Prokletije in Montenegro and Albania

1 и 2 ден: 18-19.09.13г.:
Тръгнахме в сряда /18.09/, след като изтеглихме пътуването с два дни заради прогнозата на времето. И това го решихме светкавично в понеделник /16.09/.Първоначалната идея бе за 20-25.09.
Спахме на палатки на същото място, на което са спали Ванката и компания миналата година при пътуването им към Черна гора.

палатковият лагер на 87.20 км от Niš и на 20.70 км от магистралата (при Pojate)

В селцето Стопања имаше ремонтни работи по улиците и там объркахме пътя. Каката /GPS-а в колата на Ванката/ ни прати в посока, която продължаваше към Kopaonik, най-високата планинска част на Сърбия след Миджур, вместо към Kraljevo.
В Гусинье (Черна гора) си взехме порция от 10 кебапчета с гарнитура за 3.80 евро, но без бира… Не продаваха бира, а и не ни позволиха да си вземем бира от магазина и да я пием тук. Предполагам, че е заради религиозни съображения.
Разпънахме палатките в двора на бившата застава в Вусанье.

3 ден: 20.09.13г.:
Прибрахме мокрите палатки /дъжд валя вчера привечер и почти цялата нощ/, закусихме и към 7.30 часа тръгнахме... Според информационната табела в селото разстоянието от 10.60 км до връх Зла Колата се взема за 6.30 часа.

все още има капчици вода по шипките...

Vusanje

След около 3.00 часа ходене достигнахме равна полянка, подходяща за палатки, но не видяхме вода наблизо...
Пътеката на няколко пъти слизаше, въпреки, че по принцип се качвахме. На никой не му е приятно да губи височина. След като стигнахме границата с Албания малко се замотахме. Маркировка в този участък няма и ние се забихме в едни стръмнини, като се наложи да заобикаляме леден участък. Видяхме къде продължава маркировката и работата се оправи.
До връх Зла Колата стигнахме за 6.05 часа, въпреки отклонението.

peak Dobra Kolata

peak Rodi e Kollatës (Maja e Kollatës) in Albania

поглед от върха…

on peak Zla Kolata - 2534 m. (Albanian: Kollata e Keqe), the highest peak in Montenegro

Предложих да се качим и на другите два върха, защото първоначално идеята бе да се качим на най-високият от Колатите, който е в Албания. Ванката изобщо не се дърпа и веднага се съгласи.

peak Dobra Kolata

peak Zla Kolata

on peak Rodi e Kollatës (Maja e Kollatës) in Albania - 2556 m.

гледки…

on peak Dobra Kolata (Albanian: Kolata e Mirë) - 2524 m.

Цялата врътка от Зла Колата, през Албанската Колата и Добра Колата, и слизането на премката между Добрата и Злата ни отне 1.40 часа...
Надолу бе лесно, дори стигнахме по светло.

4 ден: 21.09.13г.:
За днешното ходене нямахме трак, а waypoint на евентуалното отклонение от пътя за Maje e Jezerces.

тук попаднахме на феномен, подобен на този в пещерата "Дяволското гърло"

водата влизаше в някаква пещера и излизаше незнайно къде...

Стигнахме до предполагаемото отклонение за Maja e Rosit, но не намерихме нито маркировка, нито личаща пътека. И започна едно лутане наоколо. Даже някои се върнахме почти до селото. След това пак се събрахме и Ванката предложи да тръгнем в гората без пътека и трябвало някъде да достигнем пътеката. Провали се и това начинание и отново слязохме на пътя.
И след 2.15 часа, от както тръгнахме се появи така търсеното отклонение... А реалното време до тук се оказа, че е 45 минути.

Ванката веднага хукна по пътеката, аз малко след това, а Краси и Ели казаха, че ще вървят лежерно, пък докъдето стигнат...
Както си вървях по много добре маркираната пътека, може би след един час, всичко изчезна - и маркировката, и пътеката…

Докато се оглеждах наоколо, повече от половин час се чуваше шум от падащи камъни. Вечерта се разбра, че Ванката ги е събарял, в стремежа си да изпълзи нагоре... А след като видях огромните камъни, които се бяха спрели в дърветата, се отказах да продължавам.

Реших да отида до едно езеро /на една от предишните табели пишеше, че е на 1.30 часа/. Срещнах Краси и Ели, които се върнаха с мен до пътя, но не продължиха до езерото.

Čemerikino Jezero

На езерото останах около половин час. Топнах си краката в езерото и си отворих втората бира, като се наслаждавах на околните чукари. Времето сякаш бе спряло. Нямаше никакъв шум… Можех да остана и по-дълго, но слънцето много ме напече.
В 16.15 часа си бях в лагера. Краси и Ели си бяха изсушили палатките на слънцето. Аз също си извадих палатката да се изсуши.
Стъмни се вече, а Ванката го нямаше, а и телефонът му бе изключен. По някое време се видя светлината на челник от предполагаемото място, от където той трябваше да слезе. Улисани в следене на светлината, някой отвори врата на колата. Беше Ванката, разбира се…
Разказа ни за премеждията си на мястото с падащите камъни, където аз се отказах…

5 ден: 22.09.13г.:
По програма през днешния ден ни предстоеше близка среща с Каранфилите, въпреки, че времето не бе много обещаващо...
Придвижихме се с колата до Grbaja.

тръгнахме по трака, който имахме, който ни поведе по стръмния склон без пътека...

вече сме на маркираната пътека

Пътеката плавно се изкачваше по стръмния склон на серпентини и неусетно набрахме височина. Видяхме и нашата кола долу до пътя.

по пътеката…

страхотни чукари, но не уцелихме времето…

Направих снимка с приближение на вчерашното място, на което се отказах. Умът ми не го побира, как Ванката е излазил нагоре...

on peak Mali Karanfil - 2119 m.

На връщане минахме по друг път. Щяхме да направим кръгов маршрут.

Vusanje

Gusinje

"Някой е запалил връх Očnjak…"

Вечерта дойдоха двама сърби, които в рамките на деня са придвижили от тук до няколко километра след Vusanje, качили са се на Maje e Jezerces, най-високият връх на Проклетие и са се върнали.

6 ден: 23.09.13г.:
Ден за отпътуване.
Закусихме, събрахме си влажните палатки /имаше скреж по тях/ и се приготвихме за тръгване.
Но колата не искаше да запали… Акумулаторът и бе паднал. Ами сега… Какво ще правим, като сме сами и няма да можем да избутаме колата до височинката, след която следва спускане. Освен това казват, че дизеловата кола не трябва да се бута за да запали, но ние нямахме друг избор.
Краси влиза в колата, а ние с Ванката и Ели ще бутаме. Първият опит бе повече от трагичен. Колата се премести няколко сантиметра и то по терен, който изглежда равен в сравнение на този, който ни предстои…
Решихме да извадим всичкия багаж и пак да опитаме. Преместихме я няколко метра и на малко „по-стръмното” пак зациклихме.
Неочаквано се появи група планинари - три момчета и едно момиче. Две от момчетата дойдоха да помогнат и избутахме колата като перце…
По нанадолнището колата запали от третия опит. И добре, че стана, защото следваше изкачване…

Всички снимки:

Последната промяна е направена от Valio на Чет Окт 31, 2013 9:19 am; мнението е било променяно общо 1 път

	Valio написа:
	Каката /GPS-а в колата на Ванката/ ни прати в посока, която продължаваше към Kopaonik, най-високата планинска част на Сърбия след Миджур, вместо към Kraljevo.

Бях чувал, че този вариант не е за предпочитане, но вече всички знаем защо Smile

Ето една снимка на Ели за илюстрация на скоростта, с която прехвърлихме прохода.

	Valio написа:
	Направих снимка с приближение на вчерашното място, на което се отказах. Умът ми не го побира, как Ванката е излазил нагоре...

Ето една рисунка:

На отиване минах по червените точки(голямо свличане, лазене и копане на стъпки падна), на връщане по сините, които всъщност са заобиколен маршрут, който са прокарали след свличането на целия склон(маркиран е със завързани за клоните найлонови лентички из гората, но ако не го знаеш или пък случайно не попаднеш на него - както беше в моя случай, нямаш много шансове да го намериш).
Червената стрелка сочи едно особено гадно място, което заедно с това не може да бъде избегнато. Ето снимки отблизо.

Тука просто се подсича склона почти без опорни точки, докато няколко метра по-надолу е отвесен праг. Спред мен месните отговорни би следвало да вземат някакви мерки да осигурят мястото или просто да затворят пътеката, хич не е шега работата. Иначе самата пътека е страшно красива по-нагоре, вероятно преди време е била поддържана от овчарите и често изпозлвана, защото на места има зидани серпентини, минава се покрай изоставени катуни. Непрестанно има за какво да се въртиш, да се оглеждаш и да се пляскаш в изумление по темето.

Радвам се, че сте отишли до Проклетия. Хубаво е, когато все повече хора откриват и се радват на тази, поне според мен, най-красива и все още девствена планина на Балканите.
Но има няколко неща, които не разбирам - хубаво е да публикувате една карта с маршрутите.
1. Не ми е ясно къде е бил "базовият лагер", че да се губите към Мая Росит. Помня, че когато преди години го качих, ми се стори най-лесния връх в Проклетия, който съм качвал. Тръгнах от старата югославска застава - на 5 мин. от нея по пътя към Йезерце има с червена боя отбелязан разклон: надясно Мая Йезерце, наляво Мая Росит (въпросният waypoint?, освен ако не става дума за разклона на пътя от Вусанье, който е доста близо до селото). Отне ми 2 часа и половина до върха.
2. Този Карамфил, който сте качили би трябвало да е Любокуч, а не Мали /или Велики, съдейки по височина и гледките/. И не ми е ясно къде точно е това свличане.
3. Апропо, как е пътят от Вусанье нагоре - тая пролет ставаше за лек автомобил, а за 4х4 направо до заставата.

Привет, и аз се радвам, че се включваш. Още не съм стигнал да обработя материалите и ще пусна моя пътепис и тракове по-натам. Довечера ще потърся вкъщи нещо по-онагледяващо.
Вальо е споменал в описанията на снимките как се развиха събитията, но ето накратко:
Три поредни нощи спахме в двора на бившата заставя във Вусанье. (Между другото в единия от дните се появиха месни младежи и се опитаха да събират такса за паркинг - 3 евра на час и 10 за през нощта, доколкото си спомням, но явно не им беше много наред работата, защото като видяха регистрацията на колата ни подминаха и се захванаха с едни французи по-натам).
Първия ден обходихме трите Колати по стандартната пътека от Вусанье.
Втория ден тръгнахме към Мая е Росит, пак от Вусанье. Бях намерил в интернет единствено точка по пътя нагоре(километър и малко след Вусанье), за която вярвахме, че е отклонението и разклона на пътеката за Мая е Росит, но се оказа подвеждаща и загубихме много време в лутане. Както е описал Вальо, разклонът бе по-напред по пътя, някъде към 2-3 км от Вусанье, може би и повече, съдейки по тези "45 минути".

По тази пътека, която се отклонява вляво от пътя (далеч преди бивша югославска застава, до която не отидохме) се излиза на споменатото място, където целия склон се е свлякал. Мястото е веднага след края на гората.

За посления ден се преместихме към Гърбая. Тръгнаме по пътеката, която предполагам си познал, подминахме разклона за Очнак, излязохме на циркуса Любокуч, където маркировката се загуби. Оттам продължихме вляво и нагоре, за да се качим на билото и върха, който според нашите представи трябваше да е Мали Каранфил - последния висок (към 2100 и нещо) по билото, което се спуска на север - североизток след това.

Привет,
благодаря за отговора. Наистина ще е хубаво да качиш карта /плюс- минус тракове/, за да е по-ясно за какво говорим.
Не бих искал да изглежда сякаш "го играя специалист" - не съм такъв - но, ако пак тръгвате натам, питайте - каквото знам ще го споделя. А и вече достатъчно много инфо има за Проклетия в нета. Основните проблеми си остават водата и ориентацията. За Ропояна единствените сигурни места с вода са 1. На 15 мин. от заставата по пътеката към Йезерце, намира се на самата пътека - водохващането за заставата. А от самата застава до Росит е като до Черни връх. 2. След езерото на границата - непосредствено преди стръмния участък на пътеката в буковата гора. 3. Буни и Руницес - вече в Албания. 4. Сиу и Бард - в Албания, стара застава.
Най-вероятно върха, който сте качили е Карамфил Люляшевича /а не Любокуч, както написах - това е името на циркуса/. Между другото, въпросното семейство Люляшевичи все още си живее в Гърбая - двете къщи, между които пътят се стеснява.

	Ivan`Dinkov написа:
	ако пак тръгвате натам, питайте - каквото знам ще го споделя

Благодаря, догодина задължително ще се възползваме!

	Ivan`Dinkov написа:
	А от самата застава до Росит е като до Черни връх.

Знаех за този вариант, дори бях намерил трак за него, но избрахме нашия, първо, защото смятахме, че е значително по-пряк от Вусинье, второ, защото бях вървял вече веднъж по общо взето скучния черен път до заставата (на път за Мая Езерце) и предпочитах нещо ново.

	Ivan`Dinkov написа:
	Най-вероятно върха, който сте качили е Карамфил Люляшевича

По-скоро - не, имах Люляшевича като точка и тя остана встрани.

Ето две схеми, които се опитах да сглобя:
Колатите и Мая е Росит:

Врътката в района на Каранфилите:

Ето и линк към ГПС траковете.

Супер ходене..пак...
Относно "дяволското гърло"-нашия водач ни обясни че водопада наистина се нарича"гърлото" и водата пропада в карста като излиза пак в покрайнините на Гусинье,където се водят и изворите на реката (Вруя май беше)-покрай една воденица,има и заведение в района...

Привет,
така е ОК - карто-схемата е добра и всичко е ясно.
Разбирам, че не върви да коментирам Карамфилите - качвал съм се само на трите най-високи чучки, които са доста встрани от Вашия връх. Разбирам и избора да "скипнете" пътя до заставата - но не ми е ясно защо просто не сте се качили с колата нагоре. Щом аз минах с една Корса почти до разклона за заставата, откъдето до нея е половин час, със сигурност сте могли и Вие.
Апропо, когато сте ходили към езерото на границата, да сте видели на един камък маркировка и надпис "Карамфили". Винаги ми е било интересен тоя маршрут - качване от Ропояна.

Не, не, май не се разбрахме, аз съвсем не се инатя, че върха е Мали Каранфил, дори не мога да си спомня защо ние решихме, че е така. Мисля тракът, който бях намерил и който в общи линии ни служеше за ориентир (макар, че много много не следваше пътеките) се казваше така. Освен това май черногорската хартиена карта на Проклетие го потвърждаваше, но затова не съм сигурен, а съм я забутал някъде и вчера не можех да я намеря. Надявах се ти, като по-пристастен към района да имаш по-ясна представа.
За черния път към заставата - това е малко субективно. Миналия септември, някъде от половината нагоре беше насечен от ровове, повече от метър дълбоки. Явно след това са го оправили. Освен това беше валяло предните дни и имаше големи локви. Също предницата на колата напоследък доста се е раздрънкала и предпочитах да не рискувам, а и още зимата ми се "скараха" в сервиза, че тампоните били накъсани, защото съм бил карал "натоварена по черни пътища". Такива работи. Пък и Зафирата е доста дълга и ниска, за разлика от Корсата, която с очите си съм виждал как може да бъде много проходима при по-смел шофьор Smile

.
В Гърбая край нас бивакуваха едни сърби, които за един ден се бяха качили и върнали от Мая Езерце; според тяхните думи били стигнали с колата до средата на черния път към заставата. Не ги разпитвахме за подробности обаче.
Всъщност от групата единствено Вальо ходи до езерото на границата и той повече може да каже по последния въпрос, както и за състоянието на пътя.

Наистина не сме се разбрали Wink

Това, че съм по-пристрастен, не значи, че съм по-знаещ. Всеки може да открие нещо ново, нали? Дори за неща, които е виждал, проучвал, минавал покрай... То това е хубавото на планината - че има място за всеки. А в Проклетия - за всеки да намери нещо свое. Така че нека е Мали Карамфил. Поне така аз виждам този форум - не като място за чешене на езици, а като място за споделяне: на информация, на идеи, на предложения, на дискусии...
Що се отнася до Йезерце, това е самата истина - за един ден може да се качи и да се слезе без проблем. Пътят беше оправен до заставата и албанците спокойно си се качваха с джиповете до нея.

На границата с Черна Гора ни обърнаха внимание, че се произнася ПроклЕтие, с ударение на първото "е", не на "и"-то, както си мислехме дотогава.

Зла Колата се води най-високия връх в Черна Гора - 2534 метра. От своя страна Албанската колата е по-висока - 2556 метра. Добрата Колата пък е най-ефектната за изкачване.

Ето тук историята, която се постарах да напиша.

Сипеят, образуван от скорошно срутване, в началото на пътеката за Мая е Росит /отделяща се от черния път малко над Вусанье/ е наистина доста неприятен. Наложи се да сложа и каска в двете посоки. Вальо правилно е посочил на снимката изхода от него нагоре, но не разбрах защо не е продължил. След това няма проблеми до самия връх. Преминаването през сипея е проблематично за повече хора ! Гледах внимателно да видя къде се събира "мойта" пътека с тази, идваща от заставата /беше споменато за нея/, но не открих разклона. Явно е по-удачна, а може би и по-пряка за минаване.
От езерото на границата, над Вусанье, не си спомням маркирано отклонение за Каранфилите, което не значи, че няма.

_________________
Където има воля има и път!

	gena написа:
	Вальо правилно е посочил на снимката изхода от него нагоре, но не разбрах защо не е продължил.

Не разбирам за коя снимка говориш.

	gena написа:
	Гледах внимателно да видя къде се събира "мойта" пътека с тази, идваща от заставата /беше споменато за нея/, но не открих разклона.

Аз имах трак на качването от Югославската застава и специално се озъртах там, където двете пътеки се събираха според него, но също не видях нито маркировка, нито пътека. На схемата по-горе мястото е отбелязано със синьо флагче.

За снимката със сипея и червените и сини точки.

_________________
Където има воля има и път!