.... А и най-накрая да не забравя за съжаление няма да може да прочетете в книгата нищо за славния подвиг на четата Чавдар и д-р Янко....
Ти остави четата, но доколкото разбрах от написаното по-горе, сматаш средна Стара планина от Кашана. Според мен, а и не само(мога да цитирам компетентните източници) средна Стара планина на запад е до Арабаконашкия проход.
Честно казано, не знам кой, от къде и кога е започнал да налага това схващане че е до Кашана...
_________________ Две неща движат този свят - инатът и шубето.
.... А и най-накрая да не забравя за съжаление няма да може да прочетете в книгата нищо за славния подвиг на четата Чавдар и д-р Янко....
Ти остави четата, но доколкото разбрах от написаното по-горе, сматаш средна Стара планина от Кашана. Според мен, а и не само(мога да цитирам компетентните източници) средна Стара планина на запад е до Арабаконашкия проход.
Честно казано, не знам кой, от къде и кога е започнал да налага това схващане че е до Кашана...
Прав си, но това е тема по която може да се спори на дълго и широко. Аз не искам да влизам в спор или да вземам страна по въпроса. Но. В момента правя пътеводител на Централна Стара планина. За мен тя започва от прохода Кашана. Ако бях включил и Арабаконашкия проход, то трябваше цялата Етрополска планина барабар с планината Било също да влезе, а според мен това си е Западна Стара планина.
Пон Яну 06, 2014 5:25 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6467
Dimo Kolev написа:
mislesht написа:
Dimo Kolev написа:
.... А и най-накрая да не забравя за съжаление няма да може да прочетете в книгата нищо за славния подвиг на четата Чавдар и д-р Янко....
Ти остави четата, но доколкото разбрах от написаното по-горе, сматаш средна Стара планина от Кашана. Според мен, а и не само(мога да цитирам компетентните източници) средна Стара планина на запад е до Арабаконашкия проход.
Честно казано, не знам кой, от къде и кога е започнал да налага това схващане че е до Кашана...
Прав си, но това е тема по която може да се спори на дълго и широко. Аз не искам да влизам в спор или да вземам страна по въпроса. Но. В момента правя пътеводител на Централна Стара планина. За мен тя започва от прохода Кашана. Ако бях включил и Арабаконашкия проход, то трябваше цялата Етрополска планина барабар с планината Било също да влезе, а според мен това си е Западна Стара планина.
ОК, но тук виждам противоречие през две изречения.
Не искаш да вземаш страна по въпроса, но за тебе Централна Стара планина започва от прохода Кашана.
Това очевидно значи, че вече си взел страна и тя е, че Централна Стара планина започва от прохода Кашана.
Това базира ли се на нечие деление всъщност и ако е така - кой по-стар изследовател на Стара планина го е въвел, и кои от всичките писали за Стара планина го възприемат?
Ако делението е лично твое, това вече не е правилно, според мене - създаваш прецедент за писане на непроверена информация, точно както споменава Balkandjiq.
В този смисъл е добре да има добре-аргументиран отговор точно на този въпрос - за да се избегне съмнението за поднасяне на случайна, измислена информация.
@Balkandjiq, добре е да се изчака книгата на Димо преди да се съди по какъвто и да е начин ...
Според мен, а и не само(мога да цитирам компетентните източници) средна Стара планина на запад е до Арабаконашкия проход. Честно казано, не знам кой, от къде и кога е започнал да налага това схващане че е до Кашана...
Златишкия проход е посочен като граница между Западна и Средна Стара Планина в 5-томната "Кратка българска енциклопедия", издадена между 1963 и 1969 г. В издадената през 2004 и 2005 г. от Картография ЕООД карта на Средна Стара Планина (отг. редактор Асинет Симонова, техн. редактор Маргина Божилова, консултант д-р Тодор Ненов) част от Етрополската планина е включена, но Арабаконашкия проход остава за малко извън обхвата на картата. В BGMountains сме приели за граница Арабаконашкия проход. Така на север водосборния басейн на р. Малък Искър попада изцяло в Средна Стара Планина, вместо да бъде разделен при Златишкия проход. Освен това в южна посока Арабаконак се явява вододел между басейните на Искър и Марица.
Пропуснах да отбележа че в обяснителния текст към гореспоменатата карта, издадена от Картография ЕООД, първото изречение е следното: "Средна Стара Планина се простира между седловината Кашана на запад, през която минава Златишкия проход и седловината Вратник на изток, през която минава Вратнишкия проход."
Пон Яну 06, 2014 7:16 pm
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3385 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
Въпросът за границата между Западна и Средна Стара планина е много интересен.
Срещал съм различни мнения по въпроса. Ето едно от тях:
"Средна Стара планина е най-дългият (185 км) и с най-голяма надморска височина дял на старопланинската верига, която започва на запад от долината на р. Тимок и свършва на изток с нос Емине на Черно море. Западната граница на този дял е Златишкият проход, източната - проходът Вратник. На север с ясно изразени по напречните ридове пречупки планината опира в Предбалкана, а на юг стръмните планински склонове рязко свършват до ниските задбалкански котловинни полета.
С развитието на географските и геоложките науки през последните 70 години западната граница на Средна Стара планина е поместена от Искърския пролом на Ботевградския (Арабаконашки) проход, за да се установи накрая на Златишкия проход. В последно време най-новите геоложки, геотектонски и геоморфоложки проучвания създадоха предпоставки тази граница да се премести по на запад - на прохода Витиня. Обаче това предложение още не е потвърдено и официалната западна граница си остава Златишкият проход." - пътеводител "Средна Стара планина", Георги Нанев Чорчопов, Медицина и физкултура, София, 1975.
vedrin вече спомена някои от "най-новите геоложки, геотектонски и геоморфоложки" предпоставки, според които границата следва да се измести на Арабаконак. Интересни ще бъдат и "контрааргументите".
С развитието на географските и геоложките науки през последните 70 години западната граница на Средна Стара планина е поместена от Искърския пролом на Ботевградския (Арабаконашки) проход, за да се установи накрая на Златишкия проход. В последно време най-новите геоложки, геотектонски и геоморфоложки проучвания създадоха предпоставки тази граница да се премести по на запад - на прохода Витиня. Обаче това предложение още не е потвърдено и официалната западна граница си остава Златишкият проход." - пътеводител "Средна Стара планина", Георги Нанев Чорчопов, Медицина и физкултура, София, 1975.
"Западна Стара планина се простира между Белоградчишкия и Ботевградския (Арабаконашкия) проход. Въпросът за източната граница на Западна Стара планина е спорен. Според едни автори, чието становище поддържаме и ние, тя е Ботевградската (Арабаконашката) седловина, а според други това е седл. Кашана, през която минава Златишкият проход. Редица белези от геоструктурно, морфоструктурно и морфохидрографско естество са в полза на първото становище."
От друга страна, както вече споменах по-горе, Тодор Ненов е бил и консултант на издадената през 2004-2005 г. карта от Картография, в която за граница се посочва Златишкия проход. Много си менят мнението тия хора, ей!
В един по-стар пътеводител, издание от 1958 г., авторите Георги Дановски (написал раздела за тази част от планината), Пъшо Бетувски и Иван Райков също посочват Златишкия проход като граница между Западна и Средна Стара Планина, като правят и едно любопитно уточнение (стр. 9):
"Златишкият проход се приема за пръв път като източна граница на Западна Стара Планина в учебника по Физическа география на България за учителските институти, излязъл под редакцията на Ж. Гълъбов, 1956 г. За подобно определяне на тази граница загатва и Е. Бончев в учебника си Геология на България."
Би било интересно да се провери дали пише нещо по въпроса в енциклопедията на братя Данчови от 1936 г. Някой дали има фототипното ѝ издание от 1995 г.?
Вто Яну 07, 2014 12:01 am
кирил драганов
Регистриран на: 08 Юли 2011 Мнения: 21 Местожителство: велико търново
Искам и аз да хвърля едно малко пояснение. Стига сме замествали чисто физикогеографски подялби със съвременни технически съоръжения - магистрали , проходи и други. Тук става въпрос за разделяне на ПРИРОДНОГЕОГРАФСКИ ОБЛАСТИ - ДУНАВСКА РАВНИНА , СТАРоПЛАНИНСКА, КРАЙЩЕНСКОТРАКИЙСКА И ДРУГИ И ЗА РАЗДЕЛЯНЕТО ИМ ПО МОРФОХИДРОГРАФСКИ ОСОБЕНОСТИ НА ЗАПАДНА, СРЕДНА И ИЗТОЧНА. Това означава , че речните системи са важни при разделянето на природните области на части. Да започнем от север на юг. Дунавската равнина се разделя от долините на реките Вит и Янтра на Западна Дунавска, Средна Дунавска и Източна Дунавска. Предбалкана по морфографски белези се дели на западна , средна и източна части. Средната част е разположена между реките Малък Искър и Стара река приток на Янтра. Средна гора се дели от притоците на Марица - Тополница и Стряма на Ихтиманска Средна гора, Същинска Средна гора и Сърнена Средна гора. Е СЕГА ДА ПРОСЛЕДИМ ПЪТЯ НА РЕКИТЕ - ОТ ЮГ - Марица, притока и Тополница и нейния и приток Златишка река извираща на 2-3 км източно от прохода Кашана. На север границата продължава западно от Кашана с извора на Малък Искър. Следователно според мен това е границата на Западна и Средна Стара планина. Е ще кажете например може да проследим малките приточета на Тополница - Буновска река и на Малък Искър - Суха река/ даже и още едно приточе / , които извират от северния и южния склон на Етрополската планина точно при Арабаконашкия проход , но ако е така трябва да разделим планината на две- западна част на Етрополската планина към Западна Стара планина и източната към Средна Стара планина. Така по речната система определяме и границата с Източна Стара планина - Стара река приток на Янтра на север от прохода Вратник и на юг Беленска приток на Голямата река, която е приток на Тунджа. От 3 години и аз се занимавам с описването на Средна Стара планина, описвам маршрути и пътеки , имам много снимков и картен материал , но се радвам че и друг се е занимавал с това.
Е ще кажете например може да проследим малките приточета на Тополница - Буновска река и на Малък Искър - Суха река/ даже и още едно приточе / , които извират от северния и южния склон на Етрополската планина точно при Арабаконашкия проход , но ако е така трябва да разделим планината на две- западна част на Етрополската планина към Западна Стара планина и източната към Средна Стара планина.
Всъщност вододела между Марица и Искър тръгва на юг от вр. Звездец. Най-близката до този връх седловина е Етрополския проход, но той не е предлаган за граница именно защото така би се разделила Етрополската планина между различни дялове на Стара Планина. Ако се приеме за граница Арабаконак, тогава Етрополската планина попада изцяло в Средна Стара Планина, вместо в Западна.
Според мене делим планина-най-логично е да се среже според морфологията на самата планина-там дето почва Централнобалканската(етрополската)антиклинала...Навремето доста се интересувах от геология,имам и доста литература...За съжаление отдавна съм забравил доста от материята,а и хич не е проста...
_________________ Планини има много,но Балкана е само един!
За отбелязване е че в онзи момент Златишкия проход въобще не се обсъжда, а спора е между Искърския пролом и Арабаконак, последният поддържан от починалия в началото на същата година проф. Жеко Радев, който за 25 години университетска преподавателска дейност е създал основите на физическата география в България и на нейните основни клонове - геоморфология, климатология, хидрология, картография, а същевременно е бил и пълномощник на туристическо дружество "Алеко Константинов".
В заключение бих споделил че аз лично намирам преценката на Жеко Радев (специалист по карстовата морфология на Западна Стара Планина) по този казус за по-уместна и точна от тази на неговия студент Живко Гълъбов, който е известен и с това че любимата му планина са Родопите и там е започнал първите си и завършил последните си теренни проучвания.
Да си кажа и моето мнение-интересна ми е информацията за различното определяне на границата между Западна и Средна Стара планина през годините. Но да водим спор тук е безсмислено, защото колко от нас са капацитети в тази област?! Но най-вече разводняваме темата и бягаме от същността ѝ - а именно новия пътеводител.
Мен лично ме интересува и кога се очаква да излезе втората част (до лятото ще я бъде ли ), тъй като там мисля са по-посещаваните маршрути. Аз се интересувам най-вече от маршрутите, особено тези, които ги няма в досегашните карти и за мен такъв пътеводител с карта би бил много полезен.
Може ли наистина да видим примерни извадки от пътеводителя, за да знаем за какво става дума?
Разбира се, че автора ще си напише книгата както е решил, това не оспорвам. Обаче изказвам мнение, според мен правилно, пък той дали ще го приеме си е негов проблем. И аз не бих го приел, ако книгата е вече готова.
Трябва да уточня следното:
1. Не смятам, че съм капацитет, обаче капацитети са Ненов и Чорчопов, чието мнение за делението поддържам.
2. Другия източник е География на България, 2002г /авторски колектив от БАН/, не притежавам книгата за да цитирам страницата.
3. Всяко такова деление е малко или много субективно, т.е. налагаме на планината някакви си човешки критерии. И в този дух един експеримент - вие къде бихте сложили границата, от пръв поглед (на произволна карта) :
същото на БГМапс:
_________________ Две неща движат този свят - инатът и шубето.
Вто Яну 07, 2014 11:13 am
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6467
Този коментар на Делирадевата карта го бях пропуснал.
Сам по себе си е доста е интересен, защото директно посочва Павел Делирадев като спонтанен кръстител на доста географски обекти в Рила.
Предложеният начин от г-н Сава Попов да се правят такива прекръщавания също е адекватен. На трезвата мисъл на българските общественици от онова време можем само да завидим сега.
Картата иначе (имам я в къщи) е прилична като за онова време, макар и относително далеч от топографските карти, с които сме свикнали сега.
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
:
