Има едни такива места, които всяват страх само като се замисли човек за тях, пък да не говорим за туристически преходи и фотографии, които изискват носене на техника, обективи и стативи. Е, аз се опитах да наруша някои от тези правила и с Илийката, (опитен алпинист и пещерняк) и Катя се впуснахме в едно приключение в местността Въртопа, в Козница планина. Едно място, за което няма информация в търсачките, а снимките от там са Табу. Начините за слизане там са два: единият чрез каньонинг включващ алпийска техника от поляните над дере Въртопа, който изключва носенето на фототехника, а вторият, при който се виждат само малка част от десетките водопади по трудният начин, а именно по почти отвесен улей, който без майтап може да вземе живота на човек, ако не знае какво прави. Въпросният улей не е като онези Старопланинските, запълнени с грамадни туфи трева, за които човек да се хване, а запълнен от малки и много големи камъни съчетани в т.нар. каменно поле, което както се оказа е съвсем нестабилно.
В началото на Въртопа. Приятната и леснопроходима река в началото се превръща в непристъпен скален каньон, в който придвижването става само отгоре-надолу с алпийска екипировка.
Приятно струпване на листа завърташе интересни сюжети във водата, от които всички се възползвахме и снимахме. Най-озадачен беше Илия, за който техниката на снимане в режим "скорост на затвора" не беше позната и резултатите определено го радваха.
Малко по-късно каньонът започва да се изразява ясно, а стените му да се стесняват.
Единствено от запад, откъдето се движихме имаше разни пролуки. От изток са напълно отвесни скали, заграждащи непристъпно цялата тази красота от вирове и цветове.
Тук реката е каптирана, което се изразява ясно по силният дебит на водопада над каптажа. Тук е и мястото, до което човек може да разгледа водопадите без алпийска екипировка.
С изкачване по западният склон над водопада от горната снимка по стръмни скали, ситуацията ставаше все по-неясна и по-неясна. Красотите на реката оставаха дълбоко скрити в тъмната част на непристъпният каньон, а начините за подход - неясни. Единствено шумът на водопадите отекваше и ни приканваше да опитаме-рискуваме.
Оказа се, че единственото място без скали за слизане в тази част на каньона, където са малка част от водопадите му е много стръмен, без майтап почти отвесен улей води до реката, който виждахме в далечината от снимката долу. За жалост улея не беше запълнен с онези приятно-големи и стабилни Старопланински тревни туфи, за които човек да се държи спокойно слизайки надолу. Все пак се добрахме до улея и решихме да пробваме. Катя пък реши да не ни се връзва на глупостите и да ни чака на една скала до улея. Аз и Илия започнахме да слизаме един до друг, пресичайки улея на серпентини. Стояхме на 2-3 метра един от друг, защото постоянно свличахме опасни количества камъни и при една по-голяма дистанция това би могло да завърши със злополука. Един малък камък, който откъснах с обувката си, ме удари до толкова болезнено, че затворих очи за миг. Сега чак осъзнах в колко опасна ситуация може да се озовем тук по улея, където изхода е само един - нагоре.
Почти слезли до долната част, на около десетина метра от реката се случи това, от което се опасявахме и треперихме да не предизвикаме докато слизаме. В продължение на десет секунди, в които успяхме да реагираме адекватно започнахме да чуваме грохота от каменното поле, което се беше свлякло на стотина метра над нас. Камъни с големината на автомобилни гуми и десетки по-малки летяха и се засилваха един друг по отвесния склон предавайки един на друг енергия и гравитационна мощ. Шумът беше злокобен. Както и подозирах, на Катя и беше втръснало да стои и тръгнала да слиза след нас. Огромна грешка, която никога не трябва да се допуска при изпълнение на каньонинг и която реално може да доведе до фатален край. Движението задължително трябва да се състои на малка дистанция с цел да се отреагира бързо и да има видимост ако се случи свличане на каменна маса (което е напълно в реда на нещата за такъв терен).
Долу до реката бяхме още в лечение на стреса и трупането на нов такъв. Бяхме на около 150-е метра от скалите, където е Катя и едно движение от там горе би ни затрило. Тук нямаше и къде да се скрием или още по-безумно да бягаме.
Бяхме в абсолютно непокътнато и диво място. Имаше достатъчно вода за да бъде есенната приказка изпълнена по всеки параграф. И някак си самодоволни от трудният успех.
Цветовете в този мини Джендем преливаха. Теренът 1:1 копираше поречието на Джендемска река.
В тази си част, каньона предлага няколко водопада, до които стигнахме. Оттам нагоре клисурата става напълно непроходима и единствен вариант остава чрез алпийско спускане от горната част на ждрелото.
И последният водопад, до който стигнахме, около 15-е метров.
Нагоре от него положението беше такова:
За да излезем в източната част на ждрелото, откъдето да слезем на пътя е нужно минаване по скален ръб, по който като гледах къде стои Катя и ми ставаше лошо.
На преден план ясно се вижда и белее Старопланинското било.
Скалните кули на ждрелото и тъмната му част (с непристъпните водопади).
Този каньон определено влезе в топ 5 от класацията ми с диви места след резерват Южен Джендем и Каньонът на Джафардере. Ето така човек може да избяга еднодневно от сивото градско ежедневие и да се "набие" в тайните на един трудноразкриващ се пред него есенен свят.
Ето и извадка от картата и трака, който начерта гпс-а в този ден:
Последната промяна е направена от martin555 на Пон Окт 28, 2013 9:54 am; мнението е било променяно общо 4 пъти
Нед Окт 27, 2013 2:35 pm
Emil
Регистриран на: 27 Мар 2012 Мнения: 1073 Местожителство: Sofia
Супер разходка сте направили!
Разхождал съм се по един изоставен път на източния склон, но бях с деца и не съм излизал от пътя.
Винаги съм се чудел какво ли е долу в ждрелото, но така и никога не отидох, добре че ни го показа.
Супер снимки, ще трябва да се включат във втората част на книгата "Фото пътеводител на Българските Водопади" ако има някога такава.
Отлични снимки както винаги и.....надявай се майка и да не чете във форума и да види над каква пропаст си я снимал, че ще загазиш. Ама ти хич не си взимаш поука.
То няма майтап за това с майка и. Като почнем с изпълненията през зимата и побеляват косите на жената
Супер разходка сте направили!
Разхождал съм се по един изоставен път на източния склон, но бях с деца и не съм излизал от пътя.
Винаги съм се чудел какво ли е долу в ждрелото, но така и никога не отидох, добре че ни го показа.
Супер снимки, ще трябва да се включат във втората част на книгата "Фото пътеводител на Българските Водопади" ако има някога такава.
Емо, трябваше да има втора част на книгата 'Водопадите в България', но Иво Николов май се е захванал с направата на друг пътеводител (за крепости) и не се знае кога и дали. Относно пътя, мен също ми е чудно за какво е правен, но доколкото разбрах е секретен, замисляло се е да се строи язовир някъде там и са правени разни опити дали скалите ще издържат... Особено безумно, но добре че нищо не са построили!
Регистриран на: 27 Мар 2012 Мнения: 1073 Местожителство: Sofia
Нищо секретно не знам да е било, дядото винаги е знаел че са искали да правят язовир там.
Мястото като релеф е доста подходящо, ще попитам поради какви причини са го зае'али..
А относно книгата, вярно че много крепости има у нас ама какво да се прави.
Мартине, като чета преживяванията ви открих още едно предимство на ходенето сам - няма кой да ти събаря камъни на главата!
Сериозно: Мястото е супер, ходил съм само до каптажа, водопада е особено красив пролетно време. Нагоре не знам дали бих пробвал. Отгоре от завоя на пътя съм поглеждал за какво става дума. Слагам го в списъка за припомняне. Стара планина си е No 1 по такива места. Да ти припомня още 2 подобни:
- Водопада и ждрелото на река Китница, под Джемински камък
- Казаните на Еленска река
_________________ Две неща движат този свят - инатът и шубето.
Пон Окт 28, 2013 12:05 pm
Мунчо
Регистриран на: 24 Юли 2014 Мнения: 29 Местожителство: Столицата на хумора... хъ-хъ...
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Ама ти хич не си взимаш поука.
Като почнем с изпълненията през зимата и побеляват косите на жената 
и са правени разни опити дали скалите ще издържат... Особено безумно, но добре че нищо не са построили!
