Вълчи срещи и поуки

Рила – организираме се за петък след работа. По различни причини избрах стар сантиментален маршрут от х. „Вада” по хребета (Възвеси/Извади-душа), който на юг-югозапад достига до Молитвения връх и връх Харамията. Този хребет се явява местен вододел. Водите на запад от него се оттичат чрез реките Джерман и Струма в Егейско море (след корекцията „Джерман-Скакавица” частично), а на изток към Искър, Дунав и Черно море. Вододелите винаги са ми били много интересни, като природна магия, която разпределя „ти насам, а ти натам”. И с тази информация приканих няколко приятелчета да ходим като им писах „Нещо ни очаква там някъде… 
В крайна сметка тръгнахме с Мира. Тя имаше някакви колебания, беше търсила варианти на маршрути по картата. Казах й, че този маршрут съм го минавала много пъти, и дори сама зимно и сама нощно. Тръгнахме от х. „Вада” към 20 ч. (паркинг до неделя 10 лв.). Вървяхме щастливо в прохладната вечер и по едно време в тъмното широката пътека свърши в нищото на хубава полянка. Беше 21.45 ч. – подходящо време за вечеря и спане. Бяхме още в горския пояс, така че разбрахме да не бързахме за изгрева. В съботната сутрин продължихме по добре изразена пътека, но без синя маркировка. Решихме да наберем височина и преди клековия пояс да търсим маркировката. Спомнях си, че там пътеката е като траншея, няма накъде да се отклониш. Стигнахме до клека и усилията ни по хоризонтала не ни доведоха до маркировка, така че продължихме по тази почти изгубила се в треволяци и храсталаци пътека. Но ние не се бяхме изгубили, само имахме 2 часа отклонение на някъде и във всеки момент можехме да слезем надолу към „магистралата” за х. Ловна. И така, докато ни пускаше клека, но знаете, че идва един момент, когато или трябва да го прегазиш или да се промушиш. Та седнахме на една полянка за размисъл. Мира беше ходила на курс за ориентиране и реши да се пробва със сметки и азимути. Аз разпознах в далечината връх Зекирица и Говедарци, а тя с карта и компас отчете отклонението ни от правия път – бяхме в уклон на запад. Имаше вариант да се дерем в клека до присъединяване към пътеката или да се върнем до гората и по хоризонтала на изток да преодолеем отклонението си. В това време се чу пукот на нещо движещо се по пътеката. Направих знак и го зачакахме мълчаливо. Мира го видя първа – „Куче”, аз станах и го приближих - „Вълк”. А животното си вървеше невъзмутимо в същия ритъм, хоризонтално на 3 метра под мен, само ме погледна някак с дясното око – жълто-кафяво кехлибарено. Обзе ме радостно вълнение – истински вълк! Фотоапаратът беше в мен, но не исках да си отклонявам погледа, толкова му се възхищавах. Някак знаех, че е добре сложен мъжки, беше сивкав по гърба, леко петнист в по-тъмно, към хълбоците сивото преминаваше в червеникаво-кафяво, а по-надолу в бяло. Муцуната беше по-заострена от тази на лабрадора ни, а главата като слята с врата му. Малко тъжно ми се видя, че си държи опашката свита между задните крака. Можеше да ми помаха с вдигната опашка. Мира някак не му обърна внимание, не дойде при нас, продължи си заниманията с картата и чертежите. Реших, че тя още си мисли, че е куче. И за да изключа това твърдение му заподсвирках и подвикнах „Ей кученце, ела при нас, ела да си поиграем”, „Ела куче, ела!”. Той спря наблизо, извън моята видимост. Чудех се дали да го последвам. Вече бях извадила фотоапарата. И тогава чух същия пукот зад мен. Не се виждаше. Викам си „Леле ако са глутница?” Но разпознах, че е едно и реших, че е женското. Отстъпих назад, за да не я плаша. Вече бях на фокус към празно пространство между клековете, през което женската трябваше да отиде до мъжкаря. Но тя спря. Аз не мърдах, затаих дъх. Нямаше никакъв звук. Но мъжкият предупреди някак женската и тя бавно, макар и шумно слезе надолу и се отдалечи в клека. Така и не я видяхме. Мъжкият също слезе към нея. Бях очарована, възхитена, вдъхновена, искаше ми се да ги последвам. Мира каза, че не е разумно да им навлизаме в територията. И ме поведе надолу по нейните азимути. След 40 минути, бяхме на царския път. Браво на Жоро-Черния добре ги е обучил на курса, но и ученичката явно е схватлива, даже вълк не й отклони вниманието. И докато седяхме на пътеката и си похапвахме сливки дойдоха двама мъже - „Паркова охрана”. Потвърдиха ми по описанията, че трябва да е вълк и казаха, че в района, но по- на изток имало и мечка, както и много сърни и други животинки. После неусетно стигнахме и се потопихме в множеството от братя и сестри, последователи на Учителя. Аз така си и останах обсебена от срещата с вълка. Разказаха ми за интерпретацията на Учителя за такава среща и едва тогава осъзнах поредния си урок! Помислих си, „Боже, колко усилия ти костваме, да ни отклониш от „утъпканата пътека”, да пратиш това диво животно при някакви парфюмирани двуноги, а те – „кученце ела да си поиграем”, докато осъзнаят силата на ситуацията, собствената си сила, чувства и безстрашие.” За финал бих казала „Дай Боже всекиму!”.
Рилски снимки от уикенда, без доказателствен материал за срещата Shocked

Последната промяна е направена от anadel на Чет Авг 22, 2013 8:38 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Браво и за ходенето, и за срещата с вълка, и за героизма ти/ като героизма е без кавички/!
Очарован съм и от стила ти на писане- в това комерсиално време имало още романтички!
Всичко най!
П.П. Дано се засечем някъде из планините...

	Цитат:
	Малко тъжно ми се видя, че си държи опашката свита между задните крака

Яяяя, колко интересно съвпадение на мисли....Преди много години и аз видях вълк в Рила, по същия начин мина на няколко метра от мен, точно по същия начин ми направи впечатление опашката. Много хубаво, романтично си я пресъздала тази среща!

И на мен ми се случи веднъж нещо подобно, но не толкова живописно: загубих се и срещнах един човек. Той ми помогна на мен, аз на него.

готино Punk

Добре добре Very Happy

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Много, много хубаво, срещата направо оживя пред очите ми!

Горите над Вада са ми много любими, но засега само следи (много следи) и блясък на очи в тъмнината съм виждала там. Smile

Ех, Ани! Наистина се почувствах, все едно съм била с вас в това приключение! Магическо качване сте имали наистина!