Здравейте, да споделим и ние нашето преживяване на 16-17.09.2013, предварително се извинявам, ако е прекалено живописно и подробно.
Тръгнахме в понеделник към 9 от София, поради ангажименти на брат ми, в Самоков се срещнахме с кума ми и оттам потеглихме дружно към ЦПШ, към 10 и 30 успяхме да тръгнем от колата в посока х. Мальовица, по пътя в колата преваля малко, но решихме, че прогнозата за дъжд чак вечерта ще е стабилна, а и бяхме твърдо решени най-накрая да го осъществим.
По пътя към хижата беше облачно, имаше вятър, но всичко беше в реда на нещата, кефехме се още от сега:
/Ще бъда по-скромен в описанието на снимките, за да не се изложа, понеже за първи път се качвахме от тази страна/
Тъкмо стигнахме х. Мальовица и ни заваля сериозно, скрихме се в хижата, пихме чай и решихме да изчакаме и да вземем решение какво да правим, часа беше 11:30, дъжда се усилваше, но не успя да сломи решителността ни, към 1 и нещо усетихме, че намаля и решихме да се възползваме, нямаше място за отказване, поехме нагоре:
Наслаждавахме се на всичко около нас:
Направихме почивка покрай Елениното езеро, там започна страшното и същевременно уникалното, веднага след езерото пътеката се разделяше на две, поехме по дясната, заедно с нормалната маркировка имаше и някаква тъмно оранжева, сякаш пръскана със спрей, стана ни странна, но все пак какво знаем ние ... следвахме пътеката, времето отново започна да се влошава, пак заваля, с напредването в далечината, в дясно видяхме паметна плоча с статуя на орел над нея, но и още нещо:
Постоянния лек дъжд не можеше дори за секунда да упомрачи преживяването, напротив, дори усилваше емоцията, но тук започна първия проблем за деня, духаше доста и сякаш за минута-две, незнайно откъде, ни затисна мъгла, продължихме да следваме оранжевата маркировка, защото терена е доста скалист и пътеката често се губеше, странно за нас пътеката започна да се изкачва сякаш северозападно нагоре преди вр. Мальовица, което не беше нормално от предварителните проверки, но козите там над нас ме привличаха неописуемо, а и маркировката си беше там, отново си викам какво разбираме ние, хората са сложили маркировка /Моля, някой запознат да каже каква по дяволите е тази оранжева маркировка там, защото тя ни съсипа, стигнахме до заключението, че е за алпинисти .../ по средата на склона брат ми каза, че няма начин пътя да е оттук, мъглата се повдигна и видяхме на острещния склон желоните, той включи ендомондото на телефона и успя да ни локализира, бяхме се отклонили сериозно, проклехме се набързо и слязохме пак долу, за да се накачим в правилната посока, намерихме малко закътано скалисто местенце и отворихме картата, ориентирахме се, успяхме да наснимаме козите, кротко пасящи вече горе и продължихме да се изкачваме.
Към 5 и 15 стигнахме разклона за вр. Мальовица и Додов връх и прочие, времето беше напреднало сериозно, а ни чакаше доста път до заслона на Урдини езера. След кратко обсъждане, решихме, че е по-удачно да не губим ценно време, колкото и да ни се искаше да отидем до върха, а той беше тооолкова близо ... Поехме към Додов връх, мъглата се сгъстяваше сериозно:
Тогава ни затисна другото притеснение, ние не знаехме откъде може да слезем към Урдини езера и заслона, предварителната подготовка и четенето във форума ми бяха оставили спомена, че някъде през северното ребро на Додов връх има шанс да се изкачи и слезе, но мъглата вече беше толкова гъста, че въобще не можехме да видим нищо, за да видим има ли шанс за слизане, в гъстата мъгла изкачихме Додов връх.
Като по филмите в момента, в който изкачихме върха и мъглата се повдигна, успяхме да огледаме и решихме да се спуснем веднага след върха, беше стръмно, но дъжд, вятър, мъгла, а и след преживяното по-рано бяхме сигурни в себе си, спуснахме се до горното езеро, мисля, че е горната Паница:
Толкова близо и същевременно толкова далеч, видя се и целта ни:
На езерото срещнахме нов проблем, от него нямаше подходящ терен към заслона, продължихме западно към заслона с надеждата, че там ще можем да се спуснем, но уви ... времето напредваше неумолимо, предварително подготвената палатка започна да ни се набива на очи, но много ни се искаше да стигнем заслона, оставихме раниците, брат ми отиде в посока вр. Мальовица да огледа терена и след 4-5 мин се провикна, че има пътека. Взехме багажа и отидохме при него, след стръмно спускане, зяпане в страхотния водопад от горното в долното езеро и страхотната умора стигнахме до заслона. Часът беше 19:27 а заслона празен, там за бога имаше всичко, печка, почти никакви дърва, две легла, маса и цяла "спалня" в другата стаичка. Успяхме да посъберем мокър поизсъхнал клек и запалихме печката, сякаш бяхме у дома, топло, уютно и спокойно. Пренощувахме и когато излязохме сутринта, времето беше слънчево и най-накрая осъзнахме къде се намираме, беше уникално:
Огледахме се и решихме, че трябва да се качим по пътя, по който слязохме - АТАКА!
Качихме се отново на Додов връх, оттам поехме по билото към Раздела, след това х. Седемте езера, х. Ловна, х. Вада и накрая отново към 19:30 стигнахме ЦПШ, последния половин час ни валя, но не ни пукаше, бяхме уморени, доволни и горди:
Метнахме се на колата и кой откъде е
_________________ I want that star, I want it now
I want it all and I don't care how
Careful what you wish
Careful what you say
Careful what you wish, you may regret it
Careful what you wish, you just might get it
Сря Сеп 18, 2013 11:07 am
Gamina
Регистриран на: 31 Авг 2007 Мнения: 2491
Маркировките с точки /стрелки и пр. - всичко различно от бяло-цвят-бяло/ не са официални. Следват немаркирани пътеки, които и без друго се използват, нещо като алтернатива на пирамидите.
Има места, където са безценни, но явно могат и да заблуждават
По зеления маршрут се спуснахме от Додов връх към горното езеро, по червения се изкачихме на сутринта, последните 20на метра са доста стръмни и каменисти, но ако се внимава е съвсем лесно и постижимо:
Спускането вечерта със цялото лутане - около час и 30 мин., на сутринта свежи от заслона до Додов връх го взехме за 50 мин., може да послужи за времеви ориентир.
_________________ I want that star, I want it now
I want it all and I don't care how
Careful what you wish
Careful what you say
Careful what you wish, you may regret it
Careful what you wish, you just might get it
Последната промяна е направена от horseman на Сря Сеп 18, 2013 11:54 am; мнението е било променяно общо 1 път
Сря Сеп 18, 2013 11:35 am
horseman
Регистриран на: 06 Сеп 2013 Мнения: 139
Gamina написа:
Маркировките с точки /стрелки и пр. - всичко различно от бяло-цвят-бяло/ не са официални. Следват немаркирани пътеки, които и без друго се използват, нещо като алтернатива на пирамидите.
Има места, където са безценни, но явно могат и да заблуждават
В дъжда и мъглата това беше единствения ориентир, а и не бяха чертички и точки, а две черти:
Сигурен съм, че ако се бяхме изкачили до горе нямаше да съжаляваме, но условията и напредващото време бяха форс мажорен фактор в случая.
_________________ I want that star, I want it now
I want it all and I don't care how
Careful what you wish
Careful what you say
Careful what you wish, you may regret it
Careful what you wish, you just might get it
Регистриран на: 21 Сеп 2012 Мнения: 296 Местожителство: София
Поздравления, такива като вас Господ винаги ги пази . Другият път си изберете по-хубаво време,че като чета, сте минали по маршрута като прасе из градина . По зимната колова маркировка (желоните) може без никакъв проблем да се изкачите на Мальовица. Вероятно някой е маркирал или до Орлето , а може да е маркирана нагоре и пътечката по Североизточния ръб на върха. Макар че, нямам спомен от лятото да съм виждал там такава маркировка. На езерата има ли още някакви животни, коне, крави?
Последната промяна е направена от iozkan на Сря Сеп 18, 2013 1:38 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Сря Сеп 18, 2013 11:55 am
horseman
Регистриран на: 06 Сеп 2013 Мнения: 139
iozkan написа:
сте минали по маршрута като прасе из градина
Буквално!
Ако орлето е статуйката на скалата, над паметната плоча, тази маркировка продължава и нагоре по склона, с оранжев спрей е пръскана, посочих я в по-горния пост, вижда се горе-долу.
Около езерата навсякъде имаше сравнително скорошни конски изпражнения, никакви кравешки и абсолютно никакви животни.
п.с. Ще го повторим само заради неуспеха с качването на Мальовица и ще се пробваме да се накачим към Зелени камък от езерата, а не пак към Додов връх изглеждаше постижимо.
_________________ I want that star, I want it now
I want it all and I don't care how
Careful what you wish
Careful what you say
Careful what you wish, you may regret it
Careful what you wish, you just might get it
п.с. Ще го повторим само заради неуспеха с качването на Мальовица и ще се пробваме да се накачим към Зелени камък от езерата, а не пак към Додов връх изглеждаше постижимо.
Там си има утъпкана пътека, караема за колело дори. Като се озовете в И край на рибното езеро /под в.Дамга това голямото/ ще я видите.
п.с. Ще го повторим само заради неуспеха с качването на Мальовица и ще се пробваме да се накачим към Зелени камък от езерата, а не пак към Додов връх изглеждаше постижимо.
Там си има утъпкана пътека, караема за колело дори. Като се озовете в И край на рибното езеро /под в.Дамга това голямото/ ще я видите.
Видях я пътеката в Рилската карта на планинарката, но тя излиза много на североизток и ще трябва да се връщаме, ако е възможно да се врежем от западната страна на Зелени камък, от вр. Дамга изглеждаше добре, но нещата невинаги са такива, каквито изглеждат
_________________ I want that star, I want it now
I want it all and I don't care how
Careful what you wish
Careful what you say
Careful what you wish, you may regret it
Careful what you wish, you just might get it
Оранжевите маркери ги поставяха преди около месец и половина , когато на Мальовица се провеждаше кръг от шампионата по планинско бягане , но незнам защо след Елениното вървят в друга посока.
Като идея за качване на Зелени рид от Рибното езеро мога да предложа съкратен маршрут (не е обаче за колело) от западния край на езерото покрай вадата , която се спуска отгоре по морените и камъняка.
Миналата година минах от там и макар и да е доста стръмно се съкращава ходенето и излизаш много по-близо до Дамга. Съществено предимство на този вариант е наличието на питейна вода през цялото време на изкачването .
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
. Другият път си изберете по-хубаво време,че като чета, сте минали по маршрута като прасе из градина 
