Е човека ти е написал, че Ибър допреди 70 години не е върха, който сега знаеш като Ибър.
Всъщност почти всички върхове около горното течение на р. Ибър - мочурите, са носили името Ибър, около въпросния блатист гьол.
Вероятното обяснение на това е, че Ибър е името на реката, което е пренесено към околните върхове много по-късно.
По-скоро обяснението е, че името на езерото идва от това, че "дава началото на р. Голям Ибър".
Иначе съвсем ясно е написано "най-високи върхове Каменити чал 2591 м и Ибър 2666 м."
Виж текста в мнението на Ведрин - снимка от книгата на Пвел Делирадев "Рила" от 1930 г.
Правило ми е впечатление че имената на реки и езера биват променяни по-рядко в сравнение с тези на градове, села и върхове. Сещам се например за с. Марулево в Западните Родопи, преименувано на Ваклиново преди повече от 50 години, през което и до днес си тече Марулевска река Струва ми се че Дидо е прав, че в случая с Ибър може да се е случило нещо подобно -- разместване и уточняване на имена на върхове, което обаче не се е отразило напълно в имената на околните езерца, доколкото те изобщо все още съществуват като такива.
Пет Яну 10, 2014 1:22 am
Todor
Регистриран на: 03 Юни 2009 Мнения: 1161
vedrin написа:
Правило ми е впечатление че имената на реки и езера биват променяни по-рядко в сравнение с тези на градове, села и върхове. Сещам се например за с. Марулево в Западните Родопи, преименувано на Ваклиново преди повече от 50 години, през което и до днес си тече Марулевска река Струва ми се че Дидо е прав, че в случая с Ибър може да се е случило нещо подобно -- разместване и уточняване на имена на върхове, което обаче не се е отразило напълно в имената на околните езерца, доколкото те изобщо все още съществуват като такива.
На мен, като човек знаещ добре руски език, ми е много интересно от къде идва името на река Пиздица в Баташкия дял на Родопа Особено на фона на съседните върхове със звучни имена - Ташкесен, Токлуери и реки - Андък дере, Юрталан дере /всъщност то става Пиздица/.
Пет Яну 10, 2014 11:13 am
Rincewind
Регистриран на: 09 Апр 2013 Мнения: 875
Todor написа:
На мен, като човек знаещ добре руски език, ми е много интересно от къде идва името на река Пиздица в Баташкия дял на Родопа Особено на фона на съседните върхове със звучни имена - Ташкесен, Токлуери и реки - Андък дере, Юрталан дере /всъщност то става Пиздица/.
Нямам идея за етимологията на името Пиздица (но съм стопроцентово сигурен, че не е от античното Пизос, както се пише тук и там), но то се среща и на други места в България - Берковско, в централния Предбалкан и другаде. При всички случаи името на родопската река Пиздица е съвременно топографско, а доколко останалите са "традиционни", а не резултат от съвременно преименуване, не мога да зная.
На мен, като човек знаещ добре руски език, ми е много интересно от къде идва името на река Пиздица в Баташкия дял на Родопа Особено на фона на съседните върхове със звучни имена - Ташкесен, Токлуери и реки - Андък дере, Юрталан дере /всъщност то става Пиздица/.
На мен, като човек знаещ добре руски език, ми е много интересно от къде идва името на река Пиздица в Баташкия дял на Родопа :-) Особено на фона на съседните върхове със звучни имена - Ташкесен, Токлуери и реки - Андък дере, Юрталан дере /всъщност то става Пиздица/.
Попаднах на едно забавно руско четиво. Понеже е бая дълго, ще цитирам тук само две изречения от него (останалото е за любители):
"Е. Подвальная приводит несколько иную трактовку этой лексемы. Приводя полабское рeizdа - «седалище», то же в древнерусcком рeizdа, она полагает: «...славянское слово обычно трактуется как имеющее индоевропейское происхождение, причем и семантически совершенно отличное от тюрко-монгольского: оно объясняется либо как приставочное образование от *sed- [*pi-sod-a], либо как композит от *реs- 'membrum virile' [*pe(i)s-(s)tha]» (Подвальная Е., 1996, с. 78). Однако, но болгарским данным из сферы диалектной лексики и народной ономастики, наша трактовка более верная: этим именем в болгарской гидронимии часто называется любая расщелина в скале, из которой течет вода, сравните такие гидронимические названия, как Пизда, Пиздина Вода, Пиздица, Пиздишка ряка (Балкански 1996, с. 36-37; Ангелова-Атанасова 1996, с. 338)."
Цитираните трудове са:
Ангелова-Атанасова М. Топонимия на Горнооряховско. - Велико Търново, 1996. - С. 338.
Балкански Т. Западнородопските власи: Етнос. Етнонимия. Ономастика. - Велико Търново, 1996. - С. 36-37.
Йес,йес,йес! И ний сме дали нещо на света! От тук нататък ще се хваля пред руските си приятели, че те са взели думата от нас, а не ние от тях
А сега, то каквото има по езика все са са го вземали от нас ...
Тук ключов става въпроса кои са те и кои сме ние. Затова може би най-точно е да се каже че преди много време хората обитавали нашенско са разпространили писменост, култура, вяра всред хората, населявали обширни територии от днешна Украйна и Русия. В някаква степен днешните жители на онези земи все още говорят езика на предците ни от Средновековието, който ние (днешните жители на нашенските земи) вече доста сме изменили.
Вече 2 месеца ползвам 60CSX и имам следния проблем, на картата ми показва релеф, имена на местности, метри надморска височина,
пътища и пътеки, но не ми показва хижите( жълтите къщички) и върховете.
Въпроса ми е дали е нещо от настройките или картата не е инсталирана правилно?
Пробвах с рестарт на картите от гпс-а но пак не ги показва.
_________________ "АКО ЖИВЕЕШ ВСЕКИ ДЕН КАТО ДА Е ПОСЛЕДЕН, ПОЧТИ СИГУРНО Е, ЧЕ НЯКОЙ ДЕН ЩЕ СЕ ОКАЖЕШ ПРАВ" Стив Джобс
Вече 2 месеца ползвам 60CSX и имам следния проблем, на картата ми показва релеф, имена на местности, метри надморска височина,
пътища и пътеки, но не ми показва хижите( жълтите къщички) и върховете.
Въпроса ми е дали е нещо от настройките или картата не е инсталирана правилно?
Пробвах с рестарт на картите от гпс-а но пак не ги показва.
При настройки по подразбиране в 60CSx точките (иконките) за върхове и хижи се появяват при нива на zoom 200m или по-близо. Има два основни параметъра в настройките на уреда, които имат влияние върху този праг:
1) Menu --> Setup map --> Detail (по подразбиране Normal, може да бъде увеличено на More или Most; при Most върховете и хижите се появяват при нива на zoom 500m или по-близо);
2) Menu --> Setup map --> Max zoom --> Map points (по подразбиране AUTO, може да се избере конкретна стойност);
Аз обикновено ползвам уреда с (2)=800m и (1)=Normal, за да избегна претрупване на картата с линии и полигони при по-отдалечените нива на zoom и същевременно да виждам върховете и хижите, както и други точки, по-отдалеч.
Благодаря много, с настройка 2 се получи.
Някъде ако те позная ще те черпя.
_________________ "АКО ЖИВЕЕШ ВСЕКИ ДЕН КАТО ДА Е ПОСЛЕДЕН, ПОЧТИ СИГУРНО Е, ЧЕ НЯКОЙ ДЕН ЩЕ СЕ ОКАЖЕШ ПРАВ" Стив Джобс
Пон Яну 13, 2014 9:00 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6517
Пуснах една пробна система за добавяне на данни за картата - може да я пробвате тук - http://mountain.bajhui.org/trac
Иска регистрация + email потвърждение.
След потвърждението (ако липсва си вижте спам папката), можете да добавяте ticket-и със забелязани грешки, нови данни и прочее. Към ticket-ите могат да се атачват файлове - траци, снимки и прочее, както и да се коментира всичко това.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Струва ми се че Дидо е прав, че в случая с Ибър може да се е случило нещо подобно -- разместване и уточняване на имена на върхове, което обаче не се е отразило напълно в имената на околните езерца, доколкото те изобщо все още съществуват като такива.
/
