Z.. Мерси за препоръката, обещавам да му отдам нужното внимание и да не правя още пет шест неща едновременно (жените сме multi tasking нали знаете Кил Бил ми е един от най- любимите филми, ако не е и най-любимият ми. Макар че след излизането на Into the mind се чудя вече /. Аз също съм кръстена и силно се уповават ка Бог като съм в планината особено зимните ми соло преходи :@ Мисля че едно от нещата, които много ми помагат също е това че винаги съм със съзнанието че планината е по-великата от двете ни! Винаги!
Чет Ное 21, 2013 7:29 pm
Emil
Регистриран на: 27 Мар 2012 Мнения: 1073 Местожителство: Sofia
Може би свързана тема с тази за подговотката е темата, как са устроени и функционирани мъжкият и женският ум.
По този повод прилагам линк към най-доброто обяснение, което някога съм чувал.
Изгледай го до края, аз съм се смял със сълзи.
[size=9]*Наи-касаещата темата част е от 16-та минута, но цялото си струва.[/size]
Чет Ное 21, 2013 7:38 pm
igurbev
Регистриран на: 23 Авг 2008 Мнения: 2406 Местожителство: София
Emil написа:
Според мен важна част от психологическата подготовка/нагласа на всеки един е да се научи, да знае, да усети, кога трябва да се откаже, по-точно в кой момент да го направи, от даден план или хрумване.
Абе да ти кажа, в момента, в който подкарам колата в петък вечерта и попътно изгледам две-три камикадзета как изпреварват в тъмницата с 120 в насрещното на завоя, ми става ясно, че прекалено рискова е работата. Интуицията ми казва, че не ми е работата тука, но какво да се прави, стискам зъби и продължавам.
Та психологичаска подготовка, усещане, дъра бъра. Как точно изглежда процесът на психологическото подготвяне според теб?
Чет Ное 21, 2013 10:00 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6439
Е как изглежда, караш в насрещното явно
_________________ Бутам след осмата бира
Чет Ное 21, 2013 11:00 pm
vinushka
Регистриран на: 27 Авг 2012 Мнения: 100
Благодаря за линка,не си спомням кога съм се смяла толкова много Жесток водещ, каза си ги нещата както са си.
Не съм чувал някой да се подготвя психически за ходене в планината. Аз лично като стане напечено гледам да внимавам, защото едни крака имам, и ще е малко криво да ги потроша някъде си по чукарите, трябват ми за други работи Няколко пъти съм стигал моменти, в които не мога да продължа. Усеща се. Просто всичко крещи - СПРИ! ДО ТУК СИ! И съм спирал, връщал съм се, за да мога някой път пак да отида.
Пет Ное 22, 2013 1:07 am
vinushka
Регистриран на: 27 Авг 2012 Мнения: 100
Прочие, прочети малко за хората които се готвят за Еверест и ще видиш че има и такова животно психическа подготовка. Мен от друга гледна точка ме интересува- кога казваме " край,дотук съм". Аз лично имам тази склонност да бъда много смела въпреки че имам респект огромен къ
ъм планината и ми се случи веднъж на едно " нищо и никакво" слизане под Драгалевския лифт лятото вечерта да се потроша леко и да си порева в гората. (сама, без челник, по стръмното)
Еее чакай малко, аз ти говоря за нашите планини и за трекинг, не алпинизъм, още по-малко за Еверест. Там е друго
Кога казвам Край? Най-общо когато не се усещам стабилно стъпил на земята. Веднъж минах по един сипей, който можеше спокойно да ме повлече надолу, и от тогава внимавам - при подвижни камъни си казвам Край. При всякакви случаи на катерене по камъни - винаги много внимателно и бавно, заобикалял съм места, на които други са минавали спокойно - просто не се чувствам сигурен и не рискувам излишно. Страхът е много полезно качество, целта му в повечето случаи е да те запази жив
Пет Ное 22, 2013 1:32 am
ДИАНА
Регистриран на: 23 Май 2009 Мнения: 823 Местожителство: ПЛОВДИВ
_________________ Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.
Чет Дек 05, 2013 11:48 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6439
Спас не съм го чувал във форума доста отдавна - голям човек е!
Има ли малко повече подробности за този инцидент?
Доколкото се разбира от текста, хората са тръгнали по маршрута х. Незабравка-в. Амабрица-х.Амбарица.
Къде е тръгнало да се обърква работата - на билото, около в. Амбарица, след това ?
_________________ Бутам след осмата бира
Пет Дек 06, 2013 12:28 am
Spas
Регистриран на: 12 Ное 2007 Мнения: 159 Местожителство: Sofia
dido написа:
Спас не съм го чувал във форума доста отдавна - голям човек е!
Има ли малко повече подробности за този инцидент?
Доколкото се разбира от текста, хората са тръгнали по маршрута х. Незабравка-в. Амабрица-х.Амбарица.
Къде е тръгнало да се обърква работата - на билото, около в. Амбарица, след това ?
Ето ми и мен, всеки ден влизам тук, но рядко пиша защото нямам новини, вече си седя само в къщи. За този трагичен случай на вр. Амбарица мога да разказвам много, тогава бях ръководител на акцията на ПСС. От София излетяхме една група спасители с хеликоптер и от Пловдив имаще друга пак с хеликоптер. От Троян имаше друга група които се качиха през хижа Амбарица. Кацнахме на хижа Добрила и с единия хеликоптер облетяхме около връх Амбарица, времето беше слънчево, но духаше силен северен вятър и беше студено. Около върха видяхме няколко трупа завяти от снега и в долината в ляво от ръба към хижата видяхме движещи се хора. С единия хеликоптер аз, Краси Стоянов и Кирил Колищърков кацнахме на ръба и тръгнахме към двамата души в долината. Едно момче се движеше към нас и когато се срещнахме се оказа , че се е занимавал с Йога и цяла нощ се е движел, а жената с него не е можела вече да се движи от умора и той не е могъл да направи нищо за нея. Облякохме го с моята пухенка за да си стопли, а Краси продължи по долината към жената. Останалите спасители събираха труповете около върха и с хеликоптерите ги извозваха до Пловдив. Така изминаха повече от два часа докато пристигна хеликоптер и за нас. Излетяхме от ръба като спуснахме въже за което трябваше да се закачи Краси и трупа на жената, духаше силен вятър и това беше много опасно за летците, но Краси успя да закачи опакования труп и така успяхме да се доберем до горния край на пистата над хижа Амбарица. там кацнахме и прибрахме всичко вътре, след това излетяхме и от ръба взехме Краси и отново кацнахме на хижа Добрила. Там беше другият хеликоптер и едните си заминахме за София, а другите за Пловдив. това е накратко за тази акция. Грешката на участниците е ,че не са послушали водача да останат на едно място и да се окопаят в снега, които са направили това са останали живи, само малка част от тези които са тръгнали да търсят хижа Амбалица достигат до нея и те информират за нещастието, но другите загиват от силният вятър, студ и лоша екипировка. Основната грешка според мен е, че е трябвало още след като се вижда, че времето се разваля рязко, а те са по близо до Добрила е трябвало да се върнат там, а не да продължават към Амбарица, въпреки уговорена среща там. И накрая да добавя, че загиналите в този случай са 12 души, може да са само 9 от Кърджали, а другите от друго място, но труповете бяха 12.
Основната грешка според мен е, че е трябвало още след като се вижда, че времето се разваля рязко, а те са по близо до Добрила е трябвало да се върнат там, а не да продължават към Амбарица, въпреки уговорена среща там.
Точно по този повод преди време, един познат казваше, че предпочита да брои едно ходене за неуспешно, отколкото после него да го броят...
Аз съм възприел този принцип.
_________________ Две неща движат този свят - инатът и шубето.
Пет Дек 06, 2013 11:21 am
Spas
Регистриран на: 12 Ное 2007 Мнения: 159 Местожителство: Sofia
Регистриран на: 30 Юли 2012 Мнения: 711 Местожителство: РУСЕ
По тази тема винаги съм казвал,че е много важно да знаеш кога да се откажеш и да не насилваш късмета си.Проблема е,че за всеки това решение къде е границата която не трябва да преминаваш е строго индивадуално.Аз обичам рисковите ситуации и обикновено се движа на ръба на разумното,но по-скоро стъпка от към него.Обичам да предприемам определени(примерени според мен)рискове и това ми носи много трудности,но и истинска тръпка от зимната планина.Ако трябва да ходя само в тихо,топло и слънчево време мисля,че ще загубя голяма част от желанието си за зимни преходи.Друго си е когато напрегнеш на макс физически и психически своите възможности и след много часове ходене и виелици достигнеш до топла хижа и студена ракия,отдадеш се на сладка приказка с преятели за преходите които сте направили,тогава се чувствам удовлетворен от зимната планина.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети