Връх Белмекен през зимата

Спортна база Белмекен, язовир Белмекен, връх Белмекен, заслон Помочена поляна ( Лева река ) връх Белмекен, Спортна база Белмекен

Този път се "поошляпахме". За добро утро в ниското есента напираше, все едно е началото на октомври. Виолетовите облаци на преден план ни завихряха представление. Смятахме да се пробваме да изкачим връх Белмекен – 2626 м.н.в. С 39 километровият преход, зимна Рила за пореден път ни показа колко мънички и раними частици сме. Екипирани до зъби, облечени до кости с най-модерните и надеждни 'играчки' атакувахме билото на Рила, в свирепите условия, на които ни подложи. Непрогледна мъгла, насрещен бурен до силен вятър набиващ като ножове ледените късове на зимната виелица и снеговалеж.

Налазвайки към местността, красивият изгрев ни завари по средата на пътя.

По пътеката към връх Белмекен.

По откритото било върлуваше зимен ураган носещ така очакваната от всички снежна и пухкава премяна.

На връх Белмекен вятъра си поигра с нас, попремръзнахме в опити за снимки.

Язовир Белмекен сърдито ни приветства през целият ден. Тежки облаци са надвиснали над водата.

Язовирната стена.

Заслон Помочена поляна ( Лева река ), в който с работещата печка и хубави спални чували изкарахме добре.

Утрото стелеше тежки мъгли над селца и долини.

А кристалната видимост ни обнадежди за повторното изкачване на връх Белмекен - 2626 м.н.в.

Катя се задава като ураган в пустиня Smile

.

Час по-късно набрали височина излязохме в свирепото обятие на побеснялата планина. Вятър с бурни пулсации ни мяташе на ляво и дясно. С върховна мощ Рила ни разкри могъщество и власт.

Катя...

На 2500 м.н.в. не било за човеците, така казва Иво Чолаков. Решихме да проверим.

Навигацията ни изведе на откритото било. Панически мисли пробождат главата, какво ли би било ако техниката откаже дори за миг. Борбата беше безмилостна. Поклон пред майката природа. Екипирани до зъби, сковани в лед и самота, борба и дръзновление пълзим в безкраите красиви, бели и свирепи. Ослепителна белота, оглушителен рев на стихии... Шшшшш...... поклон пред майката земя!

На връх Белмекен вятъра беше ураганен, почти се бяхме разпиляли. Нямаше я онази привично идилична картинка с хълмове и вековни гори, наобиколени от ромолящи потоци и язовири. Нямаше ги птичките, суетата, суматохата в дефектиралият град. Само тези три малки частици бяха тук заложили и всичко, и нищо - днес и сега!

Долу доохладих антифриза, доста се бях поошляпал. Вятъра и адреналина действат като стимулант в часовете на борба. После човек влиза в нормален режим и се скапва за нула време.

*******************************************************************************************************

_________________
http://martinpetrov555.blogspot.com/

Последната промяна е направена от martin555 на Пон Ное 25, 2013 10:38 pm; мнението е било променяно общо 3 пъти

За какви 39 км. става въпрос? Какво бяхте планирали?

	Todor написа:
	За какви 39 км. става въпрос? Какво бяхте планирали?

Прехода за двата дни беше 38.4 км. Визирам показаното на трака. Два пъти качихме върха, покрай язовира щъкахме, до заслона и така. Smile

_________________
http://martinpetrov555.blogspot.com/

Последната промяна е направена от martin555 на Пон Ное 25, 2013 11:47 am; мнението е било променяно общо 2 пъти

	Цитат:
	Шшшшш...... поклон пред майката земя!

И аз не разбрах какво точно сте правили. (освен че сте правили гпупости, предвид прогнозите Smile

). Според снимката изглежда сте минали покрай Плевнята в един от всичките тигели. Как е пътеката там, по спомени много много не си личеше?

igurbev написа:

И аз не разбрах какво точно сте правили. (освен че сте правили гпупости, предвид прогнозите Smile

). Според снимката изглежда сте минали покрай Плевнята в един от всичките тигели. Как е пътеката там, по спомени много много не си личеше?

Ванка, прогнозите бяха ясни Wink

, решихме да направим тест драйв на психиката. Wink

Пътеката покрай връх Плевнята е добре ако следваш маркировката (учудващо добре, клека е орязан и маркиран с боя). Ама нали ни знаеш, че обичаме извън пътеките и се набихме по някаква не много проходима (паралелна на основната) Smile

. Все пак след малко офроуд засякохме маркировката.

_________________
http://martinpetrov555.blogspot.com/

ZCEZBPM написа:

	martin555 написа:
	Екипирани до зъби, сковани в лед и самота, борба и дръзновление пълзим в безкраите красиви, бели и свирепи.

И Аз затова драсвам по нещо още като се върна и докато емоциите са силни, иначе ако седна да напиша нещо след година пътеписът няма да е така емоционален.

Мартине заслон Помочена поляна(Лева река) и заслон Писания камък не са ли различни заслони близо един до друг на около 15 минути.
Този дето е на снимката е заслон Помочена поляна(Лева река) поне според търсачката.

Редактирах, Благодаря!

_________________
http://martinpetrov555.blogspot.com/

Марти на това дето спахме Плевнята ли му викат....иначе както винаги прехода си го описал много добре...

а това е от мен....доста оскъдно предвид обстоятелствата

прогнозата на Мартин че ще ядем хурката

в зслона

като ескимосите

по пътя към Сестримо , истинска зима

	danin94 написа:
	Марти на това дето спахме Плевнята ли му викат....иначе както винаги прехода си го описал много добре...

Плевнята е връх, покрай който минава пътеката, но в мъглата сме пропуснали да го видим... А заслона се казва "Помочена поляна".

_________________
http://martinpetrov555.blogspot.com/

Аз така и не разбрах какъв ви е бил маршрута. Да речем сте тръгнали от спортната база и през Белмекен сте стигнали Помочана поляна. На следващия ден сте подсекли до язовира, само че какъв Х сте търсили втори път на Белмекен? А и при еднозначната прогноза и повече от явното влошаване на времето защо сте се върнали през Сестримо, а не през Юндола? Как изобщо издрапахте през онези урви край стената на язовира?

Аз разбрах така : Първия ден са тръгнали по коловата маркировка от спортната база към хижата. После са хванали югозападното ребро и са се качили. Спуснали са се до седлото и от там до язовира. После покрай язовира до заслон Помочена поляна. На другия ден от там през върха и пак покрай язовира към спортната база.

igurbev написа:

Аз така и не разбрах какъв ви е бил маршрута. Да речем сте тръгнали от спортната база и през Белмекен сте стигнали Помочана поляна. На следващия ден сте подсекли до язовира, само че какъв Х сте търсили втори път на Белмекен? А и при еднозначната прогноза и повече от явното влошаване на времето защо сте се върнали през Сестримо, а не през Юндола? Как изобщо издрапахте през онези урви край стената на язовира?

Маршрута беше овъртян. Качихме се от спортна база Белмекен на връх Белмекен. Тъй като времето се влоши рязко (силен и студен вятър) слязохме по една глуха пътека през едни урви на пътя покрай язовира. От там снимахме, хапнахме и поехме към заслона по пътя. Прехода беше 19 километра за този ден. За ден втори искахме да се вкараме в истински екшън. Тръгнахме по пътеката покрай Плевнята, качихме се на връх Белмекен през Безименен връх на билото. По билото стана непоносимо, но се движеше все някак. На слизане към спортна база Белмекен видимостта беше под метър, а вятъра насрещен ураганен от склона срещу нас. Не можахме да слезем от там. Върнахме се на връх Белмекен и през Безименен слязохме на Помочена поляна, пътя и към колата. Тъй като коли се връщаха от Юндола през Сестримо (сняг и непочистено), ние също направихме така. Пътя през Сестримо беше с 3-5 см сняг (поносимо за оборудвани коли с гуми и системи).

ps: Дано съм внесъл яснота.

_________________
http://martinpetrov555.blogspot.com/

	martin555 написа:
	Тъй като коли се връщаха от Юндола през Сестримо (сняг и непочистено), ние също направихме така. Пътя през Сестримо беше с 3-5 см сняг (поносимо за оборудвани коли с гуми и системи).

Странно, но явно прекалено много сте се забавили. Ние бяхме на Грънчар, респективно колите на Нехтеница, но побързахме в неделя сутринта да се изнесем.

Под 1800 нямаше сняг изобщо, както и през Юндола, поне до обед.

igurbev написа:

	martin555 написа:
	Тъй като коли се връщаха от Юндола през Сестримо (сняг и непочистено), ние също направихме така. Пътя през Сестримо беше с 3-5 см сняг (поносимо за оборудвани коли с гуми и системи).

Странно, но явно прекалено много сте се забавили. Ние бяхме на Грънчар, респективно колите на Нехтеница, но побързахме в неделя сутринта да се изнесем.

Под 1800 нямаше сняг изобщо, както и през Юндола, поне до обед.

мисля че някъде към 3.30-4.00ч. ориентировъчно тръгнахме от стената,горната.... казвам го интуитивно
.....беше такъв сняг че бързахме да се изнесем възможно наѝ-бързо

Жестоки снимки, Мартин.Аз съм твърдо ЗА изпитване на психиката в тежки, зимни условия, така че от мен имаш едно браво Cool