Относно делението на Стара Планина

Въпросът свързан с подялбата на големи природни пространства (макар и да са правени десетки опити) у нас е недостатъчно разработен. В частност това се отнася и до Стара планина. Когато се коментира такъв въпрос много важно е да се отчита от какъв аспект (гледна точка) е направено поделянето - то отраслево ли е, комплексно ли е, какво ли е...

Бих искал да кажа, като географ, че България има нужда от ново прородногеографско райониране, което да е на принципна основа и според значението на термините! В използването на последните обаче у нас, в литературата и картите, цари пълен хаос и неразбория. Но родната география явно предпочита да изправя повече проблемите на Южен Судан и тем подобни вместо да се заеме с развитието, авторитета и създаването на традиции на една модерна българска географска школа.

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител

Просто като допълнение към темата (и във връзка с последното мнение на mislesht).
Илия Копралев и др., География на България: физическа и социално-икономическа география, София, 2002 г. (колективен труд на Института по География на БАН), стр. 32:

Цитат:

Западната и източната част на веригата (старопланинската - бел. м., Rincewind) са по-широки и надлъжно разчленени, което дава основание в морфографско отношение традиционно да бъде поделяна чрез Ботевградския проход (висок 965 м) и прохода Вратник (1107 м) на три части: Западна (дълга 170 км), Средна (205 км) и Източна (155 км).

Средна Стара планина ... Поделя се на дяловете Етрополска (1787 м), Златишко-Тетевенска (2071 м), Троянско-Калоферска (2376 м), Шипченско-Тревненска (1524 м) и Елено-Твърдишка (1535 м).

Rincewind написа:

Просто като допълнение към темата (и във връзка с последното мнение на mislesht).
Илия Копралев и др., География на България: физическа и социално-икономическа география, София, 2002 г. (колективен труд на Института по География на БАН), стр. 32:

Цитат:

Западната и източната част на веригата (старопланинската - бел. м., Rincewind) са по-широки и надлъжно разчленени, което дава основание в морфографско отношение традиционно да бъде поделяна чрез Ботевградския проход (висок 965 м) и прохода Вратник (1107 м) на три части: Западна (дълга 170 км), Средна (205 км) и Източна (155 км).

Средна Стара планина ... Поделя се на дяловете Етрополска (1787 м), Златишко-Тетевенска (2071 м), Троянско-Калоферска (2376 м), Шипченско-Тревненска (1524 м) и Елено-Твърдишка (1535 м).

Благодаря! Точно това това имах предвид! Броя БАН за последен и компетентен орган, а и годината е 2002 г. Знам, че някои оспорват компетентността им, но кой съм аз, че да го правя. Wink

_________________
Две неща движат този свят - инатът и шубето.