х.Добрила-вр.Ботев-х.Тъжа-х.Русалка (част 2)

Втори ден:
В 7:10 хванах баира и в 8:00 бях на вр.Ботев, 7 години след последното ми качване тук и 36 години след първото. Времето обещаваше да е хубаво, видимоста беше по-лоша от предния ден. Не беше за снимане на повече от няколко километра. Последва излежаване на Малкия юмрук(по традиция), пред паметника и после надолу към заслон Маринка. Захапах билото на запад - Ушите, Параджика, Юрушка грамада и надолу към Русалиите и х.Тъжа. При Параджика срещнах човек с когото си полафихме 5 мин. и всеки си хвана пътя. До Тъжа - никакви хора. Хижа Тъжа я шунтирах(не я обичам и това е), свих надолу и слезнах в реката, където се опънах за дълга почивка и обяд. Естествено краката във водата! От там надолу хванах по каменистия път, а наоколо панаир. Две лели ловят пеперуди, джипки сноват, няколко подозрително тъмни момчета, група туристи, които упътих нагоре, пикапа на охраната на парка(така се оказа)...Задължително щракване на Кадемлийско пръскало, шепа малини и пак надолу. Не ми се качваше до Бабско пръскало, бях се скапал по напечения камънак и затова си продължих към хижата. Там беше спокойно, освен мен още едно семейство. Те запрашиха на другия ден за Мазалат - направо не мога да ги мисля!

Трети ден:
Оставаше ми само 2,5 часа слизане до гарата на село Тъжа и затова хич не бързах. Влакът за Карлово е чак в 12:30(и закъсня даже). Набрах малко чубрица, хапнах къпини и така до долу. Времето устиска, като че ли всичко беше изчислено. Чак в Карлово запука як дъжд(ах, ония хора на Мазалат... Bad Mood

) Прибрах се в Пловдив, където вече беше по-студено отколкото на хижата сутринта.
Ето и снимките:

Безименният(2171м), по изгрев, долу заслон Ботев:

Саръкая, Дюзчал и Безименния, снимани от Склона на Ботев:

за тези, които не са го чели, на една от сградите на вр. Ботев:

Малкия Юмрук(2340м):

вр.Ботев(2376м), сниман от Малкия Юмрук(8:15 сутринта):

вр.Ушите(2115м)

по-малкото Ухо:

част от източния склон на вр.Ботев - може би това са недоразвитите циркуси и циркусни венци, описани в книгите, доказващи наченки на ледникова дейност в минали епохи. Това пак остана за друг път, ще се ходи специално по източните склонове на оглед. Wink

шеметния северен склон на Параджика(2209м):

вр.Марагидик(Русалка) и част от Северен Джендем:

част от Северен Джендем:

мощната гърбица на вр.Юрушка грамада(2136м):

на изток, силует на масивът Триглав, в средата вр.Голям Кадемлия(2276м):

долу хижа Тъжа и Русалийски проход:

Кадемлийско пръскало(72м), с малко вода но все така впечатляващо:

в средата се вижда мааалка част от Бабско пръскало(54м):

същия кадър в по-общ план:

Ето и една панорамка - на заден план част от огромния вр.Ботев, на преден план в дясно - вр.Побита глава(Кафадикилди)(2075м):

Суперско

Ето, вече мога да кажа, че част от маршрута ми е познат - района около Кадемлията, Тъжа и ня`кви полянки по на запад - Равни се водеха. А и Бабското пръскало е мно`оо готино, като бях там ми се искаше да го снимам отдолу, ама нямаше как Confused

Мдам. Пмного добре си походил, бараво, браво. Айде все повече време свободно да се отваря да да пускаш хубави описания и снимки. ръкопляскания

Здравей, изчетох и втората част с интерес, отново си направил добри снимки, добра разходка. Когато се пробвах преди около месец на 100 те на Стара планина преминах през по-голямата част от маршрута и разбрах за много върхове, за които не знаех. Най-интересно за мен беше, да науча за Малкия Юмрук чал. Оттогава обаче повече за този връх не чух и сега като пишеш за него , а даже и височина даваш интересът ми се засили. Кажи ако можеш откъде имаш сведения за котата и дали някъде се води официално за връх.
Нещото, което ми направи също впечатление беше първото изречение, а именно , че от седем години не си се качвал на Ботев и че преди 36 години си се качил за първи път. Въпросът ми е, като голям любител на Стара планина колко изкачвания имаш на първенеца и какво те е спряло толкова години да не го качиш. Разбира се ако причината не е за нета, не е нужно да я пишеш. Аз примерно съм си поставил за цел всяка година да кача поне един път първенците на първите ни четири планини - Рила, Пирин, Стара планина, Витоша и засега две години успявам. Осъзнавам обаче, че това няма да става всяка година и винаги ще си има някаква причина, та за това те питам.
Благодаря предварително!!!!
Поздрави!!!!
Жоро

Здравей Жоро! Малкия Юмрук не е отделен връх, само втора кота на Ботев, между двата има широко понижение. Така е и на Амбарица. За височината на Малкия Юмрук не съм срещал друга цифра освен 2340м, в топографската карта пише 2340,3м - значи няма съмнение.
За пети път само се качих на Ботев. Не съм си поставял за цел да се качвам всяка година, нито там нито някъде другаде. Дори нямам амбиции да правя в планината неща, започващи с "НАЙ-" , за мен тя не е състезание! Неминуемо ще имаш занапред повече причини да не отидеш някъде, но това е положението - в живота има и други неща, не са само планините. Wink

П.П. Малко ме е яд че ме домързя, щото бях уморен, да отскоча до вр.Побита глава и да поснимам гледки.

а на Параджика само като гледам снимката и ми се подкосяват краката. не искам и да си представям какво би било усещането да го видя на живо.

За любителите на мултимедийни продукти направих едно слайдшоу, с част от горните снимки и други непубликувани от същата сесия. Можете да си го изтеглите от тук:

слайдшоу (33Мb !!!)

или от тук (.rar)

.

Последната промяна е направена от mislesht на Вто Юли 01, 2008 10:45 am; мнението е било променяно общо 1 път

Нека и аз да Похваля автора за прекрасните снимки и слайдшоу,които ми напълниха душата. М/у другото, голяма част от тях са от моето любимо кътче на Земята - Северния Джендем, който е неповторимо уникален по своята красота.