Да взема да пораздвижа нещата в тоя подфорум, че мъничко са позамряли
Четирите много хубави дни преди НГ ни изкушаваха да отидем на високо. Често поглеждах и към Главното било, ама за там си трябва по добра екипировка от наличната.
В сутрешните часове на 30-и стояхме на изхода на града, посока Попови ливади, и чакахме да мине някой, за да го помолим с вдигнат палец да ни закара до горе. Още първия, който мина, спря. Един момък, с малко камионче караше провизии за хотел нагоре. Повозихме се с него половин час, после се разделихме. На хижата горе нямаше жива душа. В гората над нея - също. Като начало - вървяхме с добро темпо, за да стигнем по-бързо до огрятия от слънцето участък от маршрута. Райчо много хубаво топлеше, а ветреца се беше покрил някъде и никакъв го нямаше. Колкото по-нагоре отивахме, толкова по-хубави гледки се откриваха. Имаше хубава видимост към Родопите, с разни високи връхчета, покрити със сняг, а също и към по-ниски, които бяха безснежни. Ей ги върхоляците, ако може да се ориентирате кои са. Снимано от пътя за Ореляк на изток към Родопите.
След това пак гледки, а пътя си продължаваше, виеше се, а ние го следвахме. Показаха се върховете на Южен Пирин, Алиботуш, Беласица, а малко по късно и Боздаг. Големи красоти. Оказа се, че всички облаци, които липсваха на небето, са се спуснали в ниското, и само високите върхове на изброените планини стърчаха отгоре.
Гледки към Свещник и Алиботуш, Беласица и Боздаг:
По някое време се появи и ветрец, който ни накара да сложим шапките, и това беше именно момента, в който се появиха върховете на северен Пирин. Ех, че красота. А ние бяхме нетърпеливи да видим още от тях, и закрачихме по-бързо напред. Стигнахме и мястото, от където се видя и кулата - стърчеше си на около 1 час път време
И пак тръгнахме. По някое време усетихме човешко присъствие - един джип се чу в далечината и бързо се приближаваше към нас. Отмина и замина.
След няколко завоя по пътя, пълен с форми и стъпки, се показа и любимата гледка:
После видяхме, че и Рила надзърта отзад, междъ върха, наречен Малък Ореляк и самия северен Пирин:
А мъглата долу красиво се стелеше и откриваше, или забулваше, ниските части на планината. Няма наглеждане. А високите върхове на север... и те бяха много хубави:
Горе си подухваше доста здраво, не беше за стоене на едно място, затова отложихме и хапването за по късно и по-подходящо. Надолу слънчо по друг начин падаше по снега и формите, и сенките бяха други. Мъглата още си лежеше долу, върховете по друг начин хвърляха отблясъците си наоколо. Казахме им -чао- и продължихме надолу. На Попови ливади дори почти веднага се намери някой, който да ни свали до града. Наздраве момчета.
Временцето беше много добро за ходене. Вятър излезе доста нависоко, слънчевко беше, а и видимостта си я биваше. И миналото, и поминалото зимно качване там имаше хубава видимост, но този път беше още по-добра.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
и за момичетата- наздраве!
