Децата и планината

В една друга тема се заговори за ходене на планина с малки деца и аз като баща на двугодишно момче се заинтригувах. Моят син когато беше по-малък го носех ето така в това столче. Но той порасна, проходи, натежа, не може да стои дълго време на едно място и вече ми е невъзможно да го нося на гръб. А като ходи сам половин-един час и се изморява и опираме пак до носене. Да не говорим че е способен на 3 метра да намери 10 интересни неща при които да спре, да ги пипне, вземе, огледа, да забрави в коя посока е вървял и да тръгне нанякъде другаде. По тази причина бях се примирил с мисълта че няколко години, докато децата ми пораснат малко, ходенията ни в планината няма да са същите. Но ето това ми дава много надежда

Сотиров написа:

Ако няма да съм досаден, а много добре знам, че няма нищо по-досадно от баби и дядовци, които вадят семейния албум, - ще пусна по няколко снимки от последните три лета на Мальовица. Пък дано някой дядо - а и татко! - вземе пример от мен! Учудва ме ширещото се схващане, че децата на две години са някакви безсилни същества, които само искат да бъдат носени. Готов съм да споделя аксиомите на възпитанието, което вече два пъти успява.

Очаквам в тази тема да споделите опита си с деца в планината и особено много разчитам на Сотиров

_________________
Може да съм прасе, ама ми отива...

	asenr написа:
	Очаквам в тази тема да споделите опита си с деца в планината

Става! Но постепенно.

Децата са много различни, на някои просто не им се ходи.Със сестра ми сме така, от малка не обичаше, въпреки ,че непрекъснато бяхме по планините. Така си остана и като порасна. Децата ми са същите, абсолютно различни, въпреки ,че докато бяха малки все ги мъкнехме по баирите. Така ,че мисля..таз работа си идва някак си от вътре, не може да се възпитава.

Аз също мисля, че децата трябва постепенно да свикват с ходенето по планините(то за големи хора си трябва "тренинг"). Аз има две деца, момче на 8 и момиче на 5. Момчето водихме, по точно е ходеше по често, защото момиченцето го носихме в кенгурото до 2 години(като ту я пускахме да ходи, ту я носехме). Разбира се, искма да уточня че ние не ходим на палатка, а се установяваме някъде, примерно Говедарци и от там ходим донякъде и се връщаме същия ден. Децата са си деца и искат своето, да не говоря, че организма им е крехък. Преди две години като тръгнахме от ЦПШ-то на Мальовица и баткото като "каза не ми се ходи" и се спираше на всяка крачка, после каза лошо ми е(аз реших че нарочно така приказва, защото си е наумил че не му се ходи) и настоях да продължим. Коагто стигнахме до хижа Мальовица той имаше температура, поспа половин час на ръцете ми и после се прибрахме в Говедарци. Вечерта вече нищо му нямаше и на другия ден пак походихме. Така че аз не смея да ходя много, много с децата по планината предпочитаме еднодневните и леки преходи.

За мен до голяма степен в началните години децата се опитват да подражават на мама и тати, така че, ако ходите в планината често и определяте такива преходи, които са по силите на децата, така, че те да са доволни и заинтригувани от всичко заобикалящо ги - няма начин да не заобичат планината. Ама трябва тотално търпение, внимание и разяснения. Парадокс е - казва го човек, който няма деца, но системата работи: племеника го лашкахме на два месеца февруари на х."Мальовица", на 5-6 месеца го изнасяхме с баща му и майка му по върховете, после като поотрасна и проходи родителите му го обърнаха на авто и вело туризъм /пак с кошче за детето/ с по-малки натоварвания. Та сега не можем го откачи от залата за катерене и ските зиме.

Иначе чичо му тайничко се надява да се вържат двамата на едно въже, може би след 5-6 години.

Виж, с по-голямата сестричка малко поизоставихме ходенията и май-интересите са другаде. Да видим сега как ще организирамете бебока.

Поздрави!

Драги приятели, днес моята туристическа група се увеличи с още един член - внучката Мила. Това събитие отлага за известно време лекцията и пътеписите. Искрено ви благодаря за интереса и добронамерените мнения!

Честито ! Да е жива и здрава !

Честито и от мен! Много здраве и късмет!
Родени днес сме хубави хора Bleh

Няма цветя за майката Confused

P.S. имах предвид, че няма имотиконка с цветя, иначе съм сигурна че ще получи!
По-здрави

Честита внучка, г-н Сотиров!
Поздрави на щастливите родители! Живи и здрави!
Честит Рожден Ден и на катеринка!

аз също се присъединявам към поздравите Croc

ще чакаме нови бъдещи включвания...

Честито! От тук нататък я чака цял живот! Wink

_________________
Две неща движат този свят - инатът и шубето.

Честито!!! Да са ви живи и здрави всичките внуци и да кръстосват планините заедно с дядо си. А като няма емотиконче с цветя за мама, ето малко цветя от нашата градина:

_________________
Може да съм прасе, ама ми отива...

Мислех си да повдигна темата за деца на планина и видях, че вече има такава. Само че моят въпрос е за бебе на планина. Имаме си вече самар, но времето не предразполага, ще изчакаме да се запролети. В г-н Сотиров ми е надеждата, но и някой друг, ако има опит, нека сподели!
Интересува ме всичко: от каква възраст, на каква надморска височина, по кое време на годината (тоест при какви температури) и кой, какъвто опит има, да не си го пази за себе си! Very Happy

сина големия го качихме на пистата на Тодорка като беше на 6 месеца - в количката си спи, ние караме по Тодорка.
Цял ден на вън го държахме (на завет), през пролетта, пак в подножието на Тодорка почна да се учи да ходи Smile

имало е и доста студени дни, в други е валяло сняг, но си беше ок младежа

	natam-nasam написа:
	Интересува ме всичко: от каква възраст, на каква надморска височина, по кое време на годината (тоест при какви температури)...

Драга Натам-Насам, убеден съм от опит, че няма никакво ограничение нито за възрастта, нито за сезона. Сега бебето Ви е в най-лесната възраст за разходки: завито, в чувалче, спи си - какво го интересува времето навън? Естествено не говоря за време, когато снежни виелици ще му набиват сняг в количката или пък мокра мъгла ще го накваси! Но при едно нормално хубаво време няма никакъв проблем да го заведете на Алеко (вероятно имате кола), да го оставите на пистата с баща му, а Вие да покарате ски. След това да се смените. Точно както и Албена разказва. Правил съм го това, когато малкият беше бебе на половин годинка, а големият наближаваше две. Количката с бебето - на пистата, обърната към слънцето. Големият плете крака със ските и се мъчи да мине три метра, без да падне. Майка му в това време се спуска. Когато дойде време за обяд, влязохме в едно ресторантче. Там тя направи тоалета на бебето - представяте си какво беше!, но общо взето всичко е като у дома. Вместо да го извеждате в градината, извеждате го на планина. Няма разлика! И винаги имайте пред вид, че когато в София е гадно, на Витоша е слънце, и обратно. Така можете всеки ден да сте на слънце! Very Happy

Забравих да добавя, че причината дъщеря ми да води бебето на Алеко беше някаква кашлица, която се беше появила. Според нейната теория всички болести у децата се дължат на мръсния софийски въздух. Затова тя ги лекува сред природата, без никакви лекарства, и май е права. Да Ви е живо и здраво детенцето и смело с него навсякъде! Laughing