Здравейте всички
Какво натиснах по клавиатурата предишните 2 пъти не знам, но се отказвам да пиша, тъй като това ще е третия път, в който ще го правя. Само предгледах снимките на Ники и Дидо, за да няма някакъв дублаж от снимки по тоя маршрут.
Докато седях на знака, в подножието на Кутело, и чаках Жоровците:
се размислих за едно друго мое идване тук, когато:
Тъй като трябваше да бързаме, поехме нагоре - Кутело, Вихрен, Кабата, пътеката за надолу, Тодорка отсреща - огряна от последните слънчеви лъчи, козичките, които не ни надушваха, защото вятъра духаше към нас. Поточето, на което спряхме за 10 мин, светлината от челниците, когато продължихме надолу. х. Вихрен, после Бъндерица, палатката и малко хапване преди лягане.
На другия ден:
До скоро
Сря Авг 01, 2007 10:42 am
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6451
Ммм, добре добре, Тодорка е мястото за изглед към Вихрен, браво. Можеш да напишеш и няколко реда за слизането от Тодорка надолу, това е интересно за мене ...
Слизането от Тодорка е кофти както и да го гледа човек.
Бива си ги снимките!
Сря Авг 01, 2007 11:34 am
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6451
Мани ами те от зор трябваше да минат по един отвратителен скален ръб дето свързва Тодорка с масива на пистите. На запад склона към Бъндеришката река не го видях как е, но на изток беше почти отвес при един улей в началото на Къркъма. С Ива киснахме да ги гледаме сума ти време как пъплят хората.
Твоя градски може да ти разкаже от първа ръка впечатления, ама и Катето ако си напише ...
Сря Авг 01, 2007 1:15 pm
Kat
Регистриран на: 08 Юли 2007 Мнения: 872
ами то на 1 /2/ бири стана ясно за какво иде реч на оня ужасен ръб.
Доста е стръмно от страната, която се вижда от Тодорка - май е източната. Силен вятър и тежки раници са до известна степен пречка за преодоляване на улея. Тук е по - големия зор, малко по - надолу се минава от западната страна - Бъндеришката, където пътеката е вече добре оформена и по - лесно може да се задържиш по нея, без да се налага със зъби и нокти да се вкопчваш в скалите, както по - горе. Още по - надолу се обърнах да погледна към пътя, който сме изминали и малко ми се изправиха косите. Пропуснах обаче да го снимам с идеята, че по - долу също ще мога, но се оказа, че долу вече нямаше пряка видимост.
Но нищо, Тодорка е неповторима и гледката също
остава само да отидем пак
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети