Ветровития уикенд 7-8 дек. на ... завет.

Избрахме разходка по пътеката за Дерменка от Смесите. Съобразявайки се с прогнозите за посоката и силата на вятъра минахме по подветрения склон на рида Шайновец над ждрелото на Черни осъм и не сбъркахме. Пътеката и изключително живописна, натоварването до хижата е далеч от "пределното", гледките към ждрелото са зашеметяващи. Силните пориви на вятъра само чувахме по далечните отсрещни склонове. Ние останахме на завет.
Снимки и следа.

_________________
Превръща се в поредица от нули и се надява някъде сред тях да намери своята единичка. Да намери себе си... С това са занимавам- глупости: ...занимавам се...
Живота си тече сам. Малките потоци се вливат в по- големия, преминават в реката, тя се увеличава, влизаш в мирна вода, успокояваш се.
След което идва нов пролом, тръгва водопад и отново се отправяш нанякъде...

Тръгвам нанякъде...

W_sjankata написа:

Избрахме разходка по пътеката за Дерменка от Смесите. Съобразявайки се с прогнозите за посоката и силата на вятъра минахме по подветрения склон на рида Шайновец над ждрелото на Черни осъм и не сбъркахме. Пътеката и изключително живописна, натоварването до хижата е далеч от "пределното", гледките към ждрелото са зашеметяващи. Силните пориви на вятъра само чувахме по далечните отсрещни склонове. Ние останахме на завет.
Снимки и следа.

Добре е да се правят компромиси в душевен план... Tooth

Ние на 8-ми не направихме, но пък празнувах 4 години без цигарен дим... тук: http://vbox7.com/user:martin56789

_________________
http://martinpetrov555.blogspot.com/

Много разумен маршрут сте избрали през ветровития уикенд Smile

Снимките са великолепни както винаги.
Приятелски поздрави!

Мястото е страхотно, но когато е мокър терена, шега не бива Cool

Един от нашите съфорумци и приятели бра душа няколко дни долу в дерето на Осъм оцелял по чудо - паднал след подхлъзване по тази пътека ...

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Поздрави на всички!
Дидо, пътеката по която минахме не предпоставя никакви неприятности. Както писах под снимките явно пътеките са две. На слизане надолу направих опит да проследя втория вариант. Попаднах на него случайно, тъй като си имаше добра маркировка и там. Стана ми интересно къде минава, защото видимо бе по близо до реката. След немного ходене пътеката се заспуска стръмно надолу. Дори коментирахме, че би било бая гадно качването от там. И така до едно място, където дърветата са изпопадали и маркировката се губи. След безуспешно търсене поех в предполагаемата за мен посока, където терена взе да става доста всечен, и в крайна сметка реших да се върнем на горната и вече минавана пътека, та напряко нагоре за няма 5 мин. стигнахме. Предполагам, че подобно забиване в стръмни участъци на колегата, в допълнение с евентуален стрес от липса на маркировка може да са допринесли за инцидента тогава. Помня случая. Пак казвам, че ако при изкачване от мостчето веднага се завие в дясно се хваща варианта на пътеката, който не изисква никакви специални умения и внимание. Ако посоката е на слизане, за да не се попадне на "долната"- стръмната/условно/пътека се следи освен марки да има и табели "Стенето", съответно "Дерменка". Ето следа от първия ден- изрежи излишното и наложи с трака от горния ми пост. Ще те ориентира за какво иде реч.

_________________
Превръща се в поредица от нули и се надява някъде сред тях да намери своята единичка. Да намери себе си... С това са занимавам- глупости: ...занимавам се...
Живота си тече сам. Малките потоци се вливат в по- големия, преминават в реката, тя се увеличава, влизаш в мирна вода, успокояваш се.
След което идва нов пролом, тръгва водопад и отново се отправяш нанякъде...

Тръгвам нанякъде...

Последната промяна е направена от W_sjankata на Пет Дек 13, 2013 1:41 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти

Това със слизането и забиването при падналите дървета ми се случи и на мен. Беше преди 7-8, а може и повече години. Минавах за първи път от Дерменка надолу. Изведнъж маркировката изчезна, полутах се, отвсякъде стръмни урви. В един момент се подпрях на един дънер, гледам на двайсетина сантиметра от ръката ми едно змийче на ромбчета, че и с рогче на главата. Е тогава ме тресна адреналина (вече бях прескочил в последния момент една змия по пътеката) и взех решение - ще се връщам. Изобщо не съм видял, че има и разклонение с друга пътека. Върнах се до Дерменка и после до Беклемето. Стана добър преход, като се има пред вид, че заранта бях тръгнал от Хайдушка песен, бях се качил на билото до Боба и от там до Дерменка. На следващата година се върнах от долу и разбрах откъде е трябвало да мина.

Пътеката, която си минал, е официалната затворена по маршрута. Това, което си видял в ниското - не знам какво е.

Вячеслав е направил белята след като е слязъл по стръмния дол до Черни Осъм. По реката оттам надолу има множество блокажи, които са непреодолими ходейки нормално. Той е паднал точно докато се мъчи да издрапа обратно нагоре около един такъв блокаж.

2-рия линк не се отваря между другото.

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy