Второ докосване до Пирин

Жаждата за Пирин беше станала вече непоносима...
Още миналата година бяхме решили, че там ще ходим есента и то в делнични дни, за да избегнем навалицата, така че специално си взехме отпусчица и във вторник (17.09.13) късния следобед – газ с пръдливата Мар(е)а към Пирина.
В Банско се сетих, че съм забравила хавлии, а вече минаваше 19 ч. и отворени магазини – йок. Все пак намерихме един работещ, но за ... домашни потреби – имаше само някакви кърпи за съдове – взехме си, колкото да не сме без хич. Очертаваше се да се носим из Пирина като тру метали. Smile

На хижа Вихрен - само 10-15 човека, повечето чужденци. Настаниха ни сами в стая за 5-ма. Беше топличко вечерта, но аз така и не можах да дремна подобаващо, слушах капещия дъждец и се въртях цялата нощ. Това ми е отколешен проблем - в планината не мога да спя, но иначе трудно се измъквам от кревата.
Тръгнахме последни от хижата - след 9 ч., а за нас се залепи и един почесващ се пес. Още беше мокро, стелеха се мъгли:

Нагоре ставаше все по-невидимо:

На Бъндеришка порта ни посрещна това:

Първоначалните планове да минем по Синанишкото било тутакси се промениха и заслизахме към Спано поле.
Кучето неизменно си ходеше с нас.
При езерата облаците взеха да се разкъсват, ние също се разкъсвахме между вариантите да се върнем към билото или да продължим надолу. Избрахме второто.

На Спано поле отидохме рано, поседнахме, хапнахме и продължихме към Тевно. Жувотното отявлено искаше да си остане там, но хижарят го напъди да си ходи с нас. Към Чаирските езера вече много му дойде – полягаше си при всяко спиране за снимка.

Отгоре на билото четириногият си легна окончателно и поне 10 мин. не се появи, чак взехме да се притесняваме дали ще може да си занесе бълхите на Тевно.
Точно преди подсичащата пътека към Мозговишка порта обаче изникна отзад и то със завидна скорост, чак не можа да се спре и се възкачи нагоре към чукара. На портата пак се събрахме тримата.

На Тевно имаше някаква група поляци с водач и още 4-5 човека. Горе са и Валя, и Вальо, и Иван, и Божидар - опасен е тоя малкия, не се спира да бърбори. Настанихме се в стаичка отзад, пак бяхме си сами.
Залезът на 18.09.2013 г.

Вечерта беше прекрасна в компанията на BateBorko – сладки приказки, майтапи, ракийка, салатка, кюфтаци, всичко как си требе.
После си легнах в чувала (комфорт -3) + 3 одеяла и изобщо не можах да мигна от студ... Към 5 се сетих да си навлека вълнената шапка – едва тогава се стоплих и успях да дремна малко. Иван такива проблеми няма – където го сложиш до 2 секунди е повлякъл плувката и пуснал дъскореза. Smile

19.09.2013 г.
Дясна Краледворска порта – Митрево езеро – Демиркапийска порта – през ръбчето до Джано – Папазгьол – Джангалска порта – Тевно

Първоначалният план беше друг, но на Дясната порта се видоизмени. Слизането от нея не беше от най-приятните, но дава възможност да огледаш Камениците от другата страна. През цялото време се чудех как се минава оная цепка в средата на Малка Каменица...?

Слезнахме до Митрево езеро, порадвахме му се и продължихме към Аргирово.

Оттам до Демиркапийска порта. Много ветрилник на тия порти. Разпънахме картата и решихме по каменистото ръбче да продължим към Джано.
Интересни цепки има по ръбчето, а камъните са доста нестабилни, макар да са големи.

От Джано гледките са възхитителни:

Слязохме си от другата страна към Попово езеро, после по жълта маркировка към Джангалска порта.

Поседнахме там някъде по сипеите, защото взе да ми става несгодно на стомаха, след минута се чу събаряне на камъни и ето, че се появиха козички – първо 4, после още 3. Любопитни, грациозни, бързи, ловки – възхитителни животни. Погледахме се известно време и те духнаха нагоре към Полежан, а ние към портата. От нея свихме веднага вляво по сипея – единственият сипей за деня със стабилни камъни – кеф. Минахме през едно от Валявишките езера, после прехвърлихме една височинка и се откриха още 2 – най-високите, точно под Джангал.

Там много добре се виждаше, че трябва да продължим между двете езера, ама ние – не, тръгнахме към голямото и се забихме в клека над него. После по няк’ви гладки скали се върнахме към пътеката с пирамидките.
На Джангал имаше 3-ма човека – радваха се, крещяха, надуваха няк’ва вувузела и изобщо нямаха намерение май да слизат оттам.
Ние се отказахме да го качваме – едно, да не си пречим с другата група, друго, че вече бяхме доста изморени, а и някакви тъмни облаци взеха да се събират над нас.
Изобщо това ходене беше посветено на минаване от порта на порта и проучване на района, а не на качване на върхове.
Стигнахме на Тевно и след малко заваля, по-късно го обърна на снежец. Докато аз си седях вътре на топло, Иван е снимал залеза (само 1-2 минути, но с контрастиращите тъмни облаци е било уникално).

Вечерта в заслона бяхме само 7 човека и пак сладки приказки, смях, ракийка, салатка, КрейзиФорест и те взеха, че биха ПСВ – пълен кеф. Smile

20.09.2013 г.
Тевно – Спано поле - х. Синаница

Явно всяко тръгване към Синаница започваше с мъгли, но си личеше, че скоро ще се вдигнат. Отново прекрасно време!

Изненади по пътя нямаше. До хижата не срещнахме никого, освен една жена, беряща боровинки и десетки крави.
Не знам въобразявам ли си, но от Синанишката порта надолу всички снимки синеят...

На хижата отидохме рано и хижарят спеше. Повъртяхме се наоколо, докато стане, но такива признаци нямаше. Все пак по някое време влезнахме вътре, човекът се размърда и ни настани в огромна стая. Бяхме само двамата. След около час дойде още едно момиче, така че за вечерта станахме трима + хижаря и помощника му.
Като по поръчка, точно за залеза вятърът стихна и в езерото изплуваха отражения.

За вечеря се поръчахме дежурната салата и домашна ракия, че нашата свърши. Ей, страшна ракия беше тая (51гр.) – от две глътки и зачервяваш бузите.
Гледам ги в столовата двамата мъже играят белот, ама чувствам, че някак си вече им е омръзнало само двамата да ги шляпат. Предложих им каре да направим – ние с момичето срещу двамата хижари. Радостно се съгласиха. Не бях играла карти от години, а много обичам – т’ва белот, бридж, канаста – любимо нещо ми беше навремето. Че и бихме на всичкото отгоре. Smile

Докато съм плющяла карти на топло, Иван се е опитвал да прави нощни снимки – със статив=цигарена кутия това е успял да докара:

21.09.2013 г.

Сутринта беше студено (2 гр.), но тихо – пак имаше отражения във водата.

Запъплихме с раниците към портата, а оттам към Синаница. Още със стъпването на мрамора Иван почна да мрънка и да иска да се връщаме. Качихме първата кота, някъде означена като Момин връх, но то е само 2-3 стъпки до там, хич не исках да се връщаме. Накак си го склоних да продължим поне до цепката. Историята от миналата година се повтаряше...
Там на цепката на Разцепения връх и нашите желания се разцепиха...
Разцепвах се и аз отвътре...
Не исках да създавам неприятни емоции точно там, така че се съобразих с неговото желание. Бяхме дошли двамата, заедно трябваше да се върнем..., но си поставих условие – да минем билно до портата. Съгласи се, за което съм много доволна.

Качихме се по камънака на Безимения – гледката към Синаница оттам е един път:

Слизането е малко досадно – губи се доста височина, камъните са много нестабилни, но пък какви боровинки има...
После се качихме и на Гергийца и после пак надолу-нагоре. Вятърът много се беше усилил и на премките само чаках да ме запокити някъде барабар с апарата.

Към Муратов тълпите почнаха да прииждат, че и всички бяха за Синаница. Ах, какъв късмет сме били извадили предната вечер...

На Бъндеришка порта вече почна да мирише на парфюм, напускахме дивото...
На Муратово езеро – пикници, въдици, гмеж.

На Равнико парфюмите почнаха да се смесват, а хората бяха наконтени и с ръце в джобове...
Бяхме ужасно гладни, но ни бяха останали само 50 стишки – така и не можахме да посетим култовата кръчма на Бъндерица. Пържолките, картофките и кофата салата си ги спретнахме вкъщи.

През нощта пак не можах да спя – от вълнение...

На сутринта първото нещо, което направих, беше да видя уеб камерите в Пирин...

Още преглъщам преживяното там. Беше прекрасно!
Тая жажда не може да бъде утолена...

Всички снимки

Много хубав разказ и снимки

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител

Ама е благодатен септември за планина! Smile

Супер!

Поздравления Петя,много хубав разказ,преход и още по-хубави снимки.Благородно завиждам.

	igurbev написа:
	Ама е благодатен септември за планина! Супер!

О, да, най-обичам да ходя в планината през есента - времето е динамично, цветовете са едни такива меки, а и всички онези есенни мъгли, ниски облаци, кристалчета скреж - разкошен сезон!

А и ги няма тълпите, в хижите е почти празно и много уютно.

Чудесни снимки!

Вярно, че и времето бе хубаво, но Никончето се е справило супер!

Радвам се, че се запознахме.

Да е живот и здраве за нови срещи в Пирин!

Леле, какви въздействащи снимки Respect

Ето тази ме грабна най-много, сума време я гледах само нея Smile

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...

	Mariana1000 написа:
	Ето тази ме грабна най-много, сума време я гледах само нея

Даам, и на мен тази ми е най-любима, макар че задния фон ми се е получил леко дефокусиран, заради близостта на предния обект. Има и още една такава, на която всичко е на фокус (понеже се дръпнах малко по-назад), но някак си червения преден план идва малко там и не се получава същия ефект - понякога една крачка е достатъчна, за да промени нещата коренно...

снимките са много рисайзнати в пикасата и едва ли стават за десктоп.

	ZCEZBPM написа:
	Все още съм начинаещ хакер, но успях да се сдобия с няколко от най-хубавите снимки още снощи. Всичките са с нормален размер и не са смачкани от Пикасата.

Хахаха, точно преди 20 минути разбрах, че си ги "хакнал" още снощи. Laughing

А, все пак някой може ли да ме светне как се минава оная цепка в средата на Малка Каменица или да покаже снимки отблизо, ако има, че нещо още не можем да си го обясним?

Цепката не мисля, че е нещо особено, не ми е правила впечатление. Мисля по-интересно е как (и дали) се слиза по нея. Smile

е, то като се качваш на Малка Каменица дори и не я забелязваш цепката Smile

_________________
www.summitsweb.com

Да, мерси, сори за глупавия въпрос. Със zoom видях, че от другата страна не е така и това стърчащото, което ме притесняваше, си е отделено, ама все пак ми се искаше да видя снимки отблизо, иначе съм чела, че "проблемното" място е друго.