Башлийски чукар и Спано поле - зимно. Януари 2009-то лето.
Привет на всички!
Миналата седмица спретнахме едно ходене из Пирин, та да напиша няколко реда.
В Събота хванахме редовния дилижанс за София по тъмно и пак по тъмно слязохме в Симитли, където се прехвърлихме в Ладата на Стефан и отцепихме посока Светиврачко. По изгрев слънце паркирахме на една бензиностанция, където хапнахме по една мазна баница, след което хванахме заледеното шосе за Попина лъка. Пътя не беше в много читаво състояние. Добре че в отсечката с. Лиляново – Темошница бяха поопесъчили поне. На километър и нещо преди Попина лъка Ладата отказа да пърпори и се налoжи да я оставим и да продължим пешком нагоре.
На разклона за Туричка черква оставихме хасфалта и поехме по пътя следящ долината на р. Башлийца. Ходенето долу горе вървеше благодарение на следата оставена от шейните – последния хит сред паралиите в Сандански и Петрич. Снегът не беше хич за ходене и по едно време нахлузихме снегоходки, та уж да потръгне работата. Дилемата Тевно езеро или Спано поле наклони везните за второто, когато стигнахме водослива на Башлийца и Мозговица, тъй като придвижването ставаше много бавно.
За отцепване директно напряко много не ставаше заради мекия и мокър сняг, та продължихме по пътя следвайки следата на шейните. То хубаво, ама тоя път върти, суче и дълъг, та дълъг. На билото на Арнаутски гробища напипахме неподдържана пътека със стара маркировка и резнахме няколко км път, след което отново влязохме в пъртината на шейните. В ранния следобед се добрахме благополучно до открити пространства и зазяпахме оснежените върхари и морето от облаци затиснало долината на Струма. По едно време се чу шум на мотор – една шейна летеше нагоре по пътя и спря при нас. Оказа се хижаря на заслон „Спано поле”, който беше тръгнал на оглед. Казахме му че сме в същата посока и продължихме – той бързо, ние бавно.
На километър преди заслона тъкмо се бяхме наредили и пълнехме фотоапаратите с гледки се почна големия трафик. В рамките на около половин час се изредиха 15 шейни, които с шум профучаваха край нас! Брей, казахме си, какво става тука бе!? Час преди мръкване се добрахме до заслона, където ни чакаха хижаря и многото шейни. Оставихме багажериите и се върнахме да пощракаме залези. На мръкване цялата глутница шейни потегли на фарове обратно. Последен тръгна хижаря Дончо, на който обещахме да не пакостим в заслона. След хапване и пиене на чай и греяна ракийка хоризонтирахме, понеже доста се поизморихме. Благодарско на Дончо за ракийката, която ни остави.
На другия ден се събудихме от студ. Печката отдавна беше изгаснала и чакаше да бъде запалена. Закусихме, пихме по чай, нарамихме част багажа и затириличкахме към Малко Спано поле. Прекосихме долната част на циркуса и към обяд издрапахме над Атмегдан по склона на Башлийски чукар, който беше целта ни през този ден. След кратка почивка гарнирана с ябълки и шоколад заизкачвахме връо. Както и предния ден, никакви облаци не се мяркаха на хоризонта, вятър нямаше, слънцето напичаше и се наложи аз лично да маам по къс ръкав, все едно е август.
На върха ни посрещна умерен ветрец с на моменти силнички пориви и много хубави гледки. Навлякохме де що има блузи и якета и заснимахме красотите. Малко съжалихме, че няма някой друг облак да гарнира пейзажите, ама айде да не сме максималисти. Благодаря на Пиринчо, че ни показа хубавините си.
На слизане пак се разсъблякохме и бързо, бързо се смъкнахме обратно в заслона, където ни „чакаха” нова порция шейни. Аз бях подгизнал порядъчно и запалих печката да се суша, че пръстите тръгнаха на замръзване. П едно време шейните си тръгнаха и отново останахме сами. Сушенето продължи около 2 часа, последвано от похапване, чай и греяна ракия, след което запърхотихме.
Събудих се в 2:22 ч. от студ. Печката изфирясала, а не ми се палеше. Нахлузих една блуза и се мушнах пак в чувала. Дремах на пресекулки докъм 6:30, когато охлаждането ми дойде в повече и станах да паля печката. След стоплянето поснимахме изгреви на слънцетои залеза на луната, па седнахме да позакусим. Доизчакахме печката да утихне, за да не стане беля, заметохме заслона, измихме чашите и чиниите които ползвахме опънахме одеялата, подредихме столовете, завързахме вратата и отцепихме обратно към Попина лъка. Ако някой не се е възползвал вече, оставихме дърва вътре да съхнат и заредихме печката в 6-то бунгало, та някой замръзнал, ако се появи да си палне веднага огънче да се сгрее.
Слизането стана бързо по пътя и пътеката от попредния ден, а после и директно спускане към долината на Сърчалийца. Така още преди обяд се озовахме на изходна позиция. Планираното биропиене в Сандански отпадна и отпрашихме посока Папаз чаир. Пътьом спряхме преди разклона за с. Пирин, за да се охлади радиатора, пък и да поснимаме едни диагонали, да хапнем ябълки и сладки. В късния следобед бяхме в Неврокоп, където изпратихме леля Лада за София.
Щом траят фотоапаратите! То и времето е било хубаво.
_________________ Две неща движат този свят - инатът и шубето.
Пон Яну 19, 2009 12:20 pm
Niksi
Регистриран на: 01 Окт 2007 Мнения: 562 Местожителство: софия
Брях...адаш, ти вече и високопланински зимен турист май си станал...
Явно и снегоходки вече имаш - честито за което. И внимавай със зимната планина - обсебва те и няма отърване после...
Инак добро ходене сте си спретнали. И времето е било пИрфектно. Зимата около Спано поле още не съм поскитвал.
По-здрави...и до-скитане..
_________________ Планинското притегляне е обратно на земното - нагоре, а не надолу.
Пон Яну 19, 2009 3:01 pm
Kat
Регистриран на: 08 Юли 2007 Мнения: 872
Ами айде и аз да бодна малко снимки на красотите, които имахме щастието да видим
_________________
Пон Яну 19, 2009 6:41 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6464
Чудесни гледки сте хванали. Не предполагах, че Джангала се види баш така - нямах видимост преди време като се качвах по Башлията ...
_________________ Бутам след осмата бира
Пон Яну 19, 2009 7:03 pm
lilid
Регистриран на: 17 Сеп 2008 Мнения: 15 Местожителство: София
Много прекрасно... нямам думи... а снимките, най-вече на залез и нощя, направо ме довършват... ммм, любима ми е лунната пътека по снега...
браво на вас,
Пон Яну 19, 2009 7:24 pm
Дженгала
Регистриран на: 21 Юли 2008 Мнения: 174
Поздравления за похода! чудесни снимки!
Значи сте били наблизо тогава!
Mмм, благодаря за хубавите думи приятели. Малко ме мързеше да пиша иначе текста щеше да бъде около 3 пъти по-голям, ама какво да правя. И заетичък бях тия дни та така. Обещавам другия път да пиша повечко и да се постарая по-така.
Сега няколко персонални думи:
Лили, и на мен ми харесат мнoго тия лунни снимки.
Жоро, да, бяхме наблизо, ама твоите залези са много по-качествени от тия дето ние видяхме. Дай Боже всекиму да ги види твоите!
Ицо, Джангала ич не е сгънат. Такъв си е, щракнат от Башлията стрелнат с онова голямото обектив дето гърми Стефчо.
Адаш, понякога се излъгвам и зиме да се намокря аз и да омачкам снега. Какво да се прави!
Последната промяна е направена от Speedy на Пон Яну 19, 2009 10:56 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Пон Яну 19, 2009 10:39 pm
irina
Регистриран на: 16 Сеп 2007 Мнения: 759
Чудно!
Пон Яну 19, 2009 10:45 pm
Kat
Регистриран на: 08 Юли 2007 Мнения: 872
Ристе, Джангала се вижда тъй, погледнат на 200 мм. Е, малко като детска играчка, може да го хванеш с едната ръка... малки фигурки като хора или козички няма много да се виждат, ако не биха били сенките им
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
.
То и времето е било хубаво.
