигнем ли безпроблемно до там ще се стъкмява софра.Аз обаче съм ожаднял здраво за вода и първо попълвам тези липси и после вадя уискито,обаче ме мързи да се преоблека и ми става леко хладно и ей така безпричинно и изглeжда в първия миг едва ли не като богохулство напускам веселбата и закрачвам към хижата.Абе знам си ,че нещо нередно става с мен?!Там голяма група си стяга багажа да потегля надолу,аз си поръчвам бира и застопорявам поглед към върха.Целия ден дотук беше супер,а утре ме очаква път нагоре,дано ама надали както ще излезе.След около час пристигат и останалите настаняваме се в столовата и става ясно,че мързела се е настанил поне тези дни толкова стабилно в персонала,че кон да им го тресне няма да мръднат.Важното ,че поне бира има и то предостатъчно.Храна си имаме,мезета също,но друго си е да имаше нещо топличко.Опитите ни да изкопчим да ни се спретне нещо готвено понеже оставаме още една вечер останаха напразни.

Ден III
Отново неспокойна нощ ,кашлицата се усилва и тормози все повече,сигурно безпокоя и другите в съня им.На сутринта усещах гърлото си все едно ,че бях ял пясък вечерта.Първите минути се опитвах да издавам някакви звуци.Хапваме набързо и се стягаме за нагоре.Тръгваме в отлично настроение нагоре по пътеката.Пътеката е добре утъпкана,на места заледена.Става все по-стръмно и аз усещам първите по особени тръпки на плахост които ме обземат.От няколко години това неприятно усещане от високото става все по неприятно и се засилва.Преодолявайки първото по-стръмно изкачване и след едно съвсем и безобидно хлъзване погледа ми се спрян на склона и едни улей отстрани и главата ми щеше да избухне.Ставам нагледен пример за треперене на гащи от наглед безобидна ситуация.Настигам другите и им казвам аз съм дотук.Не си представям ако продължа на слизане как ще се държа.На качване почти няма проблем но като гледам надолу и ме хваща шемета.Пожелавам им успех нагоре и им казвам ,че ще ги изчакам.Аз се мятам на супер удобна хвойна-мечешкия матрак и лягам.Поспах си около час.Добре че си сложих маската иначе щях да изгоря жестоко.Позяпах стадото кози отгоре ми,поснимах,помечтах,взех решение утре да не тръгвам през Тодорина порта няма смисъл да си причинявам това на себе си и на другите макар че точно няколко такива преминавания са лек за това но друг път.И така докато слънцето взе че се скри зад Хвойнати и изведнъж стана неприятно да стоиш на едно място.Сложих си котките и газ надолу към хижата.Един по един и другите са върнаха.Гледките от върха били супер.Е на който му е слаб амина е гледал гледки от подножието.Отново правим някакви опити за това какво може да ни се приготви в кухнята.Може омлети но ако сами си ги приготвим.Ама нали това чакам да се развъртя в кухнята.Получаваме и бонус туршия,но ако сами си я извадим от бидона.Къде го бе, Жоре тоз бидон?И така първо прясна зелева салата,после туршия и накрая омлети със сирене и още нещо.Времето в толкова приятна компания върви неусетно,леко и приятно.Кошчето взе да се препълва от смачкани кенчета Пиринско.Полягаме по някое време.

Ден IV
Моето си е скука отвсякъде през този ден.Слизаме с Митко към Бъндеришка поляна откъдето с бус ще слезем до Банско.
Оттам той си тръгва,а аз ще се видя с мой приятел за час-два и потеглям към Демяница.Преди да тръгне групата към Тодорина порта и ние надолу отгоре доста се навъси.Късмет и успех момчета ,ще се видим на Демяница.От Рибарския завой/Тодорова орница/ до Демяница го взех на един дъх,въпреки гадния лед по пътя и пътеката и това още повече ме кара да мисля моите хора.Около 45 минути след като стигнах хижата се появиха Бойко и Джо ,след още малко и Ванката,БРАВО.
На хижата има хижар,уютно,топло, прекрасен котарак хапване богат избор,наливно винце също има,бирата в бутилка- кеф откъдето и да погледнеш.

Ден V
Здравословно почвам да се чувствам все по лошо.Втресе ме по едно време през нощта явно вдигнах температура,как ли ще я карам до Тевно и по нататък.Сутринта съм доста отпаднал кратко съвещание какво ще предприемем днес.Навън започва да вали.Казвам на групата да не се съобразява с мен,ако решат да тръгнат ,аз оставам.Те след кратък размисъл решават ,че един ден почивка ще им се отрази добре,утре те ще тръгнат пък аз ще си преценя.Бойко за да не скучае реши да изчисти леда от стълбището като го разбие с пикела.Цял ден излежаване,някои цъкат бира след бира,аз толкова чай не съм пил през живота си.Излежаваме се слушаме радио,четем книги ,които 95 % са от "доброто" старо революционно време и се гоним с партизаните, но за губи време някои стават.
Решихме да помогнем на хижаря и пренесохме и нацепихме малко дърва.Навън си трупа снежец,то много хубаво ,ама малко ни сбърква плановете.От масата в леглото,от леглото на масата така до вечерта.

Ден VI
Най-неспокойната ми нощ.Събудих се към 2 от главоболие и раздираща кашлица.Слизам в столовата,разтварям си упсарин, вземам една книга и се спотайвам там да си дера дробовете там,ако могат другите да подремнат на спокойствие.Продължава да вали.Въртях се там около час и нещо и се връщам пак в стаята с унило настроение,реших няма да продължавам нагоре.
След онова еуфорично спускане от Муратова порта,само си мислех за Тевно и как сегашните условия са идеални за качване до там.Това ми желание да отида до там и почти стопроцентовата ми убеденост,че това ще се случи притъпи неприятните ми усещания под Вихрен.Но Хайтов го е казал най-добре- едно е да ти се иска, друго е да можеш, а пък трето и четвърто — да го направиш-мераци,мераци.
Събираме се в столовата и другите първоначално също казват,че слизат надолу.Но след пет минути кратко проясняване на мъглата и облачността и на тях им просветна,че все пак ще тръгнат нагоре.Стъкмяваме си багажа,оправяме си сметките,аз ги изчаквам да ги изпратя,правя го със леко свито сърце.Според мен не е много подходящо да се тръгва.Все пак се осмелявам да им кажа да внимават и преценят наистина опасностите,пожелавам им успех и те тръгнаха.
Аз поех надолу.
Приключи Зимен Пирин 2014.

Кратка статистика:
17 литра вино
110 бири
8 литра ракия
малко уиски и кубински ром.
пъстърви,суджуци,пържоли,омлети,кюфтета,супи,салати,туршии,много боб и разни други йеденета и пийенета като свински кожички,бахур,сланина,луканки,пъстърми и т.н.
Преодоляна и загубена височина,както и изминато разстояние в км не сме засичали за съжаление.

Ето и малко допълнение от мен:

При качването на Вихрен само преди излизането на премката между Вихрен и Хвойнати се наложи да изкопая 20-на стъпки с пикела,че под фирна имаше лед,след което стигнах тревен,а после каменист пасаж и нямаше проблеми.

От премката нагоре беше на ивици-снежни и каменисти.На качване ползвахме камъните ,а на слизане снега- за по бързо.

На върха беше топло и почти тихо.Стояхме около час да снимаме,да правим скомина по телефоните на приятели и ... да се черпим разбира се.Последното улесни много слизането в психологичен план.

На др.ден се изкачихме на Тодорини порти по общо-взето лятната пътека-всеки си избираше път нагоре по тревите,камъните и фирнованите участъци.
При предишните ми зимни минавания снега е бил много повече и винаги съм качвал Малка Тодорка и от там съм пускал по ридчето право надолу,т.е. на изток.
Сега обаче се виждаха пирамидки,което подсичаха върха и спестяваха малко от склона.Поради което пък пропуснах да снимам Вихрен и Кутело,тъй като така и не получих видимост към тях.Слизането беше доста гадно-много стръмно и много твърдо.
Където снегът беше дълбок и пикела се забиваше докрай беше добре,но на места камъните бяха на по 10-20см под снега и пикела само драскаше по тях.Добре,че се подаваха камъни тук-там и с пресягане на кога крака,кога ръце достигах по някой от тях.

Абе хич не бях красива гледка.Като котарак,когато се спуска по водосточна тръба.
По едно време видях Плевенския Джо да минава покрай мен забивайки пети във снега с гръб към склона. Хвана ме срам и след няколко метра и аз се откопчих от склона.
Стана равно и сега пък започна да се пропада между камъните и сложихме снегоходките.
По надолу се губихме из клека,после се пързаляхме по леда в гората.
На др.сутрин заваля сняг и валя цял ден и цяла нощ.На хижата натрупа към 25см сняг,но през цялото време се топеше ,а и на моменти обръщаше на дъжд,така,че ми беше ясно,че нагоре снега ще е повече.
Тръгнахме нагоре по долината,но под голямата лавина дето пада отдясно новия сняг вече стана 45-50см,беше много топло и ме хвана шубето.
Нито Винарска,нито Мозговишка порта ми се виждаха безопасни в лавинно отношение,а нямаше откъде другаде да прехвърлим от юг и се отказахме.
Един от групата каза,че шанса да минем безпроблемно е 95%,но на мен и тия 5% ми се виждат много след случките от предните две зими.
Същия човек каза,че ще се утешаваме,че поне ако Иван на Тевно наистина чете форума и ни е дебнал горе да ни прибере парите се е прекарал.
Слаба утеха,но утеха.
Ето,така Зимния Пирин се провали за трета поредна година.
Към 20.02. ако не е наваляло много и свие студ може да си го довършим,щото без финал на Роженските пирамиди не същото.

Gollum написа:

Нито Винарска,нито Мозговишка порта ми се виждаха безопасни в лавинно отношение,а нямаше откъде другаде да прехвърлим от юг и се отказахме.
Един от групата каза,че шанса да минем безпроблемно е 95%,но на мен и тия 5% ми се виждат много след случките от предните две зими.

Хм, да, предвид предходния ви късмет, шансът е бил най-много 50% Laughing

Но иначе си е станало ходенето, макар и не на 100%. Жалко само, че Стефан се е разболял.

Следя вашия „Зимен Пирин” и съжалявам, че сте се разминали с плановете си.

В тези „5 % „ са събрани страховете ви, които от предишните зими се спотайват някъде във вас,
но може би точно те са ви предпазили от нови неприятности и сега…

„Статистиката” е уникална за планинарски форум – не в метри и километри, а в литри, брой кенчета и суджуци...

Живи и здрави сте, спазвате традицията си, а „Финала” при Пешо в Рожена винаги ще го нагласите!
Искрено ви се радвам. Поздравления за всички от групата „Зимен Пирин”!

П.П. Стефчо, отдава ти се готвенето по хижите, може да стане добър хижар от теб. Laughing

_________________
Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.

Стефане, Пирин е пак там, пак ще идете! Статистиката е сериозна, де да можехме и ние така! Успехи и да сте живи и здрави! Smile

А как е Стефчо сега?

_________________
Хубавите неща ме научиха да обичам живота. Лошите- как да го живея.

Ами Стефчо, в момента си лекува синузита и бронхита.Пие антибиотик и това ограничава приема на
червено вино.
Да така е Пирин си е там и там ще си бъде,по важното за мен е ,че е заел доста от сърцето ми.