Баташки снежник

Въпреки, че не е съвсем зимно, на 4 януари се изкачихме на връх Баташки снежник.
Тръгнахме от с.Нова махала. По-рано бях споменал, че пътеката в горната част на маршрута, към обширната поляна под върха, е превърната в горски път. Това обстоятелство никак не ме радва, защото най-вероятно се подготвя някое високо сечище. Засега обаче сеч там няма. Дърва се добиват долу в ниското от изкуствено засадените борови гори над селото. Всъщност може да е някакво планово оправяне на пътя, защото то явно преди десетилетия не е било пътека а горски път. Да не мислим лошо предварително Smile

Пътят на места е много заледен - участъци по 10-на и повече метра е плътен лед. Излязохме на поляната, която е почти без сняг. При изкачването на върха даже можеше тук там да се намерят червени боровинки. В последните 100-200 метра трябваше да се прегазват снежни преспи, размекнати от яркото слънце.
Гледките бяха уникални. Точно на юг се виждаше някаква много висока планина в Гърция. Не знам коя е но я виждам за първи път от там - много далеч. Понеже се виждаше кулата на вр.Снежанка мога да определя, че тази планина е някъде на около 25-30 градуса на дясно. След това се виждаше /мисля/ Боздак, Славянка, Пирин, Рила, Стара планина. Цялото Персенкско било като картичка. Понеже бяхме към 13ч. на върха, предполагам, че сутринта гледката е била още по-ярка.
Видяхме, че от изток североизток има утъпкани следи от няколко човека направо през гората. Понеже предните, които се бяха записали в книгата на върха, бяха няколко човека с турски имена предположих, че са дошли от Фотиново и решихме, че ще вървят по пътекъта към Суватдереси и по-нататък по жълтата маркировка за Фотиново. Снежната обстановка беше много тежка. Ледена кора около 5-6 см., а под нея рехав сняг. На места издържа, а на места - не, тежестта на човека. Когато стигнахме до извора на р.Гашня видяхме, че следите не зъвиват към маркираната пътека за Фотиново, а продължават по пътя по билната поляна, който впоследствие върви по р.Гашня и излиза на "асфалтовия" път за Девин. В края на поляната следите изчезнаха, но се появиха от МПС, вероятно джип. Реших да се възползваме от следата до вливането на Суватдереси в Гашня и от там да завием към жълтата маркировка. В един момен пътят се включи в друг камионен път, който беше почистван и идеално гладък, но заледен. Все пак се вървеше доста лесно. Когато стигнахме до Суватдереси видях, че натам никой не е вървял скоро. Знам, че след къщичката пътеката е много стръмна и предния път беше с много паднали дървета. Представих си и пълна със сняг и лед.... почти сигурно замръкване в гората. Решихме да излезем на шосето пък там вече може и на стоп може и по тъмно. Така и направихме - насладихме се на чудната гледка от Фотинската скала. Видях края на пътеката с жълтата маркировка до водохващането на асфалтовия път и не съжалих, че сме обиколили - лед и сняг. Тъмнината ни хвана малко преди горското стопанство Куртлуджа /сега Борово/. Останалите няколко километра до Нова махала изминахме на фенерчета. Наслаждавахме се на звездното небе и видях метеорит Smile

Общо почти 30 километра.
Само ще добавя, че в това време на годината до сега това ни е третия или четвъртия опит да изкачим върха. Всичките предните са били неуспешни заради многото сняг.

Мда,един от най-обзорните върхове в Родопите-само веднъж съм го качвал-заслужава си усилията!
п.п. първенството по гледки и обзор държи обаче рида Мурсалица...

Не съм качвал този връх, а щом е с панорами, значи си заслужва. Някаква фотоинформация?

Ами моите не са много за показване - само основни щрихи и дата - да не останеш с грешни впечатления за мястото. Поразрови се в нета има много и в Гугъл земя също. Аз мога да дам GPS следи и описание на повечето подходи към върха. Най-лесни са по р.Гашня и от Нова Махала. Има пътеки/пътища и от Батак и от ГС Картала и от ГС Кьошка, някой дори са маркирани и то много добре.

Todor написа:

Ами моите не са много за показване - само основни щрихи и дата - да не останеш с грешни впечатления за мястото. Поразрови се в нета има много и в Гугъл земя също. Аз мога да дам GPS следи и описание на повечето подходи към върха. Най-лесни са по р.Гашня и от Нова Махала. Има пътеки/пътища и от Батак и от ГС Картала и от ГС Кьошка, някой дори са маркирани и то много добре.

Ще съм много благодарен, ако опишеш най-лесните походи към върха, защото това лято съм решил да се мотая в тази посока. Има ли пътеки до върха, може ли човек да се загуби? Благодаря предварително! Smile

	Цитат:
	Ще съм много благодарен, ако опишеш най-лесните походи към върха, защото това лято съм решил да се мотая в тази посока. Има ли пътеки до върха, може ли човек да се загуби? Благодаря предварително! Smile

Може би най-лесния е по поречието на река Гашня. Наскоро го минах и се върви само по черни пътища и денивелацията не е голяма. Потърси някъде из темите, мисля че имаше описание на маршрута. А иначе гледките от върха определено си заслужават. Идеален еднодневен маршрут.

Най-лекия път е по река Гашня. Той обаче не е маркиран, а освен това подстъпът е много труден с кола, на която държиш Smile

10 км= кошмарен път, който аз изминавам за близо час с малкото ситруенче. Т.ч. - през Нова Махала.
От селото тръгва черен път юг-югозападна посока. Има маркировка и бих казал, че е доста добра. След около 1 час се стига до един малинарник - бивше сечище, в което вече доста е израстнала смесена иглолисна и дъбова и букова гора. Там трябва внимателно да следите маркировката и табелите, защото пътя има множество разклонения. Трябва да излезете на чешма с ограда, беседка и огнище от южната страна на сечището. Там има изключителна гледка към яз.Батак. От там пак по маркирания път на запад-югозапад и много скоро на юг, продължавате да набирате височина. Движите се в гора с 2-3 гледки през цялото време до излизането на билната поляна. До там общо е около 3 часа. Някде след около 200-300 метра пътят завива на изток. Има табела на дърво "Баташки снежник 1 час". Движите се 100-200 метра по пътя и го напускате по пътека наляво към предвършието. Стръмно е но е кратко - има табели по дърветата. От там маркировката малко трудно се следи но пък върхът се вижда. Намирате си удачен вариянт между сухите дървета и следвате някой от многобройните пътечета на боровинкари.
Това е. Общо - около 4 часа без почивките. Вода има сравнително често.

Благодаря и за двамата! На повечето места из нета пише Нова махала - Баташки снежник - 7 часа и това доста ме учуди, особено както го пишат и еднодневен маршрут. Явно става въпрос за отиване и връщане. Smile

Като времетраене мога да кажа че по поречието на Гашня го минахме за около 6 - 7 часа отиване и връщане с голяма почивка на върха (повече от час) и няколко малки. Не сме бързали. Иначе Тодор е прав че пътя е гаден особено след дивечовъдното стопанство Борово. Там много внимателно да не си разбиете колите. Бяхме там преди около 2 седмици така че информацита за лошия път е актуална. Маршрута не е маркиран, но по пътя срещахме доста местни които попитахме за пътя и те ни опътиха.

Според мен най-красивият преход е от гр.Батак. Може да се направи кръгово. Излиза се от Батак по посока х.Техеран. Минава се покрай ВЕЦ Батак и по асфалт около 1 час до стръмна но кратка пътека за за партизански лагер Техеран. От там по маркирана пътека по билото до руините на х.Техеран. От там към лагер Ровно. Първо изкачване, после спускане сред иглолистна гора до излизане на широка поляна и пресичане на маркировката за Голям Беглик /ама на табелата пише Васил Коларов ако не се лъжа Smile

/ Завива се на север и след по-малко от час се стига до същата билна поляна за която писах ама от противоположната страна. Общо качване не повече от 5-6 часа. Спускане направо към Батак по маркирана пътека на запад от същата голяма билна поляна. Там наблизо има и Заслон за който съм писал по-рано.

Другият кръгов маршрут е както го описах от Нова Махала със спускане през Суват Дереси до ГС Борово и от там къде по асфалт, къде се подсича - пак в Нова махала.

До къде може да се стигне с кола по маршрута през ВЕЦ Батак?

	OpenMind написа:
	До къде може да се стигне с кола по маршрута през ВЕЦ Батак?

До партизанския лагер Техеран /100-200 метра под него/ и още малко напред продължава асфалта. Всъщност не знам къде свършва, защото не съм ходил нататък, но по карта е още 1-2-3 км.

Разходихме се вчера. Асфалта до горе има само един проблемен участък дължащ се на потоците, които се стичат през него. С малко по-висока кола се минава. Прекрасен маршрут, по-натоварващ от този през Нова Махала и причината не е само в разликата между надморските височини на двете изходни точки-Нова Махала-1300м, Батак-1000м, но и самата специфика на терена. За 4 км през ВЕЦ-Батак се набират над 1800м височина и реално от отбивката за Баташки Снежник след лагер Ровно се върви по практически равно било в следващите 6 км., до подножието на върха. През Нова Махала изкачването е доста по-плавно. Слабото място на маршрута през ВЕЦ Батак е лошата маркировка, многото изпадали дървета около Ровно, неподдържаната пътека, която практически се губи и без GPS при липсата на маркировка в гората можа да се стигне до объркване. За първо изкачване на върха препоръчвам маршрута от Нова Махала.

Ситуацията около лагер Ровно

Има един горски път, който заобикаля лагер Ровно. Т.е. за лагера пътеката се отбива от пътя. Така че ако не е цел - може да се пропусне за да не се минава през падналите дървета.
А откъде се върнахте ? По билото направо към град Батак ли? През лагер "Дъжд бивак". /от него има само плоча т.ч. може и да не сте я видели/

Единствената промяна на връщане се състоеше в минаването по горския път, за който си споменал. Голямо удобство е в случая, но явно е по-нов от маркировката, а тя е заложена и в BgMountains картата за GPS. Бяхме паркирали колата по средата на пътя след ВЕЦ-а. Там където започваше проблемната отсечка, за която споменах в предния си пост, пък и като за първо ходене по този маршрут искахме да го направим двупосочно. Така и открихме, че горския път е по-добрия вариант, ако лагер Ровно, не е цел от ходенето.
За следващия път остана маршрута тръгващ от улица Георги Бенковски, който си описал. След, като го минем и него вече ще си правим вариации на кръговите маршрути. Баташка планина е изключително красиво и диво място.