От Разлог до Добринище

Привет от един новобранец във форума. Вчера се върнах от първата си разходка в Пирин (едно качване на връх Вихрен от хижата и обратно преди две години не го броя) и понеже гледам, че много хора тук споделят впечатления, реших и аз да разкажа малко. Хем ще попитам това-онова, тук все пак виждам разни хора, които изглежда знаят планината като петте си пръста.

Планът беше за пет дена да отидем с две думи до Мелник от Разлог през Кончето, Вихрен, Тевно езеро, хижа Пирин и надолу, само че дружката реши, че петък има да върши работа в прашната столица, а неговите възможности не му позволяват да го минем за четири дена, затова и настъпи промяна в плана.

Тръгнахме от София към владайския стоп на караулката със сутрешния трафик, на два пъти с общо един час чакане, както и бях предвидил общо-взето, стигнахме до чудното място - едно отче ни закара до началото на жълта маркировка няколко километра над Разлог, откъдето хижа Яворов е на три часа. Спести ни много ходене, струва ми се, а пък до хижата го взехме за час и половина. Въпросче - ако някой път попаднем в самия Разлог, върви ли се по асфалт и откъде точно тръгва пътеката?

На хижата бобът не струваше и имаше една компания, стигнала с коли, изстудяваща в чешмата един джин, една водка, две вина, малко домашна ракия и много бира - класика. Заредихме се с четири литра вода, понеже прочетох тук, че маршрутът натам до хижа Вихрен е безводен, което се оказа не съвсем вярно - няколко баира по-нагоре има къде да се налее вода от реката, а половин час с две кила по-малко все е нещо! Very Happy

На Суходолско езеро поспряхме, дружката прави малко по-дълги почивки, отколкото ми се струваше добре, но не беше проблем. Изкачихме се до Суходолския превал със средно темпо. Още с изкачването на билото гледката на юг беше супер, макар че не се ориентирахме по картата какво точно виждаме (жокер - помощ от публиката? Laughing

). Зад ръба пък всяка пропаст от безкрайни сипеи, скални масиви и камънак и на двамата ни се струваше като пейзаж някъде от Пакистан. Не съм бил на твърде много места, но съм обикалял на няколко пъти из другите на плинини, най-вече Централен балкан съм кръстосвал и такова нещо не бях виждал. А още дори не предполагахме какво ни предстои да видим следавщите дни..

Стигнахме заслон Кончето за четири часа и половина, както и беше написано на хижа Яворов, вече минаваше седем. По план бяхме решили, че ще спим там първата вечер, след като прочетох тук, че е препоръчително да се остане там заради залеза, изгрева и "липсата на двукраки". Smile

Залезът беше страхотен, имаше пелена от облаци над хоризонта и слънцето ги окървави в червено, а над него две незасегнати от багрите пухкави облачета се измъкваха безнаказано назад към Разлог. По време на този залез си дадох сметка за една подробност, която не видях описана тук из форума - изгрев от заслона не може да се гледа. Laughing

Обаче казана дума, хвърлен камък, аларма преди първи петли и по тъмно с челници до началото на стълбовете на Кончето, за да наблюдаваме изгряващото слънце. Отново имаше облаци на хоризонта, които бавеха слънцето, бавеха и нас, но за никъде не бързахме, по план Б трябваше да стигнем същия ден до Демяница, за което имахме цял ден пред нас. Показа се чак към седем без нещо и затова и не видяхме гледката, която видях снимана из темите тук. Така или иначе, красиво беше и си струваше ставането.

В подножието на Вихрен хапнахме, видяхме как един страшен ентусиаст по маратонки, шортички и тениска идва откъм Казаните с тичане и продължава нагоре с тичане. После нещо го изгубихме от поглед, чудя се дали Дизела не сме видели. Very Happy

Казахме си, че 40 минути догоре е пресилено и ще ни трябва близо час и половина, а се качихме на Вихрен за половин. Гледката от там - Синаница, Муратов връх, Влахини езера, назад Кончето и т.н., всички я знаете. Страхотно беше. Склонът откъм Влахини езера, по който се слиза, е сигурно най-досадната за мен отсечка в която и да е планина. Laughing

Тук е моментът да попитам - някъде из темите мернах вариант за продължаване към Тевно езеро без да се слиза до хижа Вихрен, за да не се губи височината, и после не намерих тоя пост, може ли някой да каже отново с няколко думи, да знаем за следващия път?

На хижа Вихрен вече чувствахме доста умора от многото слизане и стояхме доста време, въпреки многото хора и многото фасове около табелите и паркинга, които събирах като мидички на плажа... Едно израелско семейство с три деца ме помоли да ги снимам, идвали за втори път у нас, преди три години в Рила и били наистина очаровани, всеки път, когато можели, щяли да идват пак, напълни ми се душата от тея думи. "След три години, като порастнат децата, ще се качим и на Вихрен и на други места". Smile

От там по план - през Тодорина порта към Демяница. Поозори ни тая порта, особено дружката, пустите Тодорки - зли жени. Още едно въпросче тук - маркираната пътека след това прави една много голяма заобиколка, както знаете, през Тодорини очи (отново, ако не бъркам?), които не са най-живописните езера. От портата се огледах и ми се струва, че има тамън две места, на които с повече внимание и в сегашните условия може да се слезе директно надолу и да се върви по права линия вместо напред и назад по маркировката. Някой правил ли го е и струва ли ви се безопасно?

Някъде към 7 се установихме на палатка в гората някъде над хижата, както се оказа на другата сутрин на още двайсетина минути слизане. Още един въпрос - как стоят нещата с палатките? Доколкото знам, забранено е, обаче например около хижа Вихрен и по-натам около Окото видях съвсем спокойно щръкнали палатки посред бял ден. Освен това почти с когото и да се заговорихме, спомена палатки покрай някое езеро (не само Тевно) или някъде си.

Около осем сутринта на другата сутрин вече изпреварвахме кравите покрай реката, чието име, разбира се, забравих. Свихме наляво по жълтата маркировка, която води към Джа(е)нгалска порта (на картата от 85-а фигурира като с "е"), защото целта беше Безбог и след това надолу към Добринище. Изгубихме я незнайно как много лесно, обаче теренът беше съвсем проходим навсякъде, а ориентирането - елементарно, според картата трябваше да вървим право на изток, а скоро показалото се над Дженгалските зъбери слънце грееше точно в очите ни.

Голямо Валявишко езеро - най-неземного място, на което съм бил. Останахме притихнали и съзерцаващи, докато не дойдоха първите хора, които в приповдигнатото си настроение бяха малко по-гръмогласни, отколкото подхожда на мястото според мен. Така или иначе стояхме, без да можем да мръднем може би близо час и беше време да вървим. Напряко през клекове, поляни и след това камъни, право горе на портата, доста по-пряко, отколкото по маркирания път. Леко и приятно слизане надолу, приказната гледка към Бански, Рибни езера и почти цялото Попово най-вдясно, насреща един връх, чието име също забравих.

Отново усетих умора и реших да повървя с моето темпо, стигнах половин час преди дружката на Безбог. Хижа Безбог - бира 2,50 вместо 2, както навсякъде другаде, определени маси "за собствена консумация" - бях го виждал това само на отписаната от мен "хижа" Рилски езера, "бай" Славе, който леко недружелюбно ми казва да си преместя след това пънчето, на което съм си опнал краката, отъкдето съм го взел, явно му заприличах на някого, който ще го зареже... Фотосесийки на къмините в езерото, чакай да си оправя кока, бретона, коланчето, баби донеси торбичката със саламите и луканките от стаята в хижата, аз ще ти дам награда жетонче за джагите, въобще всички екстри. Името направо вече подхожда на мястото. Малко жал ми стана. Пихме по една скъпа бира, като слегна, оставих самара и взех само слънчеви очила, шапка, двете геги (що бях единственият човек в планината с геги??) и картата и се качих и слязох от върха за час и половина. Гледката отгоре - поредното прекрасно нещо за тея четири дена. В посока Попово езеро в съседен циркус, стори ми се по-висок, цъфна още едно закътано езеро - едно от Кременските ли е? Стоя сам горе на тоя връх и си мисля колко приказен е тоя Пирин и как искам да го науча като хората с по няколко хиляди поста в този форум. Мислех си и как турците кръщават един български връх "близо до Аллах", а ние кръщаваме друг "без Бог"... Такива работи.

Спахме покрай една очевидно малко ползвана пътека, която води надолу към Гоце Делчев, друго забележително място, както и да е. Кръстихме пътеката Боровинковия път, защото боровинките бяха неприлично много, с декари, трябваше да тъпчем плодове, за да вървим, за да си измием ръцете и лицето в реката, за да отидем по палатката... Навсякъде!

Вчера набрахме по една кутия, слязохме за няколко часа в Добринище, поклатушкахме се в сипматичната теснолинейка шест часа и от Септември с впечатляващо чистия и нов експресен влак (!) обратно в горещата столица навреме за последния транспорт. Във влака разменихме две приказки с едни "колеги", които преди 12 дена бяха тръгнали от Боровец през Мусала, Рибни езера, до Якоруда, оттам теснолинейка до Банско, Бъндерица, Вихрен, Синаница, Спано поле, Тевно езеро, обратно Банско през Демяница и после като нас по влакчетата... Нищо не е било нашето ходене. Very Happy

Днес мисля кога и с кого пак да тръгна. Ясно е накъде.

Не показвам снимки първо, защото сме минавали само по, предполагам, много, много познати за хората тук места, второ, защото са "сапунерка" качество. И само едно нещо към дамите (предварително се извинявам, ако някой се почувства незаслужено засегнат) - всички знаем, че хартията се прави от дърво, обаче нека не забравяме, че салфетките и кърпичките имат целулоза, ароматизатори и вероятно още един куп химия. Сиреч, не са "еко", боклукът си е боклук. Smile

Освен това не вали толкова често през август, а горе на заслон Кончето не изобилства от трева и почва, че да се разградят бързо тея кърпички, по камънаците не става. Oops

Извинявам се, ако бях многословен, но на малко от приятелите би им било интересно, та исках да си разкажа някъде, както трябва. Very Happy

Чудесна разходка

Приятелю, радвам се, че ти е харесал Пирин, това е любимата за мен планина. Не претендирам да я познавам идеално, пък и не смятам, че мнението ми е меродавно. Затова коментарите ми не е необходимо да бъдат вземани насериозно.
Като начало търсената от теб информация /дано не се засягаш, че не ползвам учтивата форма/. От Разлог до последното място, до което стигат хората с нормални коли като моята, денивелацията е около 300 метра. От центъра се минава порай хотел "Разлог", бензиностанцията на "Лукойл" и после отбивката от благоевградския път е вляво към "Пирин голф". След комплекса има още малко асфалт и почва каменарското шосе. Оттам до "Яворов" го дават два часа по скъсяващата пътека, всеки го взема за колкото може. Аз съм малко по - бавен от вас, а когато сме с благоверната, се забавям съвсем. Навалицата на хижата ви е подразнила, но поне хижата е чиста, а цените нормални, аз си я харесвам, че има много по-калпави.
Като се слезе от Вихрен на Кабата, това е поляната, от която се виждат Влахинските езера, може и да не се ходи до хижата, но това не спестява усилията. За Тевното трябва да минеш Хвойнати, Муратов, Дончови караули, Бъндеришки чукар и после през Типиците и малкото им конче за Мозговишка порта. Хамалъкът не е за подценяване, а пътеката на места е условност. Ако си за "Демяница" прибави и Възела и Василашки чукар.
Другото е философстване, ако искаш, не го чети. На Безбог безбожни са само цените, но и това е лично мнение. Пък и за хора като мен не е толкова лошо да има места не само без богове, ами и без техните протежета властниците. Като съм заръфал темата за имената на пиринските върхове, да кажа и моето мнение, макар да знам, че ще подразня мнозина. Когато връх Комунизъм остана в една бивша съветска република, името му бе сменено на Исмаил Самани. Това го приехме като нещо нормално, а тук се чудим как да възродим турските имена. Едва ли е необходимо да ставаме по-големи турци от Мустафа Кемал.