Копрен и Трите Чуки откъм Сръбско

Привет, искам да споделя един интересен преход, който направихме като завършек за изминалата година. Осемнадесет души на шега се събрахме, подтикнати от Поли, по идея на Тони и организация от страна на Миро. Идеята беше да се качат върховете Копрен и Три чуки откъм Сърбия. Поспряхме в гр. Пирот, откъдето трябваше да вземем местния водач Робърт, като междувременно някои похапнахме банички, а други се насладиха на Зайчарското пиво. За първия ден бяхме предвидили да се придвижим до хижата в с. Дойкинци и намиращия се в близост водопад Тупавица. По предложение на Робърт за по-пълно оползотворяване на деня се разходихме до едно понорамно място, откъдето имаше гледка към т.нар Завойско езеро и към върховете Миджур и Бабин зуб. След това поехме към хижата и съответно водопада. Водопад Тупавица беше не много голям, но красив , като част от него беше интересно замръзнал. Имаше някаква романтика в него , не беше безжизнен и ням, водата шумеше загадъчно и се разбиваше в камъните, като от време на време падаха прозрачни ледени висулки...Доста се позабавихме там, като се прибрахме в хижата на свечеряване. Част от групата решиха да се разходят из селото , като доста време си прекараха в местния магазин и кръчма - две в едно в случая. Там се бяха запознали с местните жители и впоследствие споделиха впечатленията си от тях. В шеги и закачки неусетно се изниза вечерта, настроението беше приповдигнато, предновогодишно. На следващия ден с нови сили около петнайсетина души поехме към Копрен и Трите чуки...До вр. Копрен се движехме доста разпокъсано, на групички...На някои места имаше мокър сняг и неприятно се пропадаше между хвойните. Като излязохме на билото започнаха да се откриват първите гледки, особено към България беше невероятно. Облачността бе ниска, в долината бе мъгливо, а старопланинските върхове стърчаха като острови в океана. Силно бяхме впечатлени от вр. Копрен, гледките оттам ни пренесоха в друг свят... Хората от нашата кола продължихме към Трите чуки, а останалите се придвижиха надолу. Малко преди Чуките на места имаше кофти мокър сняг, затъваше се почти до кръста, но като цяло терена беше добър. От вр. Копрен до последната Чука го взехме за около час и половина. Починахме, похапнахме на върха и газ надолу. Достигнахме пътя безпроблемно, но не бяхме предвидили , че той ще е заледен. Такава беше причината да се забавим малко, но въпреки това към 20ч бяхме на хижата. За съжаление се бяхме разминали с другите, които са били там до 19.30ч. Не остана време за сръбските плескавици , но нищо ще си наваксаме следващия път... Smile

снимките

Последната промяна е направена от Лари на Съб Яну 04, 2014 7:30 am; мнението е било променяно общо 1 път

Поздравления ръкопляскания

! Много ми харесаха фотосите

! На големи красоти сте се насладили Clap

!