Връх Мусала - 2925,40 м.н.в. (първенеца на Балканите) в началото на ноември е обещаваща туристическа дестинация. Не е лято, нито пък е зима, пътеките лека-полека опустяват. Времето се очертаваше да е хубаво по прогноза, което пък от своя страна допълни подхода и с преминаването по част от траверса и алпийският ръб от връх Мусала до връх Малка Мусала, през Трионите.
В общи линии Мусаленската пътека върви над дере по път, набирайки бързо височината от около 1700м.
По пътеката.
Малко след хижа Мусала пътеката преминава в камънак.
И така до заслон Ледено езеро, в което резервирахме да нощуваме.
Изглед от пътеката за връх Мусала над заслон Ледено езеро към връх Алеко и Алекови езера. И понеже се гонихме със оставащите минути до краят на деня сложихме котките, за да обезопасим бягането до върха.
Изгледа от лятната пътека на места е приятно-страховит.
На връх Мусала.
Строеж е кипял тук.
Изглед от връх Мусала към Маричини езера.
Това предлага кота 2925м.н.в. за всеки положил усилието да се добере до тук. А повярвайте, не е лесно с 25кг. раница на гръб.
Така се почива най-добре.
На връщане хълмовете пламнаха, а сенки заплуваха под ледената кора на Леденото езеро.
И с фигурка за мащаба, открийте я!
Към Алекови езера, залезните цветове обагриха небето, .........
.............. докато изпращачът на дни попиваше топлата красота на залеза.
Малко по-късно синият час се отплати с кристална видимост и първият "фото-кадър" за деня. Вече бях в душевен мир след физическата немощ по пренасянето на купища стъклария и железа. Стативът влезе в действие.
Пет минути от Рилската нощ, след което влязох да пожелая наздраве на компанията и да се насладя заслужено на уютното, топло и чисто заслонче. Хвала на хижарите, всеки детайл правеше очеизвадно и положително настроение. Рядко срещано явление във високите части на Рила планина. Радва ме факта, че в България има млади, амбициозни и педантични хора (в лицето на хижарите тук), допринасящи за това. Място, в което с удоволствие ще преспивам пак и пак.
Утрото от заслон Еверест към връх Мусала. Като първенец Мусала почервеня пръв (първа).
Облаче облизва алпийският ръб Трионите, по който ще минем след час.
Мусаленската пътека също посреща първите слънчви лъчи.
Утрините на покрива на Балканите са тихи и красиви. Ясно се откроява билото на Пирин планина - алпийският гребен с връх Вихрен, Кутело, Кончето..
Събрахме се и поехме по Трионите към връх Малка Мусала.
Трионите е алписйки пропастен хребет, по който е препоръчително човек да изключи страха и някои други инстинкти и да впрегне умения и внимание. В интерес на истината нямаше много смелчаци с "извадени" фотоапарати.
Изглед по Трионите.
Ръбът с условията, в които минахме е нетруден. При зимни условия обаче работата е доста сериозна. Този склон на ръба е по-полегат, за разлика от северният, с изглед към заслон Еверест и Леденото езеро, където човек не е хубаво да попада.
Изглед от връх Малка Мусала към Трионите и връх Мусала.
Каменните пирамиди на връх Малка Мусала.
По обратен ред се изсипахме на Мусаленската пътека и в късният следобед отпътувахме към реалността. Рила успя да ни зарадва с кристална видимост и чудесно ноемврийско време, за което и благодарим. Щеше ми се да мина по ръба, за да бъда подготвен за зимното преминаване от тук и се радвам, че планината ни допусна. Тогава ще мина без фотоапарата, колкото и нелогично да звучи, но...... колкото толкова.
поздавления Марто , както винаги снимките и коментарите са перфектни...и ще ти върна жеста..
ето един момент от траверса на Трионите , където съм успял да ви фокусирам.
Последната промяна е направена от danin94 на Пон Ное 04, 2013 8:38 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
