През август с колега се разходихме 6 дни из Пирин. Месец след това получих първите пристъпи на планинско притегляне и когато
те се усилиха, на 17 септември погледнах прогнозите за времето на селектираните внимателно 8 сайта. Най-добри бяха прогнозите
за Пирин и това ми даде търсения аргумент да посетя отново любимата планина. Моля най-смирено красавиците Рила и Централна
Стара планина да простят поредното ми прегрешение.
На 18-ти малко преди обяд слязох от автобуса на автогарата на Банско, нарамих раницата и поех по крайречната улица.
Кметът ми бе осигурил „зелена вълна”, за което съм му благодарен. След някога култовото заведени „Мотиката” пътеката
върви през гората, след Тодорова орница често се надвесва над реката и предлага гледки към водните скокове. На хижата
бях към 15:40 часа, пих чай и кафе (странно, обикновено на междинните станции пийвам биричка) и реших да продължа към Тевно.
Отговорно решение, което изкупих с много пъшкане в подстъпите на Мозговишка порта, ама няма пълно щастие.
След качването на портата се насладих на залеза над Белемето и околните върхове.
На з. Тевно езеро бях малко преди 20:00 часа и след задължителните хигиенни процедури последваха още по-задължителни
други такива – похапване, разпивка, раздумка с други планинари в заслона.
На сутринта отново промених предварителния план и потеглих към Каменица. В участъка след Малка Каменица чух шум от
падащи камъни, предизвикан от стадо диви кози. Вече трета поредна разходка ги срещам, може би някой ги беше предупредил
и те използваха възможността да ми позират.
Суета !
Ако изключим това стадо, фотоуловът бе слаб – катерица и няколко пернати.
Каменица е много обзорен връх, с фантастични гледки:
Слизането бе към Козе езеро, а оттам през Беговишки превал и пътеката от х. Беговица се прибрах на заслона.
Последваха същите процедури, къпането, обаче бе на маркуча до чешмата, а подухваше един ветрец ! Е, няма пълно щастие!
През нощта вална дъжд, та на сутринта пътеките бяха измити като за парад. Отначало по билото бе ветровито и облачно, но към обяд небето се разчисти.
Пътеката за х. Вихрен предлага много красоти, които тук ще илюстрирам със 6 снимки.
Вечерта прекарах на х. Бъндерица. Новият хижар бе любезен да ми пусне хидрофора, а съпругата му ме зарадва с чудесна
и евтина кухня. За останалото се погрижиха печката, ракийката и биричките.
Този път щастието бе пълно!
Размекнах се, реших да не „драпам” на другия ден до х. Яворов, а да се прибирам, още повече, че едното коляно се опитваше
през цялото време да ме дразни.
На сутринта по пътеката, а после по ски пътя се спуснах до Банско, където за последно кметът ми спретна красива дъга на градския шадраван.
Абе кой каквото и да приказва, Банско си е Банско!
Не знам дали темата и снимките са Ви харесали, но мен разходката ме изкефи много. Така че поне един печеливш има!
Повечето писатели и читатели на този форум са почитатели на едно и двудневния туризъм през почивните дни, но ако съм събудил интерес,
повечко снимки и коментари може да видите на адрес:
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
А номер 52 какво небе има само, със самолета горе, направо се пренесох там 
ама си е драпане от "Бъндерица"?!
