Дозата тоя път беше тънка, нежна и рахат - такава само на "Queen Victoria" сервират.
Първия ден - гледки, моабет на хижата с хилеж - сами бяхме горе - чудо.
Втория ден - спускането - вятър със снежец - попътен.
Малко екшън на стената на язовира - виелица с навявания - час и нещо 1 км изминат. Бе пътя се не виждаше...Пепино беше пътеводната светлина, демек осовата линия на пато. Ама се справихме. Екип сме - тука спор нема.
У колата на връщане - 2 дози Витамин "Б" и станах джедай.
Специални благодарности на останалите участници в рахат-поклонението!
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети