Безбог, Полежан, Тевно, Джангал, Джано, Синаница, Муратов и.

Две седмици чаках за хубаво време в Пирин и в сряда вечерта прогнозата показваше прекрасно време за следващата една седмица та веднага започнах да опаковам багажа и тръгнах на 29 сутринта към Добринище, при все че имах рожден ден. Реших да си спестя 5-6 часа ходене по асфалт и гора и се качих до х. Безбог с бусче плюс лифта и в 14 ч. бях там. Крайната цел за деня беше Тевно езеро, но първо бях дигнал мерника на Полежан. Може би защото ми беше първи ден и бях с 20 кг на гърба и още не бях се настроил, но Полежан ми се озори доста. Все пак минах през Безбог и бях горе в 16:15. Гледката към Попово езеро през целия път между Безбог и Полежан е прекрасна. Хапнах и починах до 17. Обаче нещо ме домързя да се връщам назад, за да поема към Тевно, та от Полежан тръгнах право надолу. Не веднага де, върнах се 10тина минути, колкото поне да избегна камъните. От там някак си се шмугнах между всички клекове и след час излязох на пътеката малко преди разклона за Джангалска порта и се запътих по зелената маркировка през Папазгьол към Тевно. Където синята маркировка се отделя за дясна кралевдворска порта пишеше, че до Тевно има 2:30, което доста ме изненада. В крайна сметка го взех за 1:45 минути, но тъмнината все пак ме хвана малко преди портата и челникът влезе в употреба. В 21:30 пристигнах на Тевно, където бях посрещнат с ръкопляскане, че пристигам успешно по тъмно. Засмях се и казах "А, ако ви кажа, че имам и рожден ден?". Хората сякаш само това чакаха и в един глас запяха "Честити рожден ден" на Мая Нешкова. Стана ми много приятно, хората се оказаха много готини и това отбеляза успешния завършек на първия от 5те ми дни в Пирин за тази година.

Ден 2.

Миналата година ставах към 5, опаковах палатката, закусвах и тръгвах към 6, защото ми е кеф да вървя рано по хладно, но този път не успях да се наспя и реших да не бързам за никъде. Така и така планът за идните дни беше по-общ, та реших и тази вечер да остана на Тевно, пък да се разходя лекичко през деня. Е, леката разходка се превърна в 10 часов преход. Към 10 часа бях на Джангал след час изкачване, където след час пристигна и групата от снощи. Оказа се, че те имат свой ритуал и на всеки връх пият по капачка домашна ракия и хапват по една смокиня. Ракията наистина беше превъзходна, а аз ракия не обичам и не пия. Разменихме си контакти за друг път, едната жена ми показа откъде може да се качи Сиврия и аз се запътих надолу към Попово езеро. Долу се възползвах от липсата на хора и се изкъпах, по-скоро наплисках, набързо и тръгнах нагоре. За моя изненада по средата на изкачването намерих и пирамидки, което ми вдъхна допълнително увереност. Малко ме поозори наклона, но след час вече обядвах на Сиврия и се наслаждавах на гледката. От там се запътих по билото към Джано. За пръв път се разхождам по тези върхове, миналата година качих само Джангал, та новоста и красотата на гледката от Джано ми взе дъха. Изобщо не ми се слизаше от там, но бях оставил по-голямата част от багажа на Тевно, включително палатката, и трябваше да се прибера, искам - не искам. От Демиркапийската порта реших да следвам пирамидките вдясно с надеждата да ме изведат по някое време горе на портата, без да се връщам до нормалната маркировка. Тамън се изкачих на дясната кралевдворска порта и осъзнах, че това изобщо не е дясната кралевдворска порта, а че се намирам точно под Демиркапийска Чука, без да искам бях качил върха. От там се колебаех известно време какво да правя, в крайна сметка минах първо вдясно от зъбците между нея и Кралевдвор, после вляво и по някое време намерих пирамидки към дясната порта. В 19 пристигнах цял и невредим на Тевно и много доволен от себе си. Почти целия ден беше през непознати маршрути и без цветна маркировка.

Ден 3.

Снощи реших днес да ходя към Синаница. Въпреки съветите на някои хора в заслона, реших да отида през по-дългия, но и по-интересен маршрут през Бъндеришките езера. Не стигнах чак до х. Вихрен, ами на Рибното езеро свих към Муратово. Приятно се изненадах от наличието на отъпкана и маркирана с пирамидки пътека, не очаквах че има. На Бъндеришка порта засякох група от две двойки, с които се запознах и хапнахме. Те също се бяха насочили към Синаница, но първо искаха да се качат на Муратов, който аз все пак оставих за утре. Доста хора по пътя ме предупредиха, че на Синаница хижаря не дава да се опъват палатки. В крайна сметка дори не го питах, ами направо си взех лего, защото миналите две нощи не спах много добре и вече усещах изтощението. Групата се появи и заедно вечеряхме. Играх белот за пръв път от години с други хора там, виното беше много хубаво и без да се усетя стана 11 часа. Тъкмо се бях отказал от идеята си за нощно качване на Синаница и посрещане на изгрева, когато едното момче взе че ми се върза на акъла и поиска също да дойде. Разбрахме се да се тръгнем в 5 и отидохме да си легнем.

Ден 4.

Първоначалната ми идея беше от горе да тръгна направо към портата, без да слизам, но в тъмното не можах да си намеря слънчевите очила, а пък и нещо не ми се мъкнеха 20 кг в тъмното нагоре, та оставих целия багаж и тръгнах само с малка бутилка вода и кутия с топени сиренца. Намерихме пътеката без проблеми в тъмно и се закачвахме нагоре. Още докато се качвахме осъзнахме, че няма да има изгрев, защото беше бая облачно на изток. Малко преди върха почна да се развиделява, но челниците все още бяха нужни. Бяхме горе в 6:15, точно един час качване в тъмното. Макар истински изгрев да нямаше, облаците се оцветиха много яко, наснимахме се, видяхме две козички и в 7 тръгнахме надолу. Колената почнаха да ме болят. Хрущяла ми е изтъркан и редовно ме болят в планината, но вече успявам да го контролирам що годе - специални стелки, щеки, мазане с волтарен, наколенки, разтягане преди ходене, масаж. Бая играчка си е, но ми позволява да ходя, а от планината не мога да се откажа. Днешният план беше амбициозен, исках да стигна до заслона на Кончето през Муратов, Хвойнати, Вихрен и Кутело, но се отказах поради болката. Реших да си почина малко след като стигнахме хижата и да стигна само до х. Вихрен, а другото да остане за утре. Е, по пътя болката намаля и естествено се отметнах от отказа си. На Бъндеришка порта направих грешка. Муратов беше в облак и се отказах да го качвам, но не ми се слизаше чак до езерото и после пак нагоре по пътечката, та се опитаха без да слизам да го заобиколя. Толкова много камъни не съм минавал никога до сега. Струваше ми се че нямат край. След час и половина излязох от другата страна на Муратов, който вече беше открит. Видях пирамидки за нагоре и все пак реших да се кача, но без раница - скрих я в един храст. За 15 минути бях горе и още толкова долу. Качването определено си заслужаваше. От там до Кабата беше много шантав маршрута - по самото било между Муратов и Хвойнати не може да се мине през цялото време, понеже има много зъбери и глокове, та пътеката слиза ту от едната ту от другата страна. Тук доста се уморих, но поне боровинките бяха огромни и в изобилие. На Кабата изпаднах в дилема, дали да слизам към хижата или да продължа към Вихрен и Кончето. Бях изтощен и разума ми казваше да слизам. Е, тръгнах нагоре. Въпреки че пристигнах успешно в крайна сметка, все пак считам, че постъпих глупаво. Самото качване на Вихрен ми беше много мъчително - почивах на всеки 5-6 стъпки, въздухът постоянно не ми стигаше, горе се проснах и лежах поне 10 минути. Нямаше никой. Миналата година също бях сам на Вихрен, но защото бях дошъл много рано - в 7:30. Сега, защото бях дошъл много късно - в с 17:30. Много бавно и внимателно слязох и се насочих към Кончето, за първа година без да качвам Кутело, нямах сили за това. Успях да оцеля някакво темпо, в което не се налагаше да почивам на всеки няколко стъпки (крак пред крак, иначе съм с доста голям разкрач) и малко след залез бях на заслона. По едно време видях хора на пътеката в далечината, движещи се към мен и се зачудих кой се връща толкова късно, но след малко се оказа, че изобщо не са хора, а диви козички. На заслона имаше трима души и дори бяха заключили, защото козите и тропали по вратата.

Ден 5.

През нощта някаква найлонова торба почна да шуми. Продължи да шуми 10тина минути и се усетих, че това е торбата ми се храна. Помислих си, че някой от другите хора просто мести нещо около нея, но все пак светнах. Торбата си мърдаше от само себе си. Не я видях, но явно някаква мишка се гостяваше с храната ми. Изнесох торбата пред заслона (-12 градуса!?! Миналата година по това време през нощта там беше -5) и си легнах обратно. На сутринта тъкмо излязохме, те бяха в посока Кончето, аз към Яворов и заваля. Принудихме се да влезем вътре и да изчакаме да спре. Даже снежинки запрелитаха. За щастие беше съвсем за кратко, не намокри много и камъните все още имаха добро сцепление. По пътя към Яворов ме валя още няколко пъти, но все за кратко и не се намокрих. На Яворов обядвах и забелязах, че освен храната, гризачът е бил нападнал и чисто новата ми непромокаема торба за дрехи на Дойтер, която си купих миналата седмица - дъното и беше прегризано. За щастие дрехите, раницата и всьо друго беше невредимо.

Въпреки всички премеждия, а може би точно заради тях, това беше най-интересният ми преход до сега. Запознах се с много готини хора, посетих много върхове, които не успях миналата година и през по-голямата част от времето бях по неофициални маршрути, където е много по-диво и красиво и успешното им завършване се усеща по-емоционално като лично постижение. Колената ме болят и едвам ходя сега в града, но нямам търпение за следващия сезон. Smile

Знаех си аз, че на никого няма да му се чете толкова много текст Laughing

Супер е разказа.... даваш ми идеи за другото лято... Smile

	sprocker написа:
	Знаех си аз, че на никого няма да му се чете толкова много текст

Да бе - 185 прочитания за 7 дена, от които 3 почивни Smile

Те повечето съфорумци са "воайори" - не пишат.

_________________
Енциклопедия за ЕКИПИРОВКАТА за туризъм.
Палатки *** Туристически обувки

Шегувах се. Smile

Ясно е, че е прочетено, но пуста суета, човек като е писал толкова много му се иска някой да го отрази. Не е рационално, но какво да се прави Smile

И го четохме, и разгледахме браво Smile

, поздравления от мен. Оплакнах си очите с Бъндеришките езера, дано да имам време тая година още веднъж да отида до Пирин. Само да си намериш другарче за другия път, че аз не обичам сам да си пия ракията Wink

. А ти пишеше че май не пиеш Wink

, нищо ходенето сам и то си има предимства.

Не пия, но на тези хорица ракията беше превъзходна. Определено си има предимства ходенето сам. Честно да си кажа даже го предпочитам. Дори когато съм с хора, които харесвам, пак не ми е същото. Има и недостатъци де, най-големия че ако паднеш и си счупиш нещо и нямаш обхват, по тея немаркирани пътечки по които се разхождам, ще бъде доста неприятно. Но гледам да внимавам и да се съобразявам с тази възможност.

Щом държиш на обратна връзка, ще ти кажа, че и описанията, и снимките са много хубави, но най-вече ми хареса настроението и спокойствието на разказа. Аз ходя предимно сам и напълно те разбирам. На два пъти съм се контузвал по дивите места, но слава богу не толкова сериозно, че да не мога да стигна сам до помощта. В тези моменти човек стиска зъби (и пие някакво болкоуспокояващо, ако има Very Happy

) и продължава.

Чудесен разказ, чак сега го видях Smile

Снимките също са хубави, но най-важни са емоциите и преживяванията, особено тези по дивите места. Поздрави!

Красиви преживявания,хубави снимки и приятни емоции!
Пожелавам ти туристическо дълголетие и да продължаваш да ни радваш с пътеписите си !
Миналата година те срещнах на в.Канарата и ще тогава ми направиха впечатление големите наколенки,които използваше!
Навярно и сега са ти необходими!
Пази се, човече!
Планината си е там и очаква да я посетим!
И цял човешки живот няма да стигне да я обиколим!
Но съм сигурен,че трябва да бъдем уверени и в добро здраве за да я посещаваме
отново и отново!

До среща!

Чочо

ще призная,че откраднах някои снимки Cool

поздрави на автора Exclamation

Пазя се, правя всичко, което ми е по силите, за да предодвратявам стигането до болка, но това си е състояние, което не се лекува и може само да се облекчава - изтъркване на хрущяла. Единият ортопед ми забрани да ходя на планина, другият каза че никога не би забранил на млад човек да ходи на планина (може би защото втория беше планинар също, а първия не). Това, което мога да правя е през останалата част на годината да си укрепвам и подобрявам мускулите на бедрото, за да отнемат от тежестта на коляното, а по време на ходене да си съобразявам ходенето с тези обстоятелства - гледам стъпките ми да са на такива места, при които да не се налага голямо свиване на крака, за да не отива тежестта на коляното и др. В началото беше голяма играчка, но вече почти го автоматизирах и не трябва да му обръщам съзнателно внимание.

Вярно, че имам цял живот, ама колената ми по-добре няма да станат с изчакване, а предпочитам да обикалям сега, докато останалите части на тялото ми също не са ме предали Laughing

И на мен ми бяха забранили да ходя планина, аз пък имам размекване на хрущялите на капачките (хондромалация на пателата). В началото беше голяма мъка, дори стълбите в градски условия ми създаваха неприятности, но къде с хранителни добавки, къде с внимателно ходене и разчитане главно на щеките - сега вече смело ходя без бинтове и наколенки. Нося си ги в раницата де, но все по-рядко ги слагам на колената Smile

.
Та съм на твия принцип - да се ходи, докато може, колената някак съм ги закрепила, но няма да се излекуват Laughing

_________________
www.summitsweb.com

Така де, моят проблем е същият - хондромалация. Това са и моите лекове - специализирани стелки за изправяне на стоежа, хранителни добавки, щеки, физически упражнения за мускулите на бедрото, наколенки и внимателно ходене. След всяко пребиваване повече от 4 дни в планината след това 10 дни ме болят в града, но пък и самото ми ходене е доста интензивно - поне по 10 часа на ден. И до месец съм окей за следващо ходене. За сега този конгломерат от лекове върши работа. Не ми е спасил коляното, но ми позволява да ходя за значително време без болка в планината.

Сигурен ли си, че градусите са били - 12? По-точно сигурен ли си, че си разгадал термометъра на Кончето, че малко заблуждава Laughing

, и трудно се ориентира човек по него. Аз на 6ти бях там и останалите, които бяха на заслона твърдяха, че е - 4, след обстоен преглед се оказа, че показва + 2. И се оказа, че съм прав Smile

Всичко е въпрос на гледна точка.... Wink