Регистриран на: 27 Мар 2012 Мнения: 1073 Местожителство: Sofia
х.Плевен-х.Амбарица-Купена-Кръстците-х.Плевен
Та ето как протече при нас ходенето на форумната сбирка на 19-10-2013 на х.Амбарица.
След няколко различни плана откъде да ходим и какво да правим всеки ден, решихме да се присъединим към Иван, Вальо и Веско.
След малко повече от час закъснение най-после аз, Ачо, Стефка, Жоро и Веско се озовахме на OMV Враждебна, където Ванката и Вальо бяха вече брадясали от чакане.
Към 24.00ч в петък вечерта вече бяхме на водохващането над ВЕЦ Видима, откъдето тръгва пътеката за х.Плевен.
След 10-на минути се появи и Николай (ferdi-mruvkata) и след малко дойдоха и останалите.
За 35 до 45 минути бяхме горе на хижата, където хижарят ни чакаше. Нямаше други гости в хижата.
Постояхме половин час и си легнахме.
На сутринта настана очакваната суматоха. Ще минаваме през билото, няма да минаваме през билото.
Както и друг път се е случвало изчакахме сеанса с вр.Ботев по радиостаницята в 8,30.
Заключението на човека горе беше:
"Вятър силен към ураганен, мъгла гъста към дъжд, сняг на преспи"
А долу при нас нямаше даже и вятър, но облаците няколко стотин метра нагоре се движеха със сигурност над 100 км/ч.
След сеанса се помотахме още малко обсъждайки различните сценарии. Имаше даже такъв да слезем при колите и да ходиме на Смесите под х.Амбарица.
А дано ама на дали.
Решихме да тръгнем по грубо казано подсичащите пътеки към х.Амбарица. Разбирайте слизане до Яворова Лъка и после качване наново над 700 метра нагоре.
Ачо вече го сърбеше всичко:
Интересна пейка:
В началото доста се подмотвахме по пътя:
Тук настигнахме двамата Николаевци от Русе (Николай Т), които минаха през хижата известно време преди да тръгнем:
По пътеката имаше всякакви красоти:
Първата почивка за ядене и бири беше на разклона, веднага като се излезе от гората, където ние тръгнахме по едни поляни и после надолу към Яворова Лъка, а нагоре тръгваха желоните към Костенурката, откъдето щяхме да се върнем на следващият ден от по билото.
Хижарят беше казал, че тази пътека към Яворова Лъка е изоставена и обрасла, но се оказа много добре проследима и маркирана.
След разклона пътеката се движи по открито, покрай разни стопански постройки:
И така започнахме да слизаме по едно ребро докато отново влязохме в гората:
Тук някъде е и единственият по обрасъл участък, но въпреки това пътеката е проследима:
Тримата от запаса
От тук надолу следваше здраво спускане по пътека с дребни камъни покрити с шума. Красота. Като тази.
За капак спускането завършва с пресичане на рекичка. Пътят е от другата страна и води към Яворова Лъка. Излизането на него, обаче беше свързано с правене на "партина" през малинак, капинак и други растения.
И пак красоти в ниското:
И се почна един родопски маршрут...:
Даже се бяхме увлекли в сладки приказки, когато Иван изсвири зад нас, че сме пропуснали току що отбивката на черния път, която води към х.Амбарица. Още броени минути и щяхме да сме на Яворова Лъка.
И от тук нагоре път. Предстояхе 700+ метра денивилация до хижата. Бяхме слезли на около 300 метра под нивото на колите под х. Плевен.
Ето и къде се разделя пътеката от пътя:
Ето я и много добре маркираната пътека на финалните 500 метра денивилация:
Да не повярваш, билото се беше изчистило:
Докато издрапам до хижата, където стигнах сигурно час след състезанието между Ачо, Веско и Иван, които решиха, че трябва да изтичат тези 500 метра денивилация, билото съвсем се беше прояснило:
Горе все още нямаше много народ.
Разни хора се връщаха от разходка даже, като Станимир (fena73) с Галя:
Ето малко снимки от пред хижата:
Изкарахме си добре. Отвън имаше огън до късно, където някои колеги бяха във вихъра си с готвенето.
Не съм снимал вътре, затова не прилагам снимки.
Жалко че някои хора не можаха да дойдат, като Mecho и Тихомир, но нищо, друг път.
Запонзах се с доста хора.
Последната промяна е направена от Emil на Чет Окт 24, 2013 12:23 am; мнението е било променяно общо 1 път
Пон Окт 21, 2013 10:51 pm
igurbev
Регистриран на: 23 Авг 2008 Мнения: 2406 Местожителство: София
Re: х.Плевен-х.Амбарица-Купена-Кръстците-х.Плевен
Emil написа:
След малко повече от час закъснение най-после аз, Ачо, Стефка, Жоро и Веско се озовахме на OMV Враждебна, където Ванката и Вальо бяха вече брадясали от чакане.
Много смешно
Та да вметна малко статистика: Разстоянието "отдолу" между хижа Плевен и хижа Амбарица е малко по-малко от 18 км. Качването сумарно е над 1100 метра. Пътеката е обрасла по рида "Малкия гребен" (според БГМаунтайнс картата), но маркировката е проследима.
След пътя нагоре след хижа Яворова лъка и след разклона за Папратлива поляна (където има подвеждаща табела "х.Амбарица") има ясна и нова синя маркировка.
Хубави снимки си спретнал, браво!
Вто Окт 22, 2013 2:35 pm
Emil
Регистриран на: 27 Мар 2012 Мнения: 1073 Местожителство: Sofia
На сутринта станахме към 8-8.30.
Май се надигнах пръв и разбудих останалите, докато навивам чувала и събирам раницата.
Хапнахме по някоя мекица, браво на хижарката за тях, бяха много вкусни и донякъде компенсираха някои други минуси по хижата като цяло.
Пропуснах да кажа, че беше супер, че имаше безплатен горещ чай още от предния ден, което скоро не ми се беше случвало.
Чаят отдавна стана платен навсякъде.
За минусите в хижата няма да говоря в случая. Хижарката има нужда от време. Има желание жената и ако се вслушва в хората ще стане работата.
Не помня кога точно потеглих с Жоро, беше малко преди останалите, но трябва да е било към 9-9.30.
Този ден ходенето ми спореше повече от предния.
Време супер, гледка още повече.
х.Амбарица скрита в иглолистната горичка:
вр.Амбарица:
На подсичащата от изток на Амбарица пътека:
На този участък ми стана ясно, че е добре че съм си взел пролетно-есенните котки (400гр) и че със сигурност ще трябва да ги извадя по-нататък:
Вече по билото към Купена:
Вальо, Николай, Стефка и Жоро:
Тук постоях повечко, за да се наслаждавам:
Нямам много думи, затова слагам повече снимки:
Западният ръб на Купена, по който ще се качваме:
Някакво задръстване от трафик се беше получило:
И нагоре:
Тук трябваше да се разминем със Стефан и Меги:
Стефка и Веско:
Вальо бърза нагоре:
Бърза ето затова :
Ванката обстрелва пейзажа:
Изгледи от Купена:
Лица от Купена:
(понеже нямам изричното одобрение да изтипосвам тук колегите, които съм снимал, моля ако някой не иска снимката му да е тук, да ми пише, за да махна дадена снимка)
Всякаква прилика с действителни лица не е случайна
Просто тези снимки ми харесват и затова ги поствам.
Слизане от Купена в посока вр. Ботев:
Поглед назад към Купена:
Продължаваме по билото към Кръстците:
На север:
Жълтец:
Тук вече подсичаме Кръстец от север. Беше пълен лед. Котките ми не се забиваха ако не ударех по-силно. Добре че Иван и Вальо минаха по самото било, където беше нормално за вървене:
От север е пропаст:
Костенурки:
Поглед назад към Купена:
Тук вече подсичаме Костенурките от север, за да хванем още първата пътека за х.Плевен. Оказа се доста фирнован сняг.
Вече в по-долният климатичен пояс:
От тук започват безброй дерета, докато се стигне разклона за Яворова Лъка и Плевен:
Интересното е че пътеката е маркирана с желони а определено не е зимна пътека. Понякога колците вървят и из гората:
Излязохме на откритото преди разклона. Ботев все така величествен:
И още красоти:
Марагедик:
Водопади:
х.Плевен и вр.Марагедик:
По цялото било от малък Купен до слизането в зоната без сняг бях с котки.
Направо не знам как останалите от групата минаха успешно, е вярно е че караха повече по билото, което беше мъдро.
От северните страни на върховете всичко беше пълен лед.
По самото било на участъци си беше даже сухо.
Умората беше много приятна след близо 9 часа преход, от които 1 час почивки.
Двамата Николаевци от Русе така и не ги настигнах, бяха тръгнали преди мен.
Ачо и Жоро обаче казаха, че са ги изпреварили някъде на слизане, но после не са ги видели на Плевен, предполагаме са бързали да пътуват.
Ванката докато вървеше последен с Вальо от след Купена изведнъж профуча покрай нас, по-късно и Вальо а ние с Ферди и Стефка яко се подмотвахме последните 4-5 км.
В хижата отново бяхме само ние.
Хапанахме каквото имаха и тръгнахме на челници към колите. Това беше като десерт след поне час почивка, след този преход, и вече с пълни кореми.
*Пиша темата отделно от тази за срещата, че срещата си е среща а преходите са си преходи.
Последният път като писах в темата за 100х24 ми изтриха поста, та така е по-добре.
Чет Окт 24, 2013 12:23 am
ferdi_mruvkata
Регистриран на: 27 Авг 2009 Мнения: 640
Ходенето си бепе епично
на много места ти завидях за котараците
прекарването беше униклано,
а снимките ти... страхотни са. уловил си всичко!!!
благодаря ви за страхотната компания и ....
до нови срещи
Регистриран на: 23 Авг 2008 Мнения: 2406 Местожителство: София
Emil написа:
Тук вече подсичаме Кръстец от север. Беше пълен лед. Котките ми не се забиваха ако не ударех по-силно. Добре че Иван и Вальо минаха по самото било, където беше нормално за вървене:
Добре, че в този момент бяхме назад и не се наложи да ви гледаме творчеството, ако питаш мен.
Чет Окт 24, 2013 10:48 am
Rain
Регистриран на: 03 Юли 2013 Мнения: 652 Местожителство: Стара Загора-София
Някой писа за това как повечето хора избраха по трудните преходи към и след Срещата.Да,и аз бях приятно изненадана,особено от девойките ,които наравно с мъжете минаха Купена От тези снимки личи хармонията м-у всички ,които тръгнаха и преодоляха успешно маршрута,та даже без пълна екипировка/котки/ Колко е хубаво да бъдеш в планината със съмишленици!!!...Дълго и многократно по пътя към автомобилите се обръщах назад и гледайки нагоре ,търсех с поглед върволицата туристи,поели към Купена.Радвам се ,че се запознах с вас!Успех!Бъдете здрави!
Това с успешното преодоляване на вр.Купена без котки си беше късмет.
Леда по западният улей под върха наистина беше доста коварен.
Затова и някой от участниците предвидливо минаха по южната страна към върха.
Много е хубаво, че всичко при качването и слизането мина без инциденти.
Последната промяна е направена от t.hristov на Чет Окт 24, 2013 1:25 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Чет Окт 24, 2013 11:32 am
Stefak
Регистриран на: 09 Мар 2011 Мнения: 282 Местожителство: Видин
Браво на всички за това адреналиново преживяване.
А на тези които сте продължили и след Купена
Навлизането в горския пояс е било доста жизнерадостно сигурно.
Чет Окт 24, 2013 11:50 am
ferdi_mruvkata
Регистриран на: 27 Авг 2009 Мнения: 640
Stefak написа:
Браво на всички за това адреналиново преживяване.
А на тези които сте продължили и след Купена
Навлизането в горския пояс е било доста жизнерадостно сигурно.
успокоението дойде по-рано... в момента в който хванахме слизането от билото нещата си станаха лесна работа
много сдухващ момент беше една табелка , на която пишеше за последната грешна стъпка в заснеженият улей....
_________________ Not All Who Wander Are Lost
Чет Окт 24, 2013 12:01 pm
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3384 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
"Защото животът се измерва не с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни." - Джордж Карлин
Поздравления за поредната хубава тема на Емил.
По въпроса за късмета и случайността - лично мое мнение, разбира се - не мисля, че изчакването на Купена от толкова много хора и туристи може да се нарече случайност, а липсата на инциденти да се характеризира като късмет.
Кой как е преживял изкачването и най-вече слизането на Купена - си остава лично.
Едва ли разказите тук могат да пресъздадат цялата емоция и вълнение.
Остават спомените. И те ще избледнеят.
Затова се връщаме. Към своя втори дом.
Поне в мислите си.
П. П. А пък да знаете аз как щях да се спъна на стъпалата в тъмното пред хижа "Амбарица", а-у-у-у, много опасно беше, чак не ми се мисли какво щеше да стане, можеше и врата да си счупя, или пък гръбнака и да бъда после в инвалидна количка. Само не си спомням при спъването дали целият ми живот мина като на кинолента пред очите (и да е минал, не съм го видял. Защото беше тъмно, както казва igurbev )
Чет Окт 24, 2013 12:39 pm
Emil
Регистриран на: 27 Мар 2012 Мнения: 1073 Местожителство: Sofia
ferdi_mruvkata написа:
Ходенето си бепе епично
на много места ти завидях за котараците
прекарването беше униклано,
а снимките ти... страхотни са. уловил си всичко!!!
благодаря ви за страхотната компания и ....
до нови срещи
Тръгнах с два чифта котки и казах на Стефка да си вземе нейните.
Тя нейните ги забрави а аз вторият чифт го оставих в колата,за да не ми тежи.
И аз благодаря за компанията!
igurbev написа:
Emil написа:
Тук вече подсичаме Кръстец от север. Беше пълен лед. Котките ми не се забиваха ако не ударех по-силно. Добре че Иван и Вальо минаха по самото било, където беше нормално за вървене:
Добре, че в този момент бяхме назад и не се наложи да ви гледаме творчеството, ако питаш мен.
През цялото време виждах следите от котките на двамата Николаевци пред нас, но се чудех Ачо и Жоро как държаха такава скорост без котки.
Stefak написа:
Браво на всички за това адреналиново преживяване.
А на тези които сте продължили и след Купена
Навлизането в горския пояс е било доста жизнерадостно сигурно.
Останах с котките до последното навяване сняг. До първият поток спрях да ги сваля и измия от калта.
Беше странно от от лед и гола скала да минеш на съвсем суха блага пътека.
ferdi_mruvkata написа:
Stefak написа:
Браво на всички за това адреналиново преживяване.
А на тези които сте продължили и след Купена
Навлизането в горския пояс е било доста жизнерадостно сигурно.
успокоението дойде по-рано... в момента в който хванахме слизането от билото нещата си станаха лесна работа
много сдухващ момент беше една табелка , на която пишеше за последната грешна стъпка в заснеженият улей....
Сдухването може да бъде и мотивиращо.
stefan_iliev38 написа:
"Защото животът се измерва не с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни." - Джордж Карлин
Поздравления за поредната хубава тема на Емил.
По въпроса за късмета и случайността - лично мое мнение, разбира се - не мисля, че изчакването на Купена от толкова много хора и туристи може да се нарече случайност, а липсата на инциденти да се характеризира като късмет.
Кой как е преживял изкачването и най-вече слизането на Купена - си остава лично.
Едва ли разказите тук могат да пресъздадат цялата емоция и вълнение.
Остават спомените. И те ще избледнеят.
Затова се връщаме. Към своя втори дом.
Поне в мислите си.
П. П. А пък да знаете аз как щях да се спъна на стъпалата в тъмното пред хижа "Амбарица", а-у-у-у, много опасно беше, чак не ми се мисли какво щеше да стане, можеше и врата да си счупя, или пък гръбнака и да бъда после в инвалидна количка. Само не си спомням при спъването дали целият ми живот мина като на кинолента пред очите (и да е минал, не съм го видял. Защото беше тъмно, както казва igurbev )
Темата е хубава понеже освен маршрута и компанията беше хубава.
Двете групички ходиме за втори-трети път заедно и определено има някаква приятна симбиоза между нас.
Всеки знае къде му е мястото и кой какво може и харесва.
Няма напрежение, само доволство и радост.
Чет Окт 24, 2013 7:11 pm
Valio
Регистриран на: 28 Окт 2008 Мнения: 304 Местожителство: София, Враца
Стара планина /форумна среща на хижа Амбарица/ - 18-20.10.13г.
Браво Вальо, хубави снимки с есенни и зимни багри Станали са като картички.
Нека те напомнят на участниците в срещата за хубавите мигове в Планината!
Тогава времето беше разкошно и всички си направихме великолепна разходка.
Вто Ное 19, 2013 10:09 pm
igurbev
Регистриран на: 23 Авг 2008 Мнения: 2406 Местожителство: София
Ето и моят дан към документаицята. Първоначално бях тръгнал да пускам само снимките, но после се прежалих да напиша и няколко думи като текст, и да добавя трака.
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети