"Хижа Вихрен, Жабешкото езеро, Дълго Бъндеришко езеро, Тодорини очи, връх Малка Тодорка, хижа Демяница, връх Голяма Тодорка"
Красива и дива е Пирин планина, приятели, а в дните между сезоните планината сменя окраска и като хамелеон изменя цветовите гами: хем пощипва с ноемврийските мъгли, хем пък закачливо и закратко дарява сетивата в кристални гледки, които се простират надлъж и нашир, и меки пастелни тонове преливащи там.
Докато пътувахме в непрогледна мъгла и се приготвяхме за прехода.
По пътеката за хижа Демяница времето се измени коренно и мъглата натежа над долини и градчета. Радостно зачуруликахме по пътеката.
Жабешкото езеро и Муратов връх, който наднича в далечината.
Дълго Бъндеришко езеро, над което набираме височина по виещата се на серпентини пътека за връх Малка Тодорка.
Изглед от пътеката към Стражите, Каймакчал и Василашките езера. Тук времето се изменяше типично по ноемврийски: къде се забулваше и щипеше, къде се изясняваше. А аз снимах новогенерирал се облак.
Жегата при изкачването е непоносима, изглежда като нереално, но спътниците ми се разхвърляха. На Делчо през целият преход така и не му отвори термостата.
За сметка на това бяхме подготвили екшън, който прогнозирахме да извършим.
Пред "телевизионните екрани" драги зрители. Отучих се да гледам телевизия, тя е нереална! Реалността е такава каквато си я направим. Новините, също! Планината ни показваше суровата си и неподправено чиста красота, на която не можехме да устоим. Тя ни караше да застиваме като измръзнали... Ей ги Стражите, Каймакчал, Типиците....., Василашките перли на циркуса Василашки езера....... Пирине, Пирине....... Красив и див си, Пирине.......
Изкачваме каменното поле на котата Малка Тодорка.
Очите на България, през погледа на пътеката - красивите Тодорини езера (Тодорини очи).
Швейцария ли!?
Като гейзери се носеха над долината им новогенерирани мъгли.
След нощувка в хижа Демяница се опитахме да се вкараме в екшън, и да стигнем Типиците по най-ненормалният начин, през едно от Василашките езера. Мисията, както и късият ноемврийски ден ни пошепнаха да оставим намеренията за летните и дълги дни. Все пак емоция и адреналин не липсваха, както казва Делчо "изядохме хурката".
Изкачихме и връх Голяма Тодорка, докато езерата се криеха дълбоко в гънките на тази толкова красива част на Пирин.
Изгледа от връх Тодорка към връх Вихрен е зашеметяващ. Тайно се надявах най-накрая да се вкараме в екстремизма, който прогнозирахме и да използваме алпийското оборудване, което носихме, но уви. Улеите бяха много леко засипани с топящ се, а не фирнован сняг, както очаквахме.
И в посока цялото Пиринско величие......... Върхове, върхове.....
Е, нищо! Планината ни дари с гледки, гледки, гледки......... И ние и благодарим!
Регистриран на: 23 Авг 2008 Мнения: 2406 Местожителство: София
Тц, тц, тоя път направо си надхвърлил себе си. Супер са станали!
Вто Ное 19, 2013 12:56 pm
Пчелата Жужа
Регистриран на: 29 Окт 2013 Мнения: 851
Хайде пак за имената
Чрез този връх - толкова красив и личен - ние пренасяме през времето името на злодея, вместо да увековечим момата като го наречем Радин връх. И Радино езеро. Или още по-добре - Радка. Радка и Тодорка една срещу друга. Мечта!
Перфектни снимки - както винаги! След всеки уикенд чакаме в къщи да видим къде сте били двамата и какви красоти си наснимал. Обаче тоя път направо си се надскочил. Тодорини очи са просто нереални! Много красота има по тоя свят, обаче трябват и сетива. Не всеки може да усети момента, мястото....На теб ти е дадено. Бъди здрав!
Перфектни снимки - както винаги! След всеки уикенд чакаме в къщи да видим къде сте били двамата и какви красоти си наснимал. Обаче тоя път направо си се надскочил. Тодорини очи са просто нереални! Много красота има по тоя свят, обаче трябват и сетива. Не всеки може да усети момента, мястото....На теб ти е дадено. Бъди здрав!
Ех, хубавите думи как топлят, Благодаря ви от сърце!!!
Иначе това от Василашките езера нагоре към Типиците си е мазохизъм особено към края дето трябва да се плува в клека. Минава се през третия Типиц. който е леко встрани от билото.В жега и без вода е нещо ужасно. Беше част от маршрута ми през третия ден на ходенето в Пирин миналата година.
Благодаря и на теб! Поне видяхме едно интересно езеро, което не се вижда от пътеката долу, но нямаше позиция, от която да снимам - клека разваляше пейзажа. Относно Типиците, от там ясно се виждаше ръба, по който трябваше да "изплуваме". Хич не изглеждаше кратко и безобидно , а и с този сняг по камъните доста щяхме да се забавим!
Изглед на връщане.....
То и без това денят къс, ама кой да пие две кафета на хижата!
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети