Ягодина и из родопските пътища

И тръгнахме пак из Родопите – къде с кола, къде пеша!
Сега ми се пише и не е за „Къде се помотахте…” Ще стане дълго, но няма да се сърдя, ако не го прочетете!

Качването - през Кричим – Девин. Слизането - от Велинград – Варвара.
Ремонтът свърши и дефилето най-сетне е отворено! Всичко е супер, с нов асфалт, нова маркировка и с високи предпазни огради
край Чепинската река.

Ще пропусна лиричното отклонение за родопските гозби, защото вече съм ги хвалила и то е за един друг форум. Обаче още край яз. „Въча”/„Антонивановци” беше закупен един мустакат сом – 5 кила, който се оказа виновник да обърне „програмата” и този път.

Нашите кумци имаха годишнина от сватбата, а с песните и хората на Ягодинския събор – си стана направо сватба!
И за къде без кумовете - и ние най-отпред. Very Happy

ЯГОДИНА! - Случи се така, че за един месец за втори път бях на „Орлово око” и висях в небето над планината, на това желязо - щръкнало в нищото…... И пак страхът се беше впил в костите под коленете ми, въпреки разяснението, че платформата издържа
три тона товар!

Реших го, че трябва да има разнообразие и затова ще слизам от връх „Св. Илия” не с джип, не по маркираната пътека за селото,
а откъдето си поискам. Е, казаха ми го, че съм луда, ама аз не съм твърдяла друго! Laughing

Викам си, няма страшно! Светецът ще се е отказал да ме плаши с гръмотевици, след като три години го навестявам на Боздаг и
вече така често над Ягодина.

Под платформата на „Орлово око” забелязах, че някакви точки се движат в дъното на ждрелото, където е петното иглолистна горичка. С бинокъла видях, че работници с инструменти разчистват и разширяват някогашната пряка пътека за Ягодина.
Може би ще я накичат с някакво интересно име и ще стане „нова” екопътека?!

Над Буйновска река, в ляво от пътя има тесен метален мост само за пешеходци. От него се хваща тази пътека, на която бяха работниците. Тя излиза някъде в „Нивището” край Ягодина, а там на 06.09. започна тридневния събор – надпяване в селото.
В тази местност вече е изникнала някаква голяма и завършена П-образна сграда и сигурно ще е хотел.

Стояхме на връх „Свети Илия” и гледахме Родопа във всички посоки......
Виждаха се върховете на Персенк от „нашата” Чернатица, чак горите на Равногор, по-наблизко Кастраклии, част от Борино, селцето Чала, в далечината Пирин и малко Рила, родопските гори и планини в гръцко, после посока Триград - скалите на Харамийската пещера, на изток към Пияната гора и Чаирите с езерата, до които пак не стигнахме………
Карам го така по памет, ако искате идете - да проверите какво пропуснах! Very Happy

Докато се въртяхме из върха, откъм Нивището се чуваше гайда и любима родопска песен:
„Росни ми, росни, Росице, да ми омиеш лицесо, че ми изгорe сърцесо…” http://vbox7.com/play:d1c246d4

Сергей от Ягодинската пещера го помня от много отдавна и не зная на него или на друг от ТД „Родопея”е дошло на ум да направи тая площадка или просто е „открадната” отнякъде идея?! С платформата „Орлово око” последните години Ягодина се прочу още повече и освен нов хотел насред селото, се стъкмиха и къщи за гости.

Пътят, който са прокарали до върха заради обслужването на разни антени, прави възможно на „Свети Илия” в почивни дни да се изсипва всякакъв народ. Не харесвам прахоляка след джиповете, но това носи пари на местните и те не се оплакват.

Моите хора тръгнаха надолу с джипа към селото, а аз се спуснах веднага след оградата край платформата близо до ръба на скалите. В началото е доста стръмно и бях предпазлива, защото не забравях, че отдясно е безкрайна бездна на Буйновското ждрело – около 700 метра отвесна стена!
Ясно е, че не трябва да се слиза оттам в лошо и мокро време или с хора, които не са готови за това! Ясно е, че Е РЕДНО да се слиза по маркираната пътека от другия край на върха, която стига в селото за около 1 - 1.30 часа!

Спусках се към „Нивището” и Събора, а през цялото време гледките ми бяха озвучени!
Чувствах се така, сякаш трябваше да сляза на сцената от последните редове на пловдивския античен театър.
С повече фантазия – така си беше.
Мъдри са хората в планината! Високо под връх „Свети Илия” в отвесните скали има широк отвор на пещера. Това създава невероятна акустика и песента се повтаряше надалеч през върховете над Ягодина……
Разбрах, че мястото избрано за сборище на селото не е случайно.

След час бях вече на хорото. С все тръни по чорапите, до лелите с носии от Борино, точно на „еротичната” родопска песен, чийто край е: „….. сукманче беше свалено, сукманче нищо не знае!” На събор, като на събор. Шарен свят - като цвят! Very Happy

А Чаирските пак ми останаха за друг път, защото някой констатира, че сомове имало и в друга посока – „Доспат”, Широка поляна, Беглици - разни, …... та до „Батак”.
Казано от времето на хидростроителството – хайде, към Баташкият водносилов път!

Между Борино и Доспат на много места хората вадеха картофите, което е още един родопски знак, че есента е на прага.
В Родопите основната храна - боб и картофи, почти всяко семейство си произвежда и не ги интересуват като нас разни прИмоции в Била и Метро. Купихме си „бобчек” за зимъска, а една леля от Беден ми подари торба с картофи. Разясни ми, че зимата тук е дълга и си трябва много ядене, но тя го каза така: „Зима е голема, а гъзина е още по-голема!” Laughing

Вечер вече огънят и печките са сладки и докато пътувахме насам-натам, комините на много къщи пушеха.
Свечеряваше се и като подминахме разклона за Змеица, някъде към Касъка, се показаха върховете на Боздаг. Спряхме да им се порадвам, разпознах ги и от тази посока. По-нататък на един завой се показа и връх Ореляк с кулата – златиста на залез Слънце.
Помислих си - колко е малка България и ми стана тъжно, че лятото вече си отива! Sad

Преди да стигнем Доспат на асфалта видях куче, ама отблизо се оказа, че не е куче. Лисица, но с много проскубана опашка. Ударих спирачки и се гледаме, а тя не бяга. Слязох от колата и тогава реши да си ходи, без да бърза и все по асфалта. Обърна се на няколко пъти да се увери, че има публика. Градска лисица – свикнала да ходи по асфалт! Very Happy

На другия ден мои познати от Ракитово казаха, че такова било поведението на бясна лисица. И аз един „бесен” късмет имам!……
Е, все пак на слизане към Цигов чарк видяхме и още една – нормална. Very Happy

Няма да се прихласвам и да разказвам за язовирите от Доспат до яз. „Батак”. Тая част на Родопа е благодатна с вода, високи гори и става за всички – за туристи, рибари, за айляци……
На ШИРОКА ПОЛЯНА, както е цялото лято - вечерите и нощите са яко клинч, а водата е ледена – да ти изкапят пломбите!

Цветовете на гледките в язовира се сменят час по час, докато вечер всичко притихне и водата стане гладка, дори не потрепва. Само отвреме – навреме се появяват кръгове, с които рибите напомнят за себе си и карат рибарите да мечтаят……
Форумът не е за рибарски страсти и неволи и ще ги прескоча, но ще призная, че сомът, който стана причина да се хукне посока - Беглиците, беше невероятно вкусен!

Пътят ДОСПАТ - яз. „Батак” е много хубав, изцяло подновен. Само на излизане от Доспат има голям участък от платното, което скоро е пропаднало към язовира и е оградено.
ЦИГОВ ЧАРК - Все повече се дразня, че в почивни дни се превръща в панаир-чалгаджийница!

ВЕЛИНГРАД! - Обичам го този град! Very Happy

Цял живот така ми върви, че все през него минават пътищата ми. Явно до тук са стигнали някакви европари, защото насред центъра сякаш бомба е паднала!
Главната улица е разкопана изцяло и ще ви трябват доста нерви, ако сте шофьор.

За тези, които го прочетоха все пак – Добре дошли в СПА – столицата на Балканите!

КРАЙ! - Накиснахме кокалите в минералната вода и сме чисто нови - за нови пътища и пътеки! Very Happy

_________________
Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.

Последната промяна е направена от ДИАНА на Вто Окт 01, 2013 12:14 am; мнението е било променяно общо 1 път

Добра обиколка сте направили и още по-хубаво си го описала!
Ама да беше сложила и някоя снимчица....

Пътят Батак - Доспат е с нов асфалт, ама гледам много кръпки са се появили вече, а е на няма и година.

Във вторник бях до Смолян по работа сам с колата. На отиване се отбих до махалите Острица и Лилеково преди Чепеларе.
На връщане се върнах през Доспат - Ракитово - Септември. Минах да видя едни приятели в Гр*нична пол*ция в Доспат уж за пет минути, а минаха два часа... Небето над нас се беше навъсило, но ме изчака да тръгна към Батак и тогава заваля. Неведнъж ни е пожалвало там. Последно тази година юли бяхме около Бръщен по границ*та. Над Доспат притъмня, излезе бурен вятър, но го завъртя на изток и над нас само припръска.
Залезът над Голям Беглик беше невероятен, но бях само с телефона и снимките не са кой знае какво...

Тази година бях и в Рила, и в Беласица и в Стара планина. Всяка една от тях си има своето очарование, но само когато съм в Родопите, се чувствам като у дома си. Не съм родом оттам, не е заради това. Нещо по-дълбоко и мистично е! Живял съм 4-5 години като малък там, но почти нищо не помня. Бях ходил веднъж през 1995 г. От 2008 г. ходя по няколко пъти в годината и все нямам насита.

Към края на месеца пак ще ходя с едни приятели в дивотията покрай гр*ницата. Чакам с нетърпение да видя пак зеленото море от смърчове! Ето няколко щрихи, които описват доста добре онова, което чувствам там:

"Когато лумнат белите пламъци на цъфналите дървета, когато слънчеви лъчи се зареят в свежата зеленина, когато облаците разкъсат сивата си обвивка и небето блесне – окъпано и чисто – връщам се отново тук. Връщам се при вас приятели!
Всяка година е така, всяка нова пролет. Тук всичко властно ме привлича. Привлича ме със суровата изненада на внезапния вятър, който слиза в ниското, с жаждата за пречистване и обновление, обхванала тръпнещата земя. Винаги, всяка година, неспокойствието на залутан сред трагизма на миналото и безметежността на настоящето човек спира пътя ми тук – под скалистия връх, вбил ръждивите си скали в чистото небе.
Не намирам никаква промяна, няма време и движение, сякаш вечността се е поселила в това откъснато от света място с цялата си неизмеримост. Виждам го и сега, едно и също е – тревите и цветята са полудели за живот, птиците пеят сладко и упойващо. В отдавна огладените камъни се блъска кристалната вода, която след това прелива, успокоена, в сините вирове. А невъобразимата линия на върховете все тъй разсича хоризонта, спуска се стремглаво пред очите ми, потъва в сенки на дърветата. Превръща се в широка поляна, изпъстрена от слънчеви петна…
Поляната, пълна със снежната белота на горския равнец, с жаждата за живот, с безкрайния порив за слънце и простор, с приятната тръпка, че живееш, че те има.
След мен остава дирята в тревите, истинска, очертана от здрава стъпка.
..................................................
Белите преспи по поляната угасват, слънцето бавно се скрива оттатък, в чуждото, сенките неусетно се удължават. Високо над мен забравено облаче светлее, къпе се в червената светлина на залеза.
..................................................
Мирише лудо на люляк и пролет. Отсреща заплашително се издига скалист връх с надничащи треви и храсти между камъните. Отсреща времето и дъждовете са изравнили разораната земя. Вместо прекършените фиданки са пораснали нови, в клоните им чувам писъка на вятъра.
..................................................
Седя върху зелената трева, вятърът рони прашец от разгорелите люляци. Пред погледа ми неотменно се изправя върхът – със сипея, с кичурите храсталак на челото му, с ръждивите камъни, пробили кафявата земя…
Слънцето е залязло и отново е изгряло. Колко пъти е ставало това, не знам. Светят белите преспи на равнеца, все тъй вечно шуми в Граматиково дере. На метри съм от браздата, чувствам диханието й – една лъкатушна линия, която се провира между трънаците, излиза на равно, пресича била и баири.
На метри съм от нея…"

Благодаря, lubitel! Снимчици имам като за личния архив. Майсторски снимки показвате вие във форума
и даже не съм се опитвала да слагам от моите. Иначе много хубаво ги нареждате снимка – текст – снимка…
Белким се изуча така някой ден?! Very Happy

Калпазанка съм аз Very Happy

и потроших два пишман апарата – sony. Та сега с втория прекарах в последно време,
но като го дам на „зум” и вече изцяло изключва. Ще ги нося на поправка, но се замислям, че занапред ще трябва ново фото.
Някой от Пловдив да каже къде да ги видят, не са в гаранция. Може и на лични, че не е по темата.

Леле, Ивайло, много си влюбен! Capitulate

Ами ти защо въобще се прибираш в София? Think

Така добре си ги знаеш граничните камъни, че по-добре си стой в Родопите! Very Happy

Хващай приятелите от Доспат да помагат, ще те вземат и без кастинг! Препоръките - от форума, почерпката - от теб! Croc

_________________
Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.

Здравейте,на всички,познати и не...
Ще споделя за семейното ни и 1 ходене по Родопите.
За мен специално не толкова непознато,ще показвам но на места.
От доста време се замисляше,едва сега осъществихме.

За сефте по магистралата до Пловдив,от там Цалапица-Кричим.
При влизането и заваля,на добро е по вода на петък в13...
Издължиха ни се и се изкривиха вратовете от зяпане навсякъде,да не изпуснем нещо.
Без да се усетим сме стигнали Настан,гоним Тешел,от там Ягодина-пещерата.
Добро каране от 10ч. до14.15ч. ,хващаме влизането в15ч.,шоу и такси без коментар.
Регистрирам за незапознати-2лв.паркинг,по7за вход,за оригиналния3+2.50за диск със снимки.
Преживяванията,емоцията,са си за всеки нещо лично...

Обратно,другото ждрело,Буйновско,Триградско,станаха много.
В 17ч. влизаме в Дяволското гърло,под звуците на"Дуйни ми дуйни бел ветре отвори пътот за..."
Що сме гледали и слушали излизаме замаяни,а това се случва много рядко поне с мен.
Време за реанимация.Следва х.Триградски скали,заявка за нощувката,от преди 10дни.
Отлично разпускане,разходка ,аператив,вечеря,сън.

Още 2дни ,следва продължение...
Снимки ,младежта има думата...

Ден втори.
След снощната" природна заря",сутринта е доста хладно и мъгливо.
Леко подгряване за нас и возилото и на път.Обратно.Май ще пече...
От Настан гоним Беден и Пампорово.За по кафе и чай на Широка лъка.
За кратичко тук- там,лутане за х.Студенец,в10ч. сме с първите на кулата Снежанка.
Поне по два тура отвън и отвътре към панорамата,само Перелик е в мъгла.
Следва Стоките ,Предела,завой до края на асфалта,оставяме возилото.
Време е за любимата маркировка,от вчера го гледаме "бяло,червено,...",само дето Е-то е 8.
Гоним Високия връх,чакъла е в повече но се справяме,а и сме в пълен състав,по е приятно.
Без бързане хижата, после върха.Перелик е в слънце,улучихме време,а и малинки-измити.
Обяда,нарушаваме традицията,този път не на върха,заплюхме си място преди това.
Към 15ч." па коням" и на х.Смолянски езера,днес до тук с прехода,ще нощуваме.
Разходката е задължителна,едно езеро"зелено", второ"бистро",ама сухо-проблем!?
Третото"мътно",но красиво.От там на долното ,съэерцаваме дълго,почти до залез.
Обичайните аператив,вечеря,эалеза и на десерта в хижата бира с картофи +ф.мач.
Следва...

Бързо,се наспива на планина,в ранни зори сме на крак и то в неделя.
Закуска в Смолян.На долу още 2-3 че и повече водоема, кое е езеро и кое язовир,
болката ми е за сухото "бистро" езеро,нещо сме нарушили баланса и тук?!
Чудесна природа, но не е ли твърде много застроеното,като по морето?
Пак с първите в 9ч.на Ухловица.Думите за чудесата на природата,велика...
От там обратно Смолян и да го овършеем,де що има за гледане.
Справяме се повече от добре като за сефте,ама и с питане де!
След обяд Помпорово,показвам че ми е прясно от преди 30 годин.
Гоним Филибето,планове имаше за Персенк,мостове,не стана.
Кръстова и тя се въртеше,на14вечерта,да има и за друг път.
Не пропускаме Бачковския,Асеновата крепост,гледката...
След18ч.сме по Пловдив,магистралата и дома по здрач.
Това за екскурзията с малко поход из Родопите.
През годините по лъжичка запознах челядта с планините.

След 18 ч., не към магистралата, а на античния театър трябваше да се качите на опера.
Нали ще ставаме Европейска културна столица - трябват публика и гости! Very Happy

А в необятните Родопи все не стига времето, но пак на много места сте били.
След Ухловица е можело да видите и Агушевите конаци в Могилица.

За другия път, да включите Сливодолското падало над Бачково, особено напролет заради водата и силивряка.

Кръстова гора, Караджов камък и Белинташ са един мистичен триъгълник в Добростанско, за който може да чуете
всякакви истории за чудеса, енергии и имане… Има хубави къщи за нощувка във Врата и Мостово.

Между другото, Празникът на Кръстова гора започва през нощта на 13 срещу 14-ти септември и има хиляди хора.
В почивните дни и на Еркюприя е много народ. Има защо да се върнете отново!
Поздрави! Very Happy

_________________
Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.

То че времето винаги не ни стига на планина, независимо коя!
Затова и по-малко от меда да е по сладко.Наченато... вратичка.
Ще се ходи то е ясно,това бе началото.
На 28 също имаше малка"Снежна" порция,в съчетание с нещо.

Ползвах темата началото е Ягодина , Родопите,но на изток.