Шпик (Словения, Юлийски алпи, 2472)

Словенският връх Шпик(Špik) не влизаше в програмата. Попаднахме на него попътно и случайно, но по общо мение се оказа същински джакпот за завършек на цялото пътуване. Едновременно ефектен в изкачването и изкючително панорамен.

Ето я и документацията:
Снимки, трак и текст.

Ааа, този Шпик е уникален, това направо си е било гвоздея на програмата ! Punk

Не че нещо, ама след това пътуване (вашето) всичко в България би ми се сторило безинтересно. Не знам вие как се справяте... Wink

Не че и след това се задържахме много, първо Пинд, след това ПроклЕтие.
Но всяка планина е различна, пък най-различни са новите планини. Smile

Уважаема Весела,
по света има много, много красиви места, но нито едно от тях не ме е хващало за гърлото така, както която и да е хубосия в България. Ненапразно е написана "Хубава си, моя горо"!!!

Špik in Slovenia - 24-25.08.13 Снимките:

Špik in Slovenia - 24-25.08.13

Снимките:

Аз спирам да коментирам(преди да съм почнал Smile

)
Баси готината обиколка сте си спретнали! Smile

поздрави за организацията,изпълнението и т.н.

	Rincewind написа:
	Уважаема Весела, по света има много, много красиви места, но нито едно от тях не ме е хващало за гърлото така, както която и да е хубосия в България. Ненапразно е написана "Хубава си, моя горо"!!!

Не ще и дума, човек, по света няма по-красиви планини от нашите, това още в училище сме го учили. Laughing

ПП: Кажи нещо за Шпик, ако има какво да казваш и недей дразни Весела, че пак ще спре да пише.

	Весела Ягодова написа:
	... Не че нещо, ама след това пътуване (вашето) всичко в България би ми се сторило безинтересно. Не знам вие как се справяте...

Иван Вазов, “Избрани произведения”, том ІV – “Пътеписи и писма”, издателство “Наука и изкуство”, София 1950г. – част от предговора – “Иван Вазов и българската природа”, стр. ІХ:

“Но като сочи красотите на българската природа, Вазов съвсем не иска да подцени красотите на природата в другите страни. Във възторжените описания на българките планини и на прекрасните родни кътчета той не влага никакво чувство на омраза към близки и далечни страни. И поради това може би още в 1892 г., като говори за красотата на с. Радуил, Вазов прави едно забележително признание:

“Може би някои да намерят прекалени моите възхищения и тука, и по-нататък от нашите планински покрайнини; може би да ме заподозрят в преувеличение на техните хубости и в усилване багрите на картините, които повече отбележвам, отколкото рисувам. Възможно е. Но аз съм искрен в предаването впечатленията си, защото всичко, каквото съм виждал, аз съм го и чувствувал като българин. Всичко за мене е мило, прекрасно, величествено, а главно – мило. Пътувал съм и из Швейцария, гледал съм Алпите със сините езера, с вечните ледници на чуките им, възвисили челата си непостижимо високо в небесата. Но всички тия чудеса на природата са ме поразявали, като са ме оставяли хладен. Те не са говорили на сърцето ми със своите странни имена, странни кръгозори, странен език, що звучи там. Чужда ми е тая природа и аз съм чужденец ней. Дивил й съм се, но не съм я обичал. А България? Всичко ми е родно, близко до сърцето и душата. Всяка горичка, долинка, канара, връх ми говорят на език понятен, чувствувам, че те са мои, наши, български, и аз съм техен, почти плът от тяхната плът, един въздух и едно слънце са ни хранили и отрастили” (”Събрани съчинения”, т. Х, стр. 363)"

Very Happy

Абе хора, вие верно немате спирка! Smile

Емоцията от срещата с непознатото е една от най-силните, така че блазе ви, че можете да си позволите да ходите и извън милата родина, и благодарности за това, че споделяте видяното. Wink

	Цитат:
	Кажи нещо за Шпик, ако има какво да казваш и недей дразни Весела, че пак ще спре да пише.

Не, този път не мисля да спирам, даже за хартиен вариант се замислям Wink

България си е България. На Вихрен съм се качвала N на брой пъти и пак си остава любимият ми връх (защото съм емоционално обвързана с него). Но тук идеше реч за друго. Този Шпик (и не само) си е голяма тръпка - хем че е красив, хем че е интересен, хем че има огромна доза предизвикателство - и когато човек вдигне толкова високо летвата, на родна почва трудно ще намери нещо, което да му "хване" окото. Освен ако не започне да се занимава с алпинизъм, да речем.

Идеше дума главно за това, че човек не трябва да спира да се развива, да разширява кръгозора и уменията си, за откривателството, а не за това кое е по-красиво и скъпо на сърцето...

С ясното съзнание, че изкачването на всички тези върхове един след друг е мазохизъм, който не съм сигурна, че бих си причинила Twisted Evil

, се възхищавам на и приветствам подобни начинания. Винаги ще има някой, който да завижда, но със сигурност не съм аз Laughing

Браво на групата за упоритостта и ентусиазма !

	Petya написа:
	... блазе ви, че можете да си позволите да ходите и извън милата родина ...

Какво имаш предвид под "позволите"? То колко ти трябва - няколко свободни дни, някой и друг лев за бензин, една торба с консерви в багажника. Останалото е желание. Wink

	igurbev написа:
	Какво имаш предвид под "позволите"? То колко ти трябва - няколко свободни дни, някой и друг лев за бензин, една торба с консерви в багажника. Останалото е желание.

Като се има предвид, че консервите западно от Калотина не са по-скъпи от тези източно от нея, може и това да не се взема.
Иначе ходенето "навън", ако е добре премислено, не е кой-знае колко по-скъпо от ходенето "у дома". Ком-Емине е напълно съпоставим с разходите по Камино де Сантяго (при идентично времетраене), ако не се считат разходите за самолет до Испания.

igurbev написа:

	Petya написа:
	... блазе ви, че можете да си позволите да ходите и извън милата родина ...

Какво имаш предвид под "позволите"? То колко ти трябва - няколко свободни дни, някой и друг лев за бензин, една торба с консерви в багажника. Останалото е желание. Wink

Именно, именно - първите две са проблемни, особено "отпускането" на отпуск, а и състоянието на таралясника е едно такова, че не знаеш къде по пътя ще те остави (не че и нашето състояние и кураж са на необходимия левъл, де). Консервите и желанието са ясни. Laughing

	Petya написа:
	Именно, именно - първите две са проблемни, особено "отпускането" на отпуск, а и състоянието на таралясника е едно такова, че не знаеш къде по пътя ще те остави

Ами то горе долу и при мен е така положението. Но с отпуската се намира решение - 2-3 дена празници или 2-3 дена отупска в комбинация със събота и неделя и си става чудесно ходене. За колата - аз сякаш малко по-малко претръпнах и не и се психясвам толкова, макар че риска винаги си го има. Вариант е също да се комбинирате с някой с по-надеждно возило.

Rincewind написа:

Като се има предвид, че консервите западно от Калотина не са по-скъпи от тези източно от нея, може и това да не се взема.
Иначе ходенето "навън", ако е добре премислено, не е кой-знае колко по-скъпо от ходенето "у дома". Ком-Емине е напълно съпоставим с разходите по Камино де Сантяго (при идентично времетраене), ако не се считат разходите за самолет до Испания.

Аз по-скоро имах предвид близките дестинации - Гърция, Румъния, Македония, Черна Гора, къде наистина има страхотни планини. При по-далечните, ситуацията е по-различна, най-малко трябва да се предвидят повече свободни дни, което често си е сериозна пречка.

Само за справка, доколкото си спомням:
Разходката до Пинд (Гърция) в началото на май за 6 дена излезе 40 лева + 7 евро на човек, при 4 човека в колата, изцяло за гориво и магистрални такси. Спане на палатки, досега не сме имали проблеми в Гърция за това. Храната изцяло от вкъщи, кой каквото си прецени или каквото му душа иска. За толкова време спокойно може да се разчита на суха храна.

Разходката из Проклетие в края на септември за 5 дена излезе 30 лева + 6 евра на човек при същите условия.

	Valio написа:
	Špik in Slovenia - 24-25.08.13 Би ли нарисувал къде минава пътеката ... ? Снимките:

_________________
Щастие за всички даром и никой да не бъде пренебрегнат!
Редрик Шухарт
http://www.redmine.org