Регистриран на: 19 Мар 2012 Мнения: 271 Местожителство: София
По Урдина река след 3 години
Ранното ставане и тръгване за нас е невъзможно – първо мъчно измъкване от кревата, след това кафенце, пържени филийки, па после тепърва се умува ще се ходи ли някъде и къде точно. Това последното понякога се решава чак като стигнем Бeлчин бани и видим къде над Рила има най-малко облаци... Абе, работата е много неорганизирана.
Та и тоя път ужасно окъсняхме, а Иван не искаше да ходим никъде, щото бил настинал, но пък ми беше обещал преди няколко дена, че ще ме вод(з)и в Рила, така че за да не се цупя и намилам цял ден, накрая „клекна” и тръгнахме.
В Рила не бяхме стъпвали от месец и половина, а в Урдиния циркус – от 3 години. Желанието (поне за мен) вече беше станало неудържимо.
От отклонението на пътя към Вада по Урдина река тръгнахме рекордно късно – малко преди 12 ч. На Яворова поляна хванахме по червената маркировка за ЦПШ и веднага след мостчето завихме на юг – грешка № 1. Преди 3 години направихме същото, но не завихме веднага, а малко по-нататък, и после се държахме максимално до скалите от източната страна на реката, та не се наложи да я пресичаме (така е посочено и на картата на Домино). Сега нещо се объркахме и се натресохме в някакви тресавища, после ненадейно излязохме на синята маркировка – там вече Иван извади GPS-а и видя, че всъщност е трябвало точно по синята да тръгнем и там, където тя прави рязък завой надясно, да продължим направо. Пътеката си е като слънце, ама кой да ти предполага. После е ясно – нагоре-надолу, Големия камък, Куките и оная широка поляна, където се пресича реката. Преди 3 години това беше най-големия ми страх, но тогава пресичането беше по някакви разминаващи се мокри дървета, пък нямахме щеки за подпирачка, абе някъде към половин час се кумих как да мина точно. Сега такива проблеми нямаше – нямаше ги мокрите дървета за мост, реката не беше така бурна, а някакъв клек услужливо е пораснал и се е навел, за да го хванеш и да се изтеглиш – пресичане с една крачка.
Много ясно се спомнях водопадчето по-нататък. Доста се заседяхме при него:
После Горното поле, заслона, улеите към Зелени рид, Калбура, Мальовица, Ушите...
На предишното ходене след Горното поле бяхме тръгнали директно по реката нагоре (грешка № 2), пресичайки я 10-тина пъти, сега си имаше много добре отъпкана пътечка, минаваща отстрани – хванахме нея - доста по-лесно и приятно, неусетно се стига Долната паница.
На брега на езерцето хапнахме по една пухкава самоковска кифла с шоколад и се заизкачвахме към Удавника.
После към Горната паница:
Между Горната паница и Триъгълника си има супер пътечка, маркирана с пирамидки. От нея се откриват страхотни гледки към долината и Мальовица.
Триъгълника:
Иван хвърчеше напред и през цялото време мрънкаше и каканижеше к'ъв инат съм била, изобщо не му се ходело на човека и само съм го изнудвала... Аз пък бях влезнала в приказката и излиянията му не успяваха да влезнат в нито една от двете миди. Абе подочух нещо, че трябвало да се науча сама да си ходя..., та с'а съм почнала да мисля схеми, но тогава не си позволих да вникна в речта.
Красотата отмиваше всичко негативно.
Рибното езеро:
От тук към Плиткачо (Сухото). И това езерце загива – по цялата му площ стърчат тревни водорасли, но така е с плитките езерца – неизбежен процес дори без човешка намеса.
От Плиткачо слязохме малко на изток, после се насочихме към сипея, по който преди 3 години се качихме към Зелени рид. Всъщност сипеят се пресича (има си ясно изразена пътечка) и покрай дясната му страна по тревата е изкачването нагоре – много добра алтернатива за излизане от циркуса, ако човек иска да си слезе същия ден надолу. Някъде там сме си загубили цайсите, и двамата. Който ги намери да си ги ползва със здраве.
След Зелени рид работата беше малко на юруш, за да се възползваме максимално от последните слънчеви лъчи.
На асфалтовия път си стъпихме в 19.30 ч.
Бях много щастлива и доволна – ходили бяхме покрай любима река, видели бяхме и шестте панички, от които се храни.
Преди 3 години всичко ни беше непознато, бяхме сами и трепетно откривахме пътя.
Сега ни беше леко, спокойно и просто се наслаждавахме на вълшебното кътче в любимата Рила.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
! Видяли сте всичко, красота, има някаква тъга в езерата? Може би е от есента и нейните багри.
