Пътеписи от този маршрут има вече доста, но всички са или на "рекордьори" или успешни. Това според мен създава едно погрешно впечатление в читателите и най-вече в тези, които също искат да се пробват по това трасе. Не знам за вас, но на мен ми се струва, че в планинарските среди има едно надценяване и украсяване на постиженията на някои хора, което в крайна сметка изиграва лоша шега на новобранци като мен. Та този пътепис цели да покаже една друга страна на прехода в планината. Едно пътешествие, което не се движи по график, нито в хубаво време.
Друго нещо, което искам да уточня още в началото е, че разказвам от собствената си гледна точка и е възможно преценката ми на места да не е обективна особено по отношение на моя приятел и спътник.
Започваме:
Както вече разбрахте, не бях сам - тръгнах с една приятелка (Елена). Раниците ни надвишаваха с около 3 кг допустимото максимално тегло (моята беше 20 а нейната 13), което още тогава отчетох като грешка, но решихме да се презаверим с храната.
В какво се състоеше моят багаж:2-3 меденки, 2-3 вафли,1 пакет овесени ядки, орехи, лешници, бадеми, стафиди, сухо мляко, мед, една пластмасова кутия, нож, вилица, лъжица, сол, едно шушлеково горнище, два панталона, 3 ризи, 1 фанела, шапка с козирка, дъждобран, 4 чифта чорапи( като идеята беше да ги нося по два наведнъж, за да не ми се образуват пришки), 5 чифта боксерки, сапун за къпане, сапун за пране, четка за зъби, паста, конец за зъби, два вида конец за шиене, лепило за обувки, нокторезачка, игла за шиене, въженце за простор, челник, марли, бинт, лейкопласт, чифт латексови ръкавици, лепенки, антибактериален гел, спален чувал, палатка, кемъл бек - 3 литра, туристическа кърпа, фотоапарат, 4 пиратки, карта, сандали, плажно масло 50ти фактор, тоалетна хартия, препарат против кърлежи и комари, мазило за открити рани, компас, запалка, зарядни за: телефоните, апарата и челника, торбички за отпадъци, малко точило за нож. Мисля, че с това се изчерпва съдържанието на раницата ми, може и да съм пропуснал нещо, защото все пак мина доста време от тогава. Багажа на Елена се състоеше от дрехите й, които бяха като моите, от няколко домата, краставица, сандвичи. В общи линии при мен стояха общите неща като храната, аптечката, материалите за поправка и палатката.
Ден първи 06.07.13
Планът беше един приятел да ни вземе с колата си и да тръгнем в 6 от София, но както обикновено се случва, закъсняхме с час и половина. Времето беше облачно и се очакваха гръмотевични бури. По пътя попаднахме за кратко в мъгла, но дъжд не ни валя. Обаче за сметка на това, на мен ми стана лошо и повърнах малко преди да стигнем х. Ком.
След като стигнахме хижата Елена изяде единият си сандвич снимахме се за спомен и в 10:20 потеглихме нагоре към върха.
Гората беше влажна - изглежда скоро беше валяло. Елена вървеше много бавно и това беше едно от основните неща, които ме притесняваха. След може би 40 минути бяхме на билото на кръстопътят за връх Ком и х. Петрохан.
Имаше гъста мъгла и понеже изобщо не ни беше позната местността решихме да не рискуваме тръгвайки към вр. Ком, а да слезен надолу към х. Петрохан. След около 15 минути срещнахме 3ма туристи, които вървяха към върха и след като разбрах, че са били там и друг път се върнахме с тях нагоре. В 13:15 бяхме на върха. Елена си взе две камъчета и тръгнахме обратно към х. Петрохан.
Когато навлязохме в гората аз вече бях доста схванат и едвам си носих раницата. За разлика от Елена, която не показваше такива признаци на умора. На проходът Петрохан се разделихме с групата (те бяха дошли само за вр. Ком) и продължихме към х. Петрохан. В момента, в който пристигнахме в хижата(17:20) се изсипа пороен дъжд. От вр. Ком до хижата ни отне около 4 часа. Понеже времето беше лошо, а гората прогизнала от дъждове с неохота решихме да преспим там въпреки, че плана ни беше да стигнем до х. Пробойница. Бяхме единствените посетители. Взехме си душ хапнахме от нашата храна (там друга нямаше), пихме по един топъл чай и легнахме да спим.
Ден втори
Сутринта станахме в 6 и закусихме. От хижата потеглихме в 8:35.
За щастие след вчерашното изоставане от графика Елена явно си беше взела поука и вървеше с по-високо темпо, а аз като че ли нямах такива проблеми с тежката раница (започнах да се адаптирам). Изкачихме се до билото. Вървяхме през мъгла и през повечето време нямахме проблем с маркировката.
Малко преди да слезем към гората обаче я изгубихме (маркировката). След около 30мин. навлязохме в споменатата гора, а след около още толкова стигнахме и до нейният край, като пред нас се разкри голямо поле и голи хълмове, а такива не трябваше да виждаме (съдейки по картата). Тук се притеснихме, че сме изгубили пътя и решихме да се върнем в гората, в търсене на верният път. Така се лутахме около 2часа. Бяхме се изнервели доста и седнахме да обядваме. За наш късмет случайно попаднахме на едни хора с пикап, които ни опътиха към х. Пробойница. Вече влязли в правият път, срещнахме още един ком-еминец. Заговорихме се с него - оказа се, че той също е спал в х. Петрохан. Пристигнал вечерта по тъмно след като го е валяла градушка някъде под вр. Ком. Вървяхме заедно около 40минути, когато се изсипа силен дъжд. Това, че се движехме по горски път малко облекчи ситуацията, но въпреки това, обувките на Елена прогизнаха целите. Дъждът спря след около 20мин., а след около още толкова стигнахме и х. Пробойница. Там пекна слънце и се възползвахме от ситуацията да си поизсушим дрехите и обувките. Часът беше 16 и след консултация с хижарят и някои други гости на хижата решихме да отседнем там отново разочаровани, че вече системно изоставаме от графика.
Ден трети
Станахме в 5 сутринта, закусихме и в 6:30 вървяхме към гара Лакатник. В началото ме наболяваше коляното, но скоро отшумя.
След 2ч и 40мин. бяхме на гарата. Направихме си 20мин почивка, хапнахме нещо сладко. Елена реши да си вземе хляб и буркан с лютеница, което аз не одобрих, но нали тя щеше да си ги носи...
От гара Лакатник до с. Лакатник ни отне 2 часа, а след това за още 1ч и 30мин, стигнахме х. Трастена.
Часът беше около 13. Доволни от това, че днес се движихме бързо и по график решихме да обядваме в хижата. И както обикновено се случваше - заваля пороен дъжд, който развали иначе слънчевият ден. Нямахме търпение да спре да вали, за да продължим за х. Лескова, но за съжаление това се случи чак в 16:30 и се отказахме да продължаваме. Изпрахме си някои неща и легнахме да спим.
Ден четвърти
Станахме в 4 часа, а в 5:10 - вече бяхме на път.
Очакваше ни един ужасен ден. Аз доста накуцвах, болеше ме коляното, но се надявах, че след като загрея ще се оправи (нали и гърбът ме болеше първия ден, а след това се оправи). Да, ама не. Действително след като го раздвижих (коляното) болката намаля, но не изчезна напълно. Днес естествено времето пак беше лайняно. Вървяхме в мъгла почти през цялото време.
На едно място се срещнахме с теле, крава и два бика. Тесен черен път, със стръмни склонове от двете страни.
Реших да не рискуваме и да ги заобиколим. Набутахме се през едни тръни и гъсти храсталаци. Единият бик се обърна към нас и почна да ръмжи заплашително и да ни се "точи" с рогите. И за капак на всичко взеха, че тръгнаха да се движат успоредно с нас - ние в гъстите храсти, те - по пътя. След мъчително 100 метрово вървене или по скоро лазене, успяхме да излезем на пътя. Заболя ме много здраво коляното заради гадният терен. Скоро изляхме на някакво било и знаехме, че наближаваме хижата. Мъглата не се дигаше и губихме доста време в търсене на зимната маркировка. Вече бяхме прогизнали целите и най-вече, краката на Елена. Да вървиш в гъста мъгла е отвратително, пътя сякаш става 10 пъти по дълъг.
Едно от нещата, които ни притесняваха беше да не изпуснем отбивката за х. Лескова. Настроението ни почна да се разваля. На едно място решихме, че сме пропуснали отбивката за х. Лескова и направихме следното нещо: От едно колче слязохме право надолу с идеята да не го изгубим ако се наложи да се върнем, стигнахме един коларски път, там Елена спря за да можем да се върнем към колчето ако се наложи, а аз тръгнах надолу по пътя за да търся хижата. Стигнах до началото на гората и понеже не видях нищо се върнах обратно. Да, ама както обикновено става в такива ситуации, с Елена не можахме да намерим колчето и понеже така или иначе пак се бяхме изгубили предложих да се върнем там докъдето бях стигнал сам и да продължим още. Така и направихме и се оказа, че съм бил на десетина метра от един фургон на говедари, който заради гъстата мъгла не съм успял да видя. Както и да е... Във фургонът имаше хора, които ни упътиха към х. Лескова, пътят, до която се оказа, че е преграден заради същият този говедарник (голяма площ очертана с ограда) и табелите, които сме гледали са сочили старият път. В навесът пред хижата ни запалиха камината, поизсушихме си дрехите и обувките, обядвахме.
От тук нататък - снимки няма, защото удоволствието от преходът се изпари заедно със силите ни.
Часът е 14 и тръгваме към х. Мургаш (която изобщо не знаехме, че не работи и е разбита). До там било 6-7 часа (по думи на хижарите), което означаваше, че най-късно щяхме да сме там в 21ч - точно по залез. Да, ама мен ме болеше коляното все повече и това шест часово ходене предстоеше да се превърне в един ужас. През цялото време куцах особено по надолнищата. Но изобщо не се замислих за това когоато тръгвахме от Лескова, може би заслепен от идеята да наваксаме с километрите за предните дни. Това, от което се притеснявахме беше, че още не беше валяло, а все някога трябваше да се изсипе. Е, така и стана. И понеже обувките на Елена не бяхме непромокаеми, този път решихме да седим на едно място, а тя си покри краката с дъждобран. Да, ама моят беше по къс и аз трябваше да стоя прав около 30 минути. Започна много да ни писва (всяка стъпка беше изпитание). Имаше един участък от пътят, който вероятно беше някакъв дърводобивен район. На няколко места имаше трупи напречно на пътя, явно с идеята да не се изнася нерегламентирано дървен материал. Което допълнително ни изнерви, защото трябваше да заобикаляме по стръмният склон встрани от пътят. И така около 20ч - излизаме на едно по-високо място и виждаме в. Мургаш или по скоро това, което ни очаква, за да стигнем до него. "Огромна денивилация" (това беше първото, което ми дойде на ум, при гледката, която се разкри пред нас). Тук разбрахме, че по светло - няма да стигнем. След около 40 минути изкачване, излязохме на един кръстопът. Сега, тук е мястото, на което искам да отбележа, че картата е супер неточна. Мащаба и е абсурден (1:100 000) и общо взето може да се ползва само, за да видиш коя е следващата хижа по пътя, а за същинско ориентиране - и дума да не става. Та, на картата видях, че има кръстоп с три лъча: единият заобикаля вр. Мургаш и тръгва към Витиня (Изток), вторият - към вр. Мургаш (Юг), а третият (Запад) - за хижата. И трите пътя, според картата, трябваше да са с червена маркировка. Притеснявах се да не объркаме посоката и затова излизайки на това Т-образно кръстовище, следях за маркировка и в дясно видях едно циментово колче оцветено в червено и бяло. Това всъщност се оказа, че е маркировка за обозначаване на газопроводно трасе, но аз нямах ни най-малка представа и хванахме по този път, който слизаше рязко надолу (досещате се как вървят газопроводите в планината - напряко). Стръмното слизане ми се стори малко съмнителено, но понеже и на картата виждах спускане и изкачване, реших, че това е верният път. Беше много стръмно и каменисто. Да отбележа, че вече от 2 часа ми беше свършила водата и бях много жаден. В ниското пресякохме една река, от която пих вода, но не знам защо изобщо не ми хрумна да си налея за из път. Маркировка последно видяхме като тръгнахме по газопровода и имаше голяма вероятност отново да сме се изгубили (както и всъщност беше). Сега се изкачвахме стръмно нагоре - същият наклон, само че по-дълго. Влязохме в мъгла и се зарадвах, защото реших, че това означава, че сме близко до билото (край на изкачването). Не бях прав - изкачването не свършваше. Стана тъмно, запалихме челниците. Представяте си как се вижда с фенерче в мъглата, а за капак на всичко, взе, че и заваля дъжд. Това ни срина психически и просто седнахме изтощени, отчаяни, без изобщо да си правим труда да вадим дъждобрани. Както си седях, ей така от нищото - ми се скъса и каишката на часовника и той падна на земята. С Елена само се погледнахме и почнахме да се смеем. Прибрах го в джоба и тръгнахме нагоре. Бях много жаден. Колкото и да се стисках досега да не пия от водата на Елена вече се чувствах много зле и не издържах. След може би 1 или 2 часа мъчително изкачване излязохме на черен път. А после той се разклони. Избрахме да тръгнем наляво, обаче ни се стори, че слиза надолу и се върнахме обратно. Тогава чухме звънци на крави. По-рано, както споменах, бяхме видели такива без стопани и решихме, че и тези са такива. Маркировка, нямаше никаква или поне не виждахме такава заради мъглата. Бях обезводнен, беше ми лошо, спеше ми се и ме болеше коляното. От няколко часа не стъпвах, а си влачех крака по земята. Отчаяни от ситуацията, в която се намирахме решихме да опънем палатката, без значение, че всичко беше прогизнало и нямаше място без локва. Това, което ме притесняваше обаче беше, че не знаехме дали сме на билото, а бяхме чули, че Мургаш е място с концентрация на много гръмотевици. Та, как да опънем палатката на някоя поляна като не знаем дали няма да сме най-високото нещо там. И затова се върнахме отново надолу по пътя до кръстовището, за да опънем палатката там. И докато слизахме обратно почнах да викам "Ехо". И тук за наше щастие някой ми отговори. Много се зарадвахме. Скоро видяхме светлината на една свещ сложена на прозорец. Това беше фургонът на един говедар, който ни подслони. След като ни беше чул, запалил печката, та успяхме и да се стоплим. Даде ми и да пия вода. На мен ми беше много лошо и направо заспахме. Този ден приключи към 23 часа след 17-18 часов преход.
Ден пети
Естествено решихме, че нашето пътешествие до нос Емине приключва и се прибираме в София. За наш късмет точно в този ден донесоха храна на говедарят с джип. И после ни хвърлиха почти до х. Мургаш, до която между другото видяхме, че сме имали още доста вървене, разстояние, което беше немислимо да изминем предната нощ. Също така видяхме, че фургонът на говедаря е бил на около 5-6 метра от пътя, а вечерта не сме успели да го видим заради мъглата. Опътиха ни хората към с. Бухово и се разделихме. Пътят се оказа далеч по-продължителен от 2 часа, както ни бяха казали. Отне ни - 6, може би, защото куцах и се движехме бавно. Също ни бяха казали, че ще има две чешми по пътя и аз реших да не харча от водата на говедаря а да си налея от тези чешми. Видяхме само една чешма и тя беше пресъхнала. Беше ни лошо и на двамата, нямахме апетит. Пробвах да ям ядки, ама се усещаше като пясък. Тука много се зарадвах на лютеницата и хляба, които Елена беше взела от гара Лакатник. След 3 часа преход срещнахме още едни хора дошли за гъби, които ни хвърлиха с колата до с. Бухово. В София още преди да се приберем поръчахме храна по телефона. Това беше края на нашият преход от в. Ком за нос Емине.
Последната промяна е направена от eazy на Пет Фев 09, 2018 12:32 am; мнението е било променяно общо 6 пъти
Напрвили сте хубав поход за поука. И не само за вас. Но, всяко зло за добро. При следващо тръгване ще знаете много неща. Ето само няколко грешки, които сте допуснали:
Раниците и на двамата са тежки, Обувките - не са избрани правилно, неправилно решение да тръгвате с такава карта, не сте чели и разучили маршрута, по който не сте минавали друг път, продължавате да вървите по посока, знаейки, че е грешна, тръгвате към х.Мургаш, която не работи(трябваше да знаете преди да тръгнете), тръгвате да минете от Тръстеная до х. Мургаш(твърде дълго разстояние, за четвърти ден с болен крак). Мога още да изброя. Но, сега четете, и се пригответе за догодина. Първо мислете за датата на тръгване, за да ги избегнете дъждовете и мъглите.
Пожелавам ви приятни дни по маршрута догодина. Вярвам, че не сте се отказали.
А за Мургаш само в този форум поне на 20 места се споменава, че от години не работи. Но нищо не е загубено, Пътеката ще е там и догодина. Поуките от неуспеха винаги са най-добрата основа на пътя към успеха
Това, което бих могъл да споделя като личен опит и което ме доведе до морето миналата година са 2 на пръв поглед прости, но много съществени неща. Някои като добра физическа кондиция и максимално олекотен багаж се подразбират, но има два аспекта, на които хората често не обръщат внимание, което в даден момент им срива мотивацията, психиката и от там и кондицията. Нещо, на което бях свидетел и миналия месец на заслон Ботев като засякох 4-ма ком-еминейци, които имаха вид на военнопленници:
- задължителен план по дни - това да знаеш докъде точно трябва да стигнеш за деня много помага за правилното разпределяне на силите и не натоварва психиката. КАто знам, че да речем днес ще ходя 30км, който ще ходя 8-9 часа ми действа много добре от колкото да си мисля, че ме чакат още 500км и 12 дни ходене примерно. Ден за ден му е майката. Тези момчета на заслона нямаха никакъв план докъде точно да ходят в този и следващите дни и си личеше, че това им пречи правилно да си разпределят силите.
- подробно изучаване, направо зубрене на маршрута. Ако не друго нета вече е пълен с всякаква информация за маршрута. Дори и да не ползвате GPS пак може да се научи много и да се спестят куп ядове. Едно загубване срива мотивацията. Това го играх 2011 с онова злощастно слизане до ман.Седемте престола и помня колко зле ми се отрази на психиката тази грешка. Не че миналата година не си сътворих сам поредната драма, но фактът, че през цялото време знаех къде се намирам много ми помагаше да взимам по-правилни решения.
Очаквах да се включи Tito. През 2011 г. той допусна една малка грешка. Но не заради нея той прекъсна първата година. Отказа бе причинен повече от лошото време, каквото сте имали и вие.
Имайте в предвид, че грешката която допусна той, следващата година го мотивира толкова силно, че едва ли не действаше като допинг. Поне аз го чувствах така.
Искам догодина да прочета в края на вашия разказ, пристигането на нос Емине.
Последната промяна е направена от Momchil на Нед Яну 26, 2014 1:45 am; мнението е било променяно общо 1 път
Пет Авг 30, 2013 3:41 am
todor__x
Регистриран на: 15 Дек 2012 Мнения: 452
Пътеката е там.Успех!
Пет Авг 30, 2013 8:36 am
Mariana1000
Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 2796 Местожителство: София
eazy написа:
Това според мен създава едно погрешно впечатление в читателите и най-вече в тези, които също искат да се пробват по това трасе. Не знам за вас, но на мен ми се струва, че в планинарските среди има едно надценяване и украсяване на постиженията на някои хора, което в крайна сметка изиграва лоша шега на новобранци като мен. Та този пътепис цели да покаже една друга страна на прехода в планината. Едно пътешествие, което не се движи по график, нито в хубаво време.
Според мен рядко има пътепис за Пътеката, в който нещата да се случват точно по график и в хубаво време.
Лоша шега на новобранците изиграват най-вече две неща, но вие вече сте ги разбрали от опит, така че и да ви ги повтаряме тук е малко излишно, но други нека прочетат - едното е тежките раници (и упорството да не изхвърлиш нищо, въпреки травмите), а второто е пропуска да си напишете домашното предварително (работещи хижи, проблемни участъци, къде има вода, къде каква маркировка има и т.н.)
А, да, и хижите са за това - като вали, като те боли кракът или си болен, като се мръква - спираш, почиваш, лежиш, минава ти и тогава продължаваш. Особено пък Старопланинските хижи са екстра за такива работи - и хижарите свестни, и леглата удобни, и храната хубава, пък пред повечето такива полянки има, че...
Иначе пътеписа е хубаво и интересно написан, с хубави снимки и наистина се надявам догодина да видя пълен такъв, с фотосесия на фара на Емине
Седемте карти на Картография... Ела зло, че без тебе по-зло За щастие Домино издаде вече три нови карти - две на Централна и първата част на Западна Стара планина. Дано до другото лято излезе и втората част, тогава вече ще е по-лесно на ком-еминейците. Вземете си ги, ако ги нямате, ще са ви от полза.
Всъщност мен друго ме притеснява и затова се включвам в темата - това че сте объркали пътеката при газопровода. За колчетата ясно - ето такова предполагам сте видели:
Щом е само две ленти - червено и бяло, а не трите бяло-червено-бяло, значи НЕ Е туристическа маркировка.
Доста хора, дори такива, които не ходят за пръв път на планина се объркват с маркировката. Просто асоциацията е - щом е боя, туристическа е. Например границата на защитена природна територия е бяла и червена линия и често се бърка с туристическата бяло-червено-бяло.
Или пък черно-бялата маркировка на горските:
Лятната (лентова) туристическа маркировка е тази от ТРИ ленти: бяла-цветна-бяла или жълта-цветна-жълта!
Извинявам се за разпростирането по въпроса, но мисля, че все на някого ще е полезно. Това е толкова основно нещо в планинарстването, че даже не се замисляме, че може да има някой, който да не го знае.
Пак се отплеснах... Това , което исках да попитам е - значи като излязохте на газопровода, не си личеше накъде да продължите? Нямаше табелка и маркировка за направо и нагоре, така ли?
_________________ Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
...Това , което исках да попитам е - значи като излязохте на газопровода, не си личеше накъде да продължите? Нямаше табелка и маркировка за направо и нагоре, така ли? [/b]
Има Мариана, има маркировка, но много трудно се забелязва. Тя е направена от теб и брат ти Стефко. Аз, от предната година знаех, че там се изкачва праг от 1 - 1,5 м. Но не видях маркировката и тръгнах да търся това прагче малко в ляво. Обадиха ми се моите добри спътници - вече водачи(Венко и Кирчо) и се върнах. Ако е тъмно или има мъгла, ще е още по-лошо. Може би, следващите, които ще минат от там, да си носят 100 грама боя и да направят нещо повече.
Ще използвам случая и да благодаря на теб и Стефко;
Направили сте прекрасна маркировка. Никой не може да се оплаква от маркировката по Ком Еминската пътека от х.Тръстеная до х.Чавдар, грях ще им е на душата. Има едно място, към вр.Звездец, но тук не му е мястото, аз ще го опиша скоро, където трябва да се опресни маркировката. И то е само един маркир, но много важен.
Бъдете здрави и продължавайте. Ако има още някои други като вас, Ком Емине ще е Еко пътека.
"Сега, тука е мястото, на което да спомена, че картата е супер неточна. Мащаба и е абсурден (1:100 000) и общо взето може да се ползва, за да видиш коя е следващата хижа по пътя, за ориентиране и дума да не става. Та на картата видях, че има място, на което има кръстопът, от който започват три пътя: единия заобикаля вр. Мургаш и тръгва към Витиня, втория към вр. Мургаш, а третия(левия) за хижата. И трите пътя трябваше да са с червена маркировка. Аз се притеснявах да не хванем някой от другите два пътя и затова излизайки на този кръстопът, който беше по-скоро Т-образно кръстовище, аз следях за маркировка в ляво и видях едно циментово колче оцветено в червено и бяло. Това всъщност се оказа, че е маркировка за обозначаване на газапроводно трасе, но аз нямах ни най-малка представа и хванахме по този път, който слизаше стръмно надолу(досещате се как вървят газапроводите в планината - напряко). Стръмното слизане ми се стори малко странно, но понеже и на картата ми се струваше, че е показано слизане и изкачване реших, че това е верния път. Беше много стръмно и каменисто с тоя куц крак не знам как слязах. Забравих да кажа, че вече от 2 часа ми беше свършила водата и бях много жаден. В ниското пресякохме една река, от която пих вода, но не знам защо изобщо не ми хрумна да си налея в кемъл бека. Маркировка последно видяхме като тръгнахме по газопровода и имаше голяма вероятност отново да сме се изгубили. Сега пътя продължаваше нагоре по газопровода - същия наклон, само че по дълго. Влязохме в мъгла и се зарадвах, защото си мислих, че това означава, че сме близко до билото(край на изкачването). За съжаление грешах изкачването не свършваше."
Според мен тия юнаци са стигнали до газопровода и въпреки че в разказа пише "ляво", последващите описания са по пътя вдясно по газопровода. Аз минах оттам първия път, когато изследвах комеминския маршрут в тая му част. Значи, излизайки на газопровода и тръгвайки вдясно, следва много стръмно слизане и долу има река. След нея започва пак много стръмно, но изкачване, доста продължително, изкачва се следващото ребро на Мургаш, заобикаля се върха и т.н. Ако наистина, както пишат, са тръгнали вляво, са щели да слязат в с.Врачеш, но за там е само надолу и няма изкачвания (и по този път съм минавал).
А пък коментарите на Яница и Мечо ме навеждат на мисълта, че има маркировка право нагоре по реброто на мястото, където се излиза на газопровода. Това е новост за мен, защото винаги досега, когато съм стигал до газопровода, съм тръгвал наляво по него и след 140 м има стръмна отбивка вдясно, по която тръгвам пак по реброто, отделяйки се от газопровода.
Пет Авг 30, 2013 2:16 pm
Mariana1000
Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 2796 Местожителство: София
Знаех си, че при газопровода ще има проблеми, но като маркирахме имаше само тънки дървета и доста време го мислихме, но не намерихме разрешение как да се вижда от пътя
Още повече, че и през лятото сигурно много обраства с трева и шума
Есента заковахме една табелка, пролетта я имаше, а дали стои още, макар и да не се вижда веднага?
Трябваше там да сложа от новите, че жълтото им се вижда лесно. Но не се сетих тогава да предвидя и всички, които носехме ги сложихме на Белия камък.
Не знам дали скоро ще минаваме пак оттам, че имаме други планове, но ако се отдаде такава възможност ще помислим по-сериозно как да маркираме това място. Могат и да се разчистят клоните, да се открие мястото.
Между другото като се продължи 20 м. по газопровода вляво )посока Врачеш) и има друга пътека (за която говори Борис), успоредна на маркираната, която е много ясна и води също до полянката, която аз наричам Лъжебелия камък. Там двете пътеки се съединяват (малко преди съединяването има една табелка за надолу, на която аз пролетта написах с маркер Врачеш). Така че може и по нея, стига човек да не се стресира, че известно време няма марки. Всъщност някъде по средата се появява стара марка, което ме навежда на мисълта, че оттам може и да е минавала преди пътеката.
Ние премаркирахме само дясната, която си е точно срещу мястото където пътеката излиза на газопровода, но явно е можело и по-добре
А ако вземем тук решение, че ще е полезно, може да се маркират и двете пътеки успоредно да си вървят и всеки да си минава откъдето му харесва. Какво ще кажете?
Борисе, те юнаците са тръгнали вдясно, защото са си мислели, че са стигнали до Белия камък. И понеже са искали да стигнат до хижата, са видели вляво колче, помислили са че това е маркировката за Витиня и са взели надясно. Всъщност по пътя покрай газопровода пак се излиза на маркировката за хижата, но това предполагам става след страшно дълго заобикаляне.
Мечо, от Арабаконак до Чавдар не сме маркирали ние, а хората от Виваком, ние само около Арабаконак и натрупахме повече камъни при Стъргелската мандра, че да се вижда отклонението по-добре. Май се сещам за коя марка говориш там, и на нас ни направи впечатление като ходихме там последния път, но бързахме да избягаме от дъжда и така си остана. Сега ме е яд, че не я оправихме.
За маркирането няма да се спираме, даже сега за есента мислим нещо да свършим, дано само се намерят съмишленици Целта ми наистина е Ком - Емине в Западна Стара планина да се минава без GPS и без губене на време за търсене на маркировка. Засега сме в началото, но вярвам че всяка година ще става все по-добре, стига да се намерят още доброволци и няколко кутии с боя
П.П. Надявам се eazy да ни извини за превземането на темата, но все още се учим в движение за маркирането и всяка обратна връзка е много ценна за нас. Още повече, че нещата които пишем може да са полезни за следващи преходи около Мургаш
_________________ Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Пет Авг 30, 2013 2:44 pm
ogobogo
Регистриран на: 24 Окт 2012 Мнения: 117
Mariana1000 написа:
Доста хора, дори такива, които не ходят за пръв път на планина се объркват с маркировката. Просто асоциацията е - щом е боя, туристическа е. Например границата на защитена природна територия е бяла и червена линия и често се бърка с туристическата бяло-червено-бяло.
Или пък черно-бялата маркировка на горските:
Лятната (лентова) туристическа маркировка е тази от ТРИ ленти: бяла-цветна-бяла или жълта-цветна-жълта!
Извинявам се за разпростирането по въпроса, но мисля, че все на някого ще е полезно. Това е толкова основно нещо в планинарстването, че даже не се замисляме, че може да има някой, който да не го знае.
[/b]
Аз пък искам да попитам дали на някого му е направила впечатление бяло-ЧЕРНО-бялата маркировка в Темната гора? Бяло-черната марк. е ясна -- граница на горски пояс, Бяло-червената е....доколкото съм забелязвал - граница на резерват. За бяло-черно-бялата се зачудихме с приятеля ми дали не е граница на горски пояс между две области (в сл. беше нещо като старозагорско-търновска).. Подобна бяло-черно-бяла имаше май и около Узана. Абе да обобщя - знаете ли как се казва закона за горите - там би трябвало да има да тези маркировки - или поне в някоя от разпорежданията по закона????????
Съб Авг 31, 2013 11:18 am
eazy
Регистриран на: 15 Май 2013 Мнения: 9
Да, объркал съм се - хванахме надясно, по газопровода.
Нед Сеп 01, 2013 2:32 am
Rain
Регистриран на: 03 Юли 2013 Мнения: 652 Местожителство: Стара Загора-София
Поздравления за прехода ви,все пак.Снимките са хубави и има много поуки
Това ,което е абсурдно ,за мен поне,е маркировката.По един толкова 'употребяван' маршрут толкова ли е сложно да има ясна маркировка и чие задължение е това.Не е ли най лесно и най практично просто да се поддържа ЯСНА маркировка.Аз харесвам да вървя сама из Балкана.Тръгнах от Мазалат и на Ботев привечер се стъписах от идващите /без табели/колове незнайно отде и незнайно за къде..;( От самия връх нямаше кого да питам къде е за заслона/бях решила там да остана/ и къде за Рай...Абсолютно всичкко си ми беше по план и преценено.ОСВЕН ОБСТОЯТЕЛСТВОТО,ЧЕ НЯМА НИ ЕДНА ТАБЕЛА .Тръгнах по дясната зимна и видях част от табела ,на която имаше "...ца",реших ,че е "Амбарица" ,уплаших се,че не съм за там и се заизкачвах панически нагоре.Абе,нямам думи.. .В крайна сметка слязох в 22 ч на Рай.. Да,не е за сам човек,и то за жена,ала няма риск ,когато си тръгнал по един международен маршрут,пълен с туристи,хижи на всяка крачка и в разгара на сезона.К'ви карти,к'ви джипиеси,к'ви 5 лева!
И като чета тук,виждам ,че и опитните и екипирани с "компасни техники" се бъркат.И не само на гореописаното място.Тогава?
Регистриран на: 02 Авг 2012 Мнения: 58 Местожителство: Велико Търново
С бяло-червена лентова маркировка се отбелязват границите на защитените територии. С букви - вида им (например Р - резерват, ПП - природен парк, ЗМ - защитена местност и т.н.).
Бяло-черно-бялата маркировка е граница между горски стопанства, а бяло-черната - между горски отдели. На места върху бели квадрати с черни цифри са обозначени номерата на отделите. Освен това с маркировка във формата на кръг са началните точки на тези граници, а със стрелки - посоките. Тези граници могат свършат някаква работа на турист само ако разполага със съответната горска карта.
С бяло-червена лентова маркировка се отбелязват границите на защитените територии. С букви - вида им (например Р - резерват, ПП - природен парк, ЗМ - защитена местност и т.н.).
Бяло-черно-бялата маркировка е граница между горски стопанства, а бяло-черната - между горски отдели. На места върху бели квадрати с черни цифри са обозначени номерата на отделите. Освен това с маркировка във формата на кръг са началните точки на тези граници, а със стрелки - посоките. Тези граници могат свършат някаква работа на турист само ако разполага със съответната горска карта.
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Според мен рядко има пътепис за Пътеката, в който нещата да се случват точно по график и в хубаво време.
Целта ми наистина е Ком - Емине в Западна Стара планина да се минава без GPS и без губене на време за търсене на маркировка. Засега сме в началото, но вярвам че всяка година ще става все по-добре, стига да се намерят още доброволци и няколко кутии с боя 
