Регистриран на: 20 Мар 2013 Мнения: 1604 Местожителство: Хасково
Голямото пиринско шматкане 2013
През това лято най-после успях да постигна отдавнашното си желание – дълъг престой в Пирин. В края на миналата година купих един апартамент в Разлог и обхванат от оня бяс, познат на всички тук, започнах да го ремонтирам още през април. Самият ремонт се превърна в епопея, но това е друга тема.
Нямам намерение да описвам подробно всичките си преходи, започнали и завършили все в Разлог, защото ще се получи безкрайно описание на добре познати за напредналите места, ще се огранича само с кратки впечатления и коментари, ще се опитам да кача и снимки /не че никой не е виждал Пирин, но все пак/. Тук често се говореше за затруднения при качването на снимки и тъй като боравенето с компютър не е най-силната ми страна, предварително моля за извинение, ако нещо не стане както трябва.
В началото направих няколко пролетни снимки от Разложката котловина, над която зимата не искаше да си отива.
Първият опит за някакаво изкачване беше още през април и се превърна в голямо нищо. Спътник ми беше Сашо, мой съученик и в случая бригадир, защото бе дошъл да помогне. Стигнахме до разклона за Шилигарника с кола и продължихме пеш за Бъндерица. Пътят бе обработен до големия паркинг, нататък следваше дълбок и размекнат сняг, достигащ до метър и половина. Отказахме се още на мурата, не носехме ни котки, ни щеки. Снегоходки нямам. Приятелят ми даже беше с маратонки, нямаше да стигнем доникъде, Представям си какво е било при Голямата лавина. Лавини бяха падали и по улеите на Тодорка. Целият преход се оказа седем километра в двете посоки. Да си начешем крастата, се преместихме на Белмекен, откъдето ни изгони леден дъжд, носен от силен вятър. Заканихме се на Пирин и Рила, ще видят те, и се прибрахме в равнината.
Дочаках лятото, макар че пропуснах любимото време – края на юни и началото на юли, когато преспите си стоят, а пътеките почти навсякъде са открити.
Пет пъти ходих до хижа Яворов. Само два пъти продължих/ме/ нагоре. Първият път ходих сам до Разложки суходол. Времето за изкачване от Пирин голф до кръста се оказа пет и половина часа при моето темпо. В ниското вървях и говорих с двама стари местни туристи, които ми дадоха неточна информация за Погледец, там можело да си счупя главата. После се оказа, че са говорили за Средоноса, който само се вижда оттам. На Яворов се разделихме, те хванаха към Предела, аз – покрай Бункера. На билото ме хвана силен вятър, открадна ми шапката и я запрати съм Струма, но бях достатъчно изкефен, та не можах да се ядосам. Докато фотах насам-натам, от Вихрен на скорост дойдоха двама юнаци, снимаха ме с моето апаратче и се смъкнаха надолу. После ги видях да възстановяват с бутилка “Поморийска”на хижата, което обясняваше бързането. Аз се помотах, начудих се на кравите по Странето и тръгнах надолу заради вятъра, пропускайки Албутин.
Вторият път ходихме с половинката до Погледец. Дърветата по пътя ми направиха прекрасно впечатление, снимахме се с някои от тях, подозирам, че на фона на дебелите стволове сме искали да изглеждаме кльощави. А панорамата към Средоноса ми се видя леко прехвалена. Качването към Баюви дупки остана за друг път. В града разпитах и за оня път, дето го наричат Царския, казаха, че нямало смисъл да го търся. Били парчета отникъде и доникъде.
Два пъти драпах към Тодорка. Веднъж бях сам и тръгнах по най-стръмната писта. Наклонът е сериозен, без щеки щеше да е съвсем гадно. Тръгнах почти по тъмно, насреща Вихрен имаше облачна капа. Въпреки ранния час на тръгване още в осем изпаренията ме застигнаха и задминаха и времето се вмириса. Облаци и вятър колкото искаш. Стигнах до началото на ръба, чаках половин час, поснимах колкото може и си подвих опашката.
При второто изкачване бях със Сашо. В началото смятахме да налазим Типиците, после нещата се объркаха и се оказахме пак на обичаната от мен Тодорина порта. /Там пък не знам колко пъти ходих/ Времето беше идеално за ходене и почти за снимане. Тръгнахме на майтап нагоре към Тодора и се омагьосахме от панорами. Отбелязах, че се е оформила пътека, обозначена с пирамидки откъм Демяница. Преди го бях качвал през морените от другата страна. По пътеката е горе-долу като на Полежан, кофти трошляк, ама се търпи.
Като стана дума за Полежан, ходихме и там. Без всякакъв зор с половинката се качихме откъм Безбог. Времето беше променливо, но имаше достатъчно проблясъци, та станаха и някакви снимки.
Иначе – на Безбог всичко си е както знаете, значи излишно скъпо. Ние обаче и да искахме, не можехме да дадем пари, защото бе спрял токът и нищо не предлагаха. Някакви дървари скъсали кабел и нямаше ни кафе, ни скара. Нямаше и лифт, та клюфтяхме до късен следобед. Събра се огромна навалица, стана олелия.
Веднъж солово ходих към Синаница. Беше делник, тръгнах рано, но още преди Бъндерица застигнах с колата стадо крави, заради които загубих около час, преди да ги заобиколя на паркинга. Като се връщах, бяха на Равнако, всичко беше в зелени торти, пълна романтика. Самият Пирин бе разтоварен откъм туристи, само веднъж срещнах група, останалите бяха единаци като мен. Изкачването бе скука, като изключим Муратово езеро. От портата нататък се хакнах в непозната територия, веднъж се бях качвал, но в мъгла. Заобиколих Муратов, надникнах и юруш нататък. До Синанишка порта е леко, но там осъзнах, че ако сляза до хижата и дръпна две бири, ще ми дойдат странни мисли, изключващи изкачване и се повъртях по портата, поснимах и тръгнах обратно.
С ясното съзнание, че никаква не съм я свършил, започнах да си разкарвам шкембето почти по билото на рида и фотах каквито езера набарам: Спанополски, Гергийски, Влахински..... Снимах, разбира се, Мраморното било и крави, крави..... На Муратов имаше огромна и много шумна група, затова го пропуснах и тръгнах към караулите. Доплясках до първия караулчо, привърших запасите от гориво и охладителна течност и го ударих на наблюдения, снимки и размисъл.
Първо установих, че Полежан и Каменица изглеждат по-ниски от Яловарника, така е и на снимките, които прегледах после. Пред Полежан има по-нисък връх, като разтегната подкова, снимал съм го много пъти, симпатичен е, но не знам как се казва. Дали не е Малък Полежан? От другата страна съвсем не изглеждаше така, докато го качвахме. А къде е Опрено? Стражите много ме кефят, постоянно ги снимам, може би трябва да ги нарисувам, да ми мине мерака. А, откъм Безбог не изглеждаха толкова свирепи. Ще се пробвам и по тях, а ако ми се разтреперят гащите, има и отказване......Като се махнаха туристите, на Муратов се появиха кози, но с допотпния си Канон дори не се опитах да ги приближавам.
С право ще попитате – че ти на Вихрен не ходи ли бе? Ми, ходих. Не обичам да изкачвам Вихрен. Не че е толкова зор, колкото е голям хазарт. Цялото качване може да приключи с присъствие в мъглата и като слезеш, пак да се опули слънце.
Първият път тръгнахме от Бъндерица през Казаните, но на входа на Големия казан свършиха едновременно доброто време и силите на жена ми, та се върнахме като Сюлейман паша от Шипка.
Мачът реванш бе след две седмици, когато с пухтене и зор след пет часа Мима се качи на българското К2. Времето бе добро, с вятър, но това е Вихрен.
Качвах се и трети път, когато наша позната ни дойде на гости. Не носех фотоапарат, защото нейният е по-добър. После се оказа, че е снимала преди всичко цветя и през нейния обектив Пирин изглежда като градската градина на Банско. Излишно е да ви казвам каква навалица е, особено през почивните дни.
Два пъти лазих по долината на Демяница. Веднъж с жената ходихме до Голямото Валявишко езеро, документирахме, после с онзи приятел, дето ходихме до Тодорка и откривахме сезона, ходихме и до Тевно. Тръгването бе все от хотел “Бистрица”, покрай хижата и нагоре. Много крави, много комари.... Хижа Демяница не ме радва особено. Да премълча другото, ама топла бира при тази студена вода наоколо си е резил. Нагоре е друга работа – вода, камъни, снимане. Газеите на моменти изглеждат свирепи, на моменти почти изчезват, размивайки се на фона на склона. Типици, чукари, Дженгал... Само дето и дженгаломанията много не я разбирам, но явно е въпрос на вкус. Преди Мозговишка порта – пак крави. Забавиха ни леко, но пристигнахме навреме да видим Каменица и Яловарника преди да ни затиснат облаците. Ей, много ми харесва този връх с име на бира. Трябва да го кача догодина. В Белемето имаше диви хайванчета, снимахме ги, но едва се забелязват между камъните. На Тевно ни праска градушка, но не останахме, не съм фен на масовите сцени, а беше августовски петък. На връщане валежите продължиха, като даваха по малко почивка, колкото да уважим по едно Пиринско на хижата. Цялото ходене заедно с почивките отне около 10 - 11 часа.
Ако забелязвате, много не коментирам времената на преходите. С годините съм натежал и изгубил форма, така че и сам едва се вписвам в посочените по каталозите времена. С малки изключения всеки гост-спътник забавяше още темпото. Виждам, че и по хижите и табелите вече го дават по-яваш. Преди до Окото го даваха 15 минути, сега са го удвоили. Със Сашо пробвахме – точно 15 минути, значи може и по-бързо. До “Яворов” стигам за час и 45 минути, значи млад и трениран човек ще го вземе за около половината от обявените 2 часа. Виждал съм пък групи, за които изкачването до Муратово езеро се превръща в еднодневно приключение.....
Друго не се сещам, Бъндеришките езера ги обикалях няколко пъти, Окото съвсем го размътиха от къпане, бивакуване и не знам какво още. Изкачванията по другите планини ги пропускам, не им е мястото тук. Живи и здрави на всички, годината не е свършила, да ходим и да се виждаме. Ако объркам нещо с качването на снимки, пък и каквото и да е, ще прощавате....
Вто Окт 01, 2013 3:03 pm
tortomanin
Регистриран на: 20 Мар 2013 Мнения: 1604 Местожителство: Хасково
Регистриран на: 23 Май 2009 Мнения: 826 Местожителство: ПЛОВДИВ
С толкова кръстосване из Пирина и с новата къща, може да добавиш към жителството - РазлоЧ или Мехомия.
Погледни малко и назад - към рилските пътеки!
_________________ Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.
Чет Окт 03, 2013 7:32 pm
tortomanin
Регистриран на: 20 Мар 2013 Мнения: 1604 Местожителство: Хасково
Въпреки помощта, пак съм създал хаос в последователността. Пропуснал съм едно-друго, но това е следствие от компютърната ми некадърност. Не съм пренебрегнал другите планини, просто се уча да пиша тук. Пътьом три пъти бях на Белмекен, веднъж на Грънчар, два пъти на Черни, а все пак и строих, нали... На Разлог не обичам да казвам Разлоч, казвам, и аз съм разложен..... Хм, дано не звучи гадно. Мутрата ми я видяхте вече, сигурно сме се виждали и преди някъде по баирите. Живи и здрави да сте и да се виждаме по високото.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети