Срещу вятъра от Бързанска поляна по Зелени рид до Салоните

Две седмици след неуспешен опит тръгваме отново по непознат маршрут. Целта ни е от Бързанска поляна през Зелени камък, покрай Горния Чанак и старата хижа да се върнем в изходната точка. През тези две седмици съм прочел много за този път, гледах карти, схеми на джипиеси, тракове и не знам си какво. Аз такива пособия нямам, разчитам на внимателен преглед на картата и на четене на пътеводителите. Този път го няма Даката и съм само с Дора и Тереза. Не сме се облекли Бог знае как, защото прогнозата беше за умерен южен вятър по билото и чак следобяд да стане по-лошо.
Тръгваме в 6.30 от Кюстендил, минаваме покрай началната станция на гадния лифт за Седемте. Карам внимателно, защото старото ми Рено-19 само чака някоя бабунка, за да изтреска с всичка сила. През гьолове и камъни стигаме малко преди моста на Джерман. Паркирам на удобна отбивка малко след отклонение за хижа "Ловна" / снимка 1 на първия албум/ и след малко сме на моста, после на Бързанска поляна и съвсем скоро на Урсуз вада. До тук сме вървели около 15 минути. Правя няколко снимки и продължаваме по пътя, следвайки синята маркировка за Седемте езера през Душевадника. Скоро излизаме на една дълга поляна/снимка 7/ и в горния и край на едно дърво е табелката за езерата/ снимка 9/, а ние продължаваме направо. Седем минути по-късно стигаме до отклонение/ снимка 12/. Напред пред нас се виждат сините саваци на водохващане на Прави Искър, а ние тръгваме наляво край потрошен масивен дървен мост. Веднага след моста се вижда дърво с червена стрелка/ снимка 14/, това е маркировка на пътя ни, която не отговаря на стандарта на БТС, но е безценна. Тук има не добре оформена полянка, пътеката е в дясната й страна. В 8.51 стигаме до виден ориентир- съборено дърво и числото 8 и червена маркировка на дървото до него/ снимка 17/.
Само минута след това дърво се появява от ляво стандартна маркировка от Вада за Иван Вазов/ снимка 18/, така пише на табелките, като има и боя по дърветата, и то гъсто поставена.
7 минути след появяването на тази маркировка стигаме до възловото място- безименно поточе и пътека с добра маркировка, продължаваща нагоре/ снимка 23/. По нея вървяхме преди две седмици и стигнахме до непроходим клек, загубвайки много време.
Сега тръгваме наляво при това поточе, на метри от него вдясно има вързан найлон на едно прекършено дръвче/ снимка 24/. Продължаваме по много хубава пътека и следваме червената маркировка. След три минути минаваме покрай паднало дърво на пътеката/ снимка 28/, а след още 2 минути вдясно се виждат купища паднали дървета, плод вероятно на горолом/ снимка 29/.
Седем минути след изоставянето на готината маркировка се стига до място, където може да се заблудите. Ориентир е тази дървена стрела/ снимка 30/, която показва посоката. Може да продължите нагоре и не знам дали се стига донякъде. Метри след стрелката се стига до поток, който е Бялата вода, а пред него има дърво с много знаци от горското, включително цифрите 797.../снимка 31/.Това е ориентирът за вярната посока.
В 9.42 се провираме под този "пропуск"/ снимка 38/, а от Бялата вода маркировката вече я няма, но пътеката се вижда много добре. В 9.50 вече дърветата се разреждат и се вижда Витоша, Паничище, Кабул и другите неща в северна посока. Към 10 часа вече сме излезли от клека и пътеката се вие сред хвойновите храсталаци/ снимка 44/. Десетина минути по-късно се вижда и котловината на Говедарци и върховете на Мальовишкия дял на Рила. Към 10.15 вече сме при прочутото бунгало на Кире Чугуно и първата част от плана ни е изпълнена/ снимка 50/.
От началната точка до тук сме вървели около 2.15 часа. Не бързахме, правихме почивки, снимки...И най-важното- намерихме си правилният път!
Оглеждаме бунгалото и фундаменталните предупреждения на Кире Чугуно към тези, които трошат и палят и след двадесетина минути продължаваме. Само две- три минути ни трябват, за да разберем, че прогнозата за умерен вятър по билата няма нищо общо с действителността. Започва да ни бричи един ураган, какъвто досега не ме е носил в планините. Обаче, това, че преди две седмици не ни стигна времето заради грешната маркировка, ни амбицира и продължаваме напред. Времето ни дава прекрасни изгледи към върховете по отсрещното било. С Тереза снимаме на поразия поради това, че гледката се променя непрекъснато, а на мен пътят от бунгалото до Салоните ми е премиера...
По пътечката виждаме доста следи от зайци, от копитца някакви, а едни едри лапи ни стресват от време на време и си мисля как ли се чувстват вълците на банкет...
След 50 минути Салоните се виждат близо пред нас. Тук сериозно се замислих дали да не се върнем, но когато се обърнах назад да споделя намерението ми се оказа, че устата и лявата част на лицето ми са доста замръзнали и от устата ми излязоха някакви неразбираеми звуци. Реших, че е по-добре да продължим, като мислех, че като се спуснем в циркуса на Горния Чанак вятърът ще утихне. Вятърът продължава да ни брули, а изкачването на Салоните е доста неприятно при тези пориви и сняг с различна дълбочина сред камъните. Стана ми доста студено и тук се сещам, че съм само по тениска и едно тънко яке. Облякох едно поларено елече над якето и продължихме...
Час и четиридесет минути са ни стигнали от бунгалото до Салоните. Времето продължава да е слънчево, но по Зелени рид мъглата се носи на талази, а вятърът вдига навалелия сняг и прави нещата от живота ужасни...
Снимаме, снимаме и потегляме пак...Тази отсечка от Салоните до Зелени камък се оказа много, много трудна...Вървим малко по-ниско от зимните жалони, за да е по-слаб вятъра, но май само си мислим, че е така.
С няколко почивки вървим напред и малко под върха срещаме трима туристи. Без да спират те ни информират, че горе духа много и си продължават надолу, а ние след малко изгребвами до върха. Веднага отбиваме надясно по зимната маркировка за старата хижа. Спряхме за малко, защото от мъглата и носения сняг следващият кол не се виждаше и след малко просветля и продължихме надолу.
Тук разбрах, че след толкова години планинарство още нищо не знам за планината! Надеждите ми за по-тихо място отидоха на кино. Даже в циркуса поривите бяха по-силни, а на всичко отгоре вятърът сменяше посоката си както си иска. Така, подпрян на щеките и силно наведен напред срещу вятъра, той изведнъж мина отзад и ме събори по очи! 100 кила, заедно с раницата, се оказаха малко...
Както и да е внимателно слязохме до Горния Чанак, където вълните бяха почти два бала. За малко около час сме се смъкнали от Зелени камък до езерото. Горе по билото от време на време просветлява, но общо взето времето се разваля.
В 13.30 вече сме на премката преди Харамията, там, където се играе малката паневритмия. Оказва се, че най-трудното предстои. Минавал съм през клека в летни условия, сега за пръв път минавам в сняг, и то не сам. На всяко трудно място изчаквах Дора и Тереза и им помагах, особено на онова местенце, където се излиза пред една остра скала. Тук слязохме, държейки се за клоните на клека...
И почти веднага видях, че пътеката, която продължава под скалата от север, е засипана със сняг. Нищо не би ме накарало да мина там, нищо...
Затова продължихме право надолу, със серпентинки, много внимателно, защото всяко подхлъзване можеше да е фатално...И към 14.10 сме долу при езерото.
Доста измръзнали и обрулени отиваме пред хижата. Павката е оставил бележка с телефона за спешни случаи. Обаждам му се, той ми каза къде е ключа и влязохме вътре за двадесетина минути, колкото да изядем сандвичите си на завет. После заключих и поехме към Ловна. Под старата хижа заобиколихме доста, защото зимната пътека е в лед, а снегът е твърде малко за експерименти в тази зона. Едва като влязохме в гората под Долното езеро вятърът изчезна някъде. Минахме по пряката пътека поне да се изкефим на водопадите на Джерман. Поснимахме ги и това беше отличен бонус за тежкия ден.
Ловна я подминахме и в 16.40 бяхме при колата. После внимателно до Паничище, поговорихме малко със Страхил пред посетителския център, наляхме вода и се обадих на петия член на нашата група да ни чака в "Дървеното", популярно кафе в Сапарева баня.
След 15 минути вече сме там и сядаме на масата, а Ирена е взела чай. След като ни огледа тя учудено ни пита- "Защо са ви такива лицата?"
Оказа се, че сме червени като маймунски...такова, но кой ти обръща внимание на това. Скоро си тръгваме и всичко си идва на място.
Изводът от този ден- никога не вярвай безрезервно на прогнозите, особено на Емил Чолаков и никога такива преходи в късната есен...
Важното е, че се прибрахме живи и здрави...
Снимки от ходенето http://sevdelin.snimka.bg/mountain/p-tevoditel-prez-gorata.789360.32068379 и тук http://sevdelin.snimka.bg/mountain/sreshtu-uragana.789430.32072509
Извинете ме, че ви досаждам. За пръв път пиша тук, даже не знам как да кача снимки направо в материала...

Последната промяна е направена от sevdelin на Пон Дек 02, 2013 6:46 pm; мнението е било променяно общо 3 пъти

Не спирай с писането! Беше много интересно, и информативно за мен в началната част.

Как ще вярваш на Емил Чолаков? Very Happy

Той казва: Утре или ще вали, или няма. Ако вали, къде точно ще вали "само баба Марта знае" и подобни... Поздрави и най-важно, че всичко е наред.

Севделине,ти си щастлив човек! Видял си още едно от лицата на Рила планина .Огромна сила е майката природа...Сдобил си още планински опит,друже. Радвам се,че преходът е завършил нормално.Планински поздрав на цялата група.

Р.S. - Не винаги през ноември времето е такова в Рила! Понякога е слънчево и има километрични гледки от планинските била при пълно безветрие.

_________________
Хората идват и си отиват,но ПЛАНИНАТА остава!

	sevdelin написа:
	Изводът от този ден- никога не вярвай безрезервно на прогнозите, особено на Емил Чолаков и никога такива преходи в късната есен... Важното е, че се прибрахме живи и здрави...

Това маршрутче, макар и сравнително леко, може да се окаже съвсем не безобидно в късна есен... Ходили сме там в края на октомври и имаше сняг повече, отколкото сега виждам от снимките. И ние го подценихме, но оттогава знам, че завали ли първият сняг, там с маратонки-тип цвички, с летни дрехи, без гети и без щеки, не се ходи! И не се слиза по лавиноопасни улеи към Чанаците! Вярно, след това облекчението е голямо, но човек трябва да си има едно на ум. Иначе точно това време е много интересно, та „никога” по–вероятно да е някога пак. Wink

Поздрави и споделяй и занапред!

[quote="Chamovsky"]
Севделине,ти си щастлив човек! Видял си още едно от лицата на Рила планина .Огромна сила е майката природа...Сдобил си още планински опит,друже. Радвам се,че преходът е завършил нормално.Планински поздрав на цялата група.

Р.S. - Не винаги през ноември времето е такова в Рила! Понякога е слънчево и има километрични гледки от планинските била при пълно безветрие.[/quote]

Винаги може нещо да се научи. Имало е хубаво време и за мен. Благодаря за поздравите!

Поздрави за автора!

Добре сте се разходили. И аз планирах ходене из Рила
през есента, но нещо обърках нещата. Може би в
края на годината ?!
Надявам се пак да се срещнем по пътеките или хижите!

Бате Борко, тази година не се видяхме, но...да сме живи и здрави- ще се видим пак. Събери повече врачанки и ни се обади да дойдем и ние!

Привет, Севделин!
Бях един от тримата, които срещна. Е, уверил си се, че подухваше горе Smile

Радвам се, че ви срещнахме - за деня, от ЦПШ Мальовица през Додов и Вазов пак до ЦПШ през Яворова, срещнахме
само 4 млади хора от Варна (вр. Мальовица) и вас. Времето в началото не беше толкова духовито, но някъде около Мермерите захладня и вятърът се усили, та на Раздела (към 12ч.) вече се заоблачи и раздуха по-неприятно.
Впрочем, по-късно същия ден се помотахме и из Витоша, където още не се бе влошило, но вече идеше облачност и вятър от ЮЗ.
Дойдохме си на сезона вече ...
Жив и здрав, и до нови срещи зимъска!

Привет, Румене!
Наистина ли сте минали целия този път по Рила, че и във Витоша накрая?
Вие сте много яки!
Силен беше вятъра, но оцеляхме...
Дано сме живи и здрави и пак да се срещнем!