От хижа Левски нагоре е силно препоръчително да ползвате зимната пътека. Там се заобикаят едни скали, които при определени условия могат да ви затруднят.
http://plament2.snimka.bg/mountain/kochmara-dyuza-kochmara.738602.29941514
Най пешеходно си е през хижа Равнец Кочмара Жълтец заслон Ботев, но е доста дълго и трябва времето да е прилично.
Паниците-Параджика-Маринка-Малкия юмрук-връх Ботев е втория стандартен маркиран зимен път от юг. Може за ден, но е натоварващо, зависи от конкретната обстановка и от вашите възможности.
Вариант за еднодневен преход има тук: http://planina.e-psylon.net/viewtopic.php?t=5465&highlight=martin555
Явно не обяснявам като хората-естествено ,че нямам предвид от х.Левски да се изкачи по лятната пътека към Петолъчката,зимно време,нито имам предвид конвенционалния зимен път,който тръгва от кошарата след края на гората над х.Левски и излиза на западния край на Жълтец.За тая втората пътека не съм съвсем сигурен дали няма известна лавинна опасност при заобикалянето на скаличките.
Имам предвид трети вариант-от х.Левски се тръгва на юг,катери се през гора северния склон на Равнец и горе на равното се тръгва на изток,докато се пресече коловата маркировка идваща от х.Равнец и отиваща на север. По ясно не мога да го обясня.
Лично аз,ако се движа с група,в която има хора,които имат проблем със стръмното бих предпочел тоя вариант пред качването от х.Плевен.
Колкото до маршрута от х.Равнец през платото на Равнец и пр.,смятам,че при силен вятър не е подходящ,че доста време се ходи по откритото.
Вто Дек 03, 2013 12:35 pm
Plamen К
Регистриран на: 03 Май 2011 Мнения: 832 Местожителство: Казанлък
Gollum написа:
Plamen К написа:
От хижа Левски нагоре е силно препоръчително да ползвате зимната пътека. Там се заобикаят едни скали, които при определени условия могат да ви затруднят.
http://plament2.snimka.bg/mountain/kochmara-dyuza-kochmara.738602.29941514
Най пешеходно си е през хижа Равнец Кочмара Жълтец заслон Ботев, но е доста дълго и трябва времето да е прилично.
Паниците-Параджика-Маринка-Малкия юмрук-връх Ботев е втория стандартен маркиран зимен път от юг. Може за ден, но е натоварващо, зависи от конкретната обстановка и от вашите възможности.
Вариант за еднодневен преход има тук: http://planina.e-psylon.net/viewtopic.php?t=5465&highlight=martin555
Явно не обяснявам като хората-естествено ,че нямам предвид от х.Левски да се изкачи по лятната пътека към Петолъчката,зимно време,нито имам предвид конвенционалния зимен път,който тръгва от кошарата след края на гората над х.Левски и излиза на западния край на Жълтец.За тая втората пътека не съм съвсем сигурен дали няма известна лавинна опасност при заобикалянето на скаличките.
Имам предвид трети вариант-от х.Левски се тръгва на юг,катери се през гора северния склон на Равнец и горе на равното се тръгва на изток,докато се пресече коловата маркировка идваща от х.Равнец и отиваща на север. По ясно не мога да го обясня.
Лично аз,ако се движа с група,в която има хора,които имат проблем със стръмното бих предпочел тоя вариант пред качването от х.Плевен.
Колкото до маршрута от х.Равнец през платото на Равнец и пр.,смятам,че при силен вятър не е подходящ,че доста време се ходи по откритото.
Много варианти им казваме и ще стане каша. Тази пътека вдясно от мостчето е рядко ползвана, епизодично маркирана и е на северен склон, на места беше заледена и зарита с фирнован сняг когато я минавахме през март за първата форумна среща. Те не познават основните пътеки в района, защо трябва да ходят през страничната пътека. Тракът на тази пътека в картата на бг маунтийнс не е коректен за зимно ходене по мое неангажиращо мнение.
Ползвайте основните маркирани пътеки.
Слад като сте на Паниците, защо примерно при хубаво време не тръгнете нагоре към Параджика, ако до там всичко е Ок и се движите добре, ако времето е устойчиво продължавате за връх Ботев, слизате на заслон Ботев и нощувате. На другия ден преценявате дали да тръгнете през Жълтец и Кочмара към Карлово или да се върнете обратно през връх Ботев и Параджика към Паниците.
Благодаря на всички. Ще следя прогнозата ще държа връзка с хижаря на Левски и според времето или до хижата или до заслона първия ден. По вероятно е да спим в хижата. За втория ден при добро време качваме Ботев и слизаме по тъмно в Паниците.
Вто Дек 03, 2013 1:06 pm
shantararam
Регистриран на: 20 Ное 2009 Мнения: 68
Mariana1000 написа:
vladofff написа:
Като сравнително най-лесно и безопасно намирам излизането и връщането към х.Плевен. Това е скромното ми мнение.
А защо това е най-лесното и безопасно качване? Нали там има въже. Моята логика е, че въжета се слагат на най-трудните (и опасни) места. От юг няма въже, значи оттам трябва да е по-лесно.
Значи аз от Плевен съм минавала само лятната пътека. Въжето съм го виждала където излиза отгоре и ми се видя доста стръмно и страшно. Уточнявам това, за да се разбере защо питам и че съм от тези, които не само не се дразнят, ако им се обяснява като на тъпи, ами даже обратното.
Аз тук да се обадя със скромния си опит. Също гласувам за маршрута от х. Плевен. Пътеката е сравнително стръмна, но в крайна сметка си в планина, а и не е немислимо голям наклон. Когато се качвахме последно по този маршрут имаше много силен вятър, който при достигането на билото ни раздели на две групи - една група смелчаци, които решиха да вървят срещу вятъра, а аз и един приятел се върнахме към Плевен. Маршрута там е добър от гледна точка на това, че в случай на влошаване на времето има бързо слизане към Плевен и евентуално скриване от вятъра навлизайки в горския пояс. При качване от Равнец(?) или Левски вече си говорим за почти двойно повече разстояние. Качването по въжето от Плевен мина без слагане на котки (това зависи от конкретните условия) но щеки или пикел са задължителни. Да не говорим че от Плевен може да се постигне сравнително по-добро време - качване още през първия ден до Заслон Ботев, а на втория слизане през Михайлов към Паниците.
По-опитните и минавали маршрута да ме поправят ако греша, нямам толкова богат зимен опит.
... Маршрута там е добър от гледна точка на това, че в случай на влошаване на времето има бързо слизане към Плевен и евентуално скриване от вятъра навлизайки в горския пояс. При качване от Равнец(?) или Левски вече си говорим за почти двойно повече разстояние.
... Маршрута там е добър от гледна точка на това, че в случай на влошаване на времето има бързо слизане към Плевен и евентуално скриване от вятъра навлизайки в горския пояс. При качване от Равнец(?) или Левски вече си говорим за почти двойно повече разстояние.
Точно това имах предвид.
Мога само да до пълна: През масива Равнец във вятър просто премеждията на Мартин и Делчо по Свещи Плаз ще ви се видят мед.Не на празно там му викат Дюз чал.Имало е моменти когато се правят сто метра за часове.Съвет гледай те прогнозата.Късмет с времето и "Весело посрещане на Нова година където и да е."
... Маршрута там е добър от гледна точка на това, че в случай на влошаване на времето има бързо слизане към Плевен и евентуално скриване от вятъра навлизайки в горския пояс. При качване от Равнец(?) или Левски вече си говорим за почти двойно повече разстояние.
Точно това имах предвид.
Мога само да до пълна: През масива Равнец във вятър просто премеждията на Мартин и Делчо по Свещи Плаз ще ви се видят мед.Не на празно там му викат Дюз чал.Имало е моменти когато се правят сто метра за часове.Съвет гледай те прогнозата.Късмет с времето и "Весело посрещане на Нова година където и да е."
Мартин, Делчо и неуморимата Катя.
Мога само да допълня коментара на Тишо, че има случаи на Дюзчал, където вятър е повдигал хората от земята, неприятно усещане (а и разстоянието от там хич не е кратко)...
Ето разказа на Спас Малинов -ръководител на спасителната акция през зимата 1994год:
"За този трагичен случай на вр. Амбарица мога да разказвам много, тогава бях ръководител на акцията на ПСС. От София излетяхме една група спасители с хеликоптер и от Пловдив имаще друга пак с хеликоптер. От Троян имаше друга група които се качиха през хижа Амбарица. Кацнахме на хижа Добрила и с единия хеликоптер облетяхме около връх Амбарица, времето беше слънчево, но духаше силен северен вятър и беше студено. Около върха видяхме няколко трупа завяти от снега и в долината в ляво от ръба към хижата видяхме движещи се хора. С единия хеликоптер аз, Краси Стоянов и Кирил Колищърков кацнахме на ръба и тръгнахме към двамата души в долината. Едно момче се движеше към нас и когато се срещнахме се оказа , че се е занимавал с Йога и цяла нощ се е движел, а жената с него не е можела вече да се движи от умора и той не е могъл да направи нищо за нея. Облякохме го с моята пухенка за да си стопли, а Краси продължи по долината към жената. Останалите спасители събираха труповете около върха и с хеликоптерите ги извозваха до Пловдив. Така изминаха повече от два часа докато пристигна хеликоптер и за нас. Излетяхме от ръба като спуснахме въже за което трябваше да се закачи Краси и трупа на жената, духаше силен вятър и това беше много опасно за летците, но Краси успя да закачи опакования труп и така успяхме да се доберем до горния край на пистата над хижа Амбарица. там кацнахме и прибрахме всичко вътре, след това излетяхме и от ръба взехме Краси и отново кацнахме на хижа Добрила. Там беше другият хеликоптер и едните си заминахме за София, а другите за Пловдив. това е накратко за тази акция. Грешката на участниците е ,че не са послушали водача да останат на едно място и да се окопаят в снега, които са направили това са останали живи, само малка част от тези които са тръгнали да търсят хижа Амбалица достигат до нея и те информират за нещастието, но другите загиват от силният вятър, студ и лоша екипировка. Основната грешка според мен е, че е трябвало още след като се вижда, че времето се разваля рязко, а те са по близо до Добрила е трябвало да се върнат там, а не да продължават към Амбарица, въпреки уговорена среща там. И накрая да добавя, че загиналите в този случай са 12 души, може да са само 9 от Кърджали, а другите от друго място, но труповете бяха 12"
Ето разказа на Спас Малинов -ръководител на спасителната акция през зимата 1994год:
"За този трагичен случай на вр. Амбарица мога да разказвам много, тогава бях ръководител на акцията на ПСС. От София излетяхме една група спасители с хеликоптер и от Пловдив имаще друга пак с хеликоптер. От Троян имаше друга група които се качиха през хижа Амбарица. Кацнахме на хижа Добрила и с единия хеликоптер облетяхме около връх Амбарица, времето беше слънчево, но духаше силен северен вятър и беше студено. Около върха видяхме няколко трупа завяти от снега и в долината в ляво от ръба към хижата видяхме движещи се хора. С единия хеликоптер аз, Краси Стоянов и Кирил Колищърков кацнахме на ръба и тръгнахме към двамата души в долината. Едно момче се движеше към нас и когато се срещнахме се оказа , че се е занимавал с Йога и цяла нощ се е движел, а жената с него не е можела вече да се движи от умора и той не е могъл да направи нищо за нея. Облякохме го с моята пухенка за да си стопли, а Краси продължи по долината към жената. Останалите спасители събираха труповете около върха и с хеликоптерите ги извозваха до Пловдив. Така изминаха повече от два часа докато пристигна хеликоптер и за нас. Излетяхме от ръба като спуснахме въже за което трябваше да се закачи Краси и трупа на жената, духаше силен вятър и това беше много опасно за летците, но Краси успя да закачи опакования труп и така успяхме да се доберем до горния край на пистата над хижа Амбарица. там кацнахме и прибрахме всичко вътре, след това излетяхме и от ръба взехме Краси и отново кацнахме на хижа Добрила. Там беше другият хеликоптер и едните си заминахме за София, а другите за Пловдив. това е накратко за тази акция. Грешката на участниците е ,че не са послушали водача да останат на едно място и да се окопаят в снега, които са направили това са останали живи, само малка част от тези които са тръгнали да търсят хижа Амбалица достигат до нея и те информират за нещастието, но другите загиват от силният вятър, студ и лоша екипировка. Основната грешка според мен е, че е трябвало още след като се вижда, че времето се разваля рязко, а те са по близо до Добрила е трябвало да се върнат там, а не да продължават към Амбарица, въпреки уговорена среща там. И накрая да добавя, че загиналите в този случай са 12 души, може да са само 9 от Кърджали, а другите от друго място, но труповете бяха 12"
Здравейте ! Четох предложенията за зимно изкачване на Ботев. Момчета не е ли по хубаво да не дърпате дявола за опашката . Аз съм го качвал този връх зимно време два пъти като млад . Първия път на 17 декември 1965г след това на 2 януари 1973г. По време на първото изкачване което бе именно от х Левски снегът започна от билото хубав слънчев ден .В далечината се виждаше върха само едни малки вихърчета си играеха .Минахме направо метър дори вървяхме по лятната пътека снегът беше замръзнал и се ходеше похубаво от асфалта. . Втория път от х Рай по тарзановата пътека но за мой късмет нямаше сняг дори и на върха напротив в надвечерието на нова година от ракета тревата на върха се бише запалила и цял Калофер беше се юрнал да гаси. Когато аз и приятеля ми се качвахме около Тарзановата пътека все още димяха недостъпните за гасене места. На другия ден слязохме от върха в тъжа Чак там след юрушката грамада видяхме една пряспа със сняг. Все пак моята препоръка изкачване от х Рай тя е по закътана а горе по билото разстоянието е най късо и денивелацията не е голяма. При неблагоприятно време Тарзановата пътека е по закътана. Естествено трябва екипировка .Сега съм големичък лятото го качих с голямо удоволствие но сега съм с друг акъл и не ми стиска.
Здравейте ! Четох предложенията за зимно изкачване на Ботев. Момчета не е ли по хубаво да не дърпате дявола за опашката . Аз съм го качвал този връх зимно време два пъти като млад . Първия път на 17 декември 1965г след това на 2 януари 1973г. По време на първото изкачване което бе именно от х Левски снегът започна от билото хубав слънчев ден .В далечината се виждаше върха само едни малки вихърчета си играеха .Минахме направо метър дори вървяхме по лятната пътека снегът беше замръзнал и се ходеше похубаво от асфалта. . Втория път от х Рай по тарзановата пътека но за мой късмет нямаше сняг дори и на върха напротив в надвечерието на нова година от ракета тревата на върха се бише запалила и цял Калофер беше се юрнал да гаси. Когато аз и приятеля ми се качвахме около Тарзановата пътека все още димяха недостъпните за гасене места. На другия ден слязохме от върха в тъжа Чак там след юрушката грамада видяхме една пряспа със сняг. Все пак моята препоръка изкачване от х Рай тя е по закътана а горе по билото разстоянието е най късо и денивелацията не е голяма. При неблагоприятно време Тарзановата пътека е по закътана. Естествено трябва екипировка .Сега съм големичък лятото го качих с голямо удоволствие но сега съм с друг акъл и не ми стиска.
Няма проблеми, откъдето и да е, само да сте екипирани със снегоходки, пикели и котки.
Разбира се, не зная дали са необходими в момента. Не съм се изкачвал скоро и не зная колко сняг има.
Да се надяваме че все пак разума ще надделее. Този район на Стара планина е по зле и от женските капризи. На първото ми минаване от Добрила до Ботев почти накрая след Жълтец от слънчево и хубаво време за 10 минути така се намръщи затрещя и загърмя обърна го на градушка . Побеля тревата от градушката.А заслона беше на 500 метра от нас. Не ви плаша но умната не предизвиквайте съдбата.Спомняте си за една група от Кърджали която трябваше да отиде на х Амбарица точно на коледа май беше.
Почти сме готови Говорих с Ицо хижаря на заслона така, че всичко е точно.... поне за сега. Най - вероятно ще се опитаме да спим на заслона, а не на хижата, но нека да видим какво ще е времето и как ще ни спори крачката Ицо каза, че сняг горе няма всичко било ЛЕД така, че.....
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница Предишна1, 2, 3, 4Следваща
Страница 3 от 4
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
