Регистриран на: 16 Авг 2013 Мнения: 2 Местожителство: София
От Стойките до Гела през Солища
Когото и да попитахме в Стойките, всички ни казваха, че до Гела трябва да се върви по шосето – най-напред по шосето до Широка лъка и оттам до Гела – пак по шосето. Това не е било напразно. Картата лъже: създава илюзията, че ако тръгнеш от Стойките направо в посоката на Гела, ще спестиш много път. Работата е там, че трябва да изкачиш два хребета (до Гращица и до Солища) и след всеки от тях да се спуснеш в клисура. А родопските пътища не се спускат стръмно по наклона, а вървят най-напред по единия склон на клисурата, после се изкачват плавно по другия. Геометрично казано, за да изминеш разстояние колкото основата на един много остър равнобедрен триъгълник, трябва да се придвижиш нагоре и надолу по двете му много по-дълги бедра.
За тези, на които, както на нас, не им се ходи по шосето, и на които, както на някои от нас, им се иска да видят нови неща и да избегнат стандартния маршрут, ще опиша пътя от Стойките до Гела през Солища. Със сигурност той е по-дълъг и уморителен, а също е по-голям рискът да се лутате. Гледките обаче са чудесни. Всеки сам да си решава дали ще мине оттам.
От Стойките до Гращица. Дотук не можете да се загубите. Пътят от Стойките към Гращица тръгва от читалището. Ако сте с лице към читалището, пътеката се изкачва косо по склона надясно. Тук все още има възможност да се отправите към Широка лъка, при това без да вървите по шосе. На билото, до трафопоста е разклонът за Широка лъка. Доколкото си спомняме, има и табелка. Ако все пак ви държи инатът, продължавате надолу през Гращица. Според моята карта („Западни Родопи”, Домино ЕООД, 2011) пътеката е със синя маркировка. Действително, докато се слиза през Гращица маркировката може да се види от време на време по електрическите стълбове. Тя се губи едва там, където е най-нужна – когато слезете в дерето и започнете да търсите разклон за Солища.
От Гращица до Солища. Един дядо от Гращица ни даде много хубави сведения. Когато слезете долу, тръгвате наляво, т. е. на югоизток, следвайки клисурата. Ще стигнете разклон, където е имало свличане на почвата. Тръгвате по дясната пътека. Ако скоро след това минете покрай дървена постройка, значи вървите по правилния път. Пътеката ще ви преведе през реката (когато ние минахме оттам беше съвсем пресъхнала), после ще извие в обратна посока по клисурата (т. е., като гледам картата, на северозапад и после на запад – вижте по-горе това, което писах за равнобедрения триъгълник). Според картата и тук маркировката е синя. И това не е лъжа – там където изобщо я има. Стига се до един разклон, където засега все още стоят изпочупени табелки. Горният път е за параклиса Св. Прокоп. На долния табелката е за Солийски връх (там е изписано „Солитски връх”) и Турлата. Тръгнете по долния път (за Солийски връх). Още веднъж ще пресечете дере и още веднъж ще смените посоката на другия бряг на дерето. На едно открито място пътят съвсем се изгубва в тревите, но като тръгнете да го следвате може да се проследи по коловоза – следи от двойни задни гуми на камион. Накрая се излиза над Солища.
През Стикъл за Гела? Над Солища решихме да не губим височина и тръгнахме по един път, който води към някакво гористо възвишение и извива, явно, за да го заобиколи отляво. Дали това не е път за Стикъл и дали през Стикъл пътят не е по-кратък, отколкото, ако човек се спусне в Солища и оттам търси път за Гела? Не знаехме накъде води този път, нямаше и кого да питаме, затова се върнахме обратно и слязохме в Солища. Впрочем, както се убедихме, спускането и повторното изкачване от другата страна на клисурата не може да бъде избегнато.
От Солища до Гела. В Солища питахме една баба, която ни предложи избор между един по-тежък и един по-лек път, и ние поискахме да ни опише по-лекия. Тръгва се по шосето за Широка лъка (явно никъде не може напълно да се отбегне асфалтът). Свива се наляво по отклонението за Стикъл (обозначено с табела „Стикъл 3km”). Отново спускане по брега на клисурата. Отново схемата с равнобедрения триъгълник – той се вижда много добре и на картата ми. Тук в тежък момент ни се притече на помощ пенсионираният полицай Куката, повози някои от нас, а също ни превози раниците. Хиляди благодарности! Но най-важното: обясни как да пресечем триъгълника. Отминава се разклонът за Стикъл. Надясно има пътека за Гела. Там има и табелка за Гела. По сведения на Куката разстоянието е един километър. Оттук нататък има и маркировка. Минава се покрай две къщурки – от дясната им страна. Тук вече няма проблеми с намирането на пътя.
Нощуване в Гела? По-добре в Бевърли Хилз – излиза по евтино. Ние продължихме до Ледницата. От Гела до Ледницата пътят е много добре маркиран. Както каза Стоян, хижарят от Ледницата, има един камион табелки.
Съб Авг 17, 2013 6:09 pm
Kent
Регистриран на: 26 Апр 2007 Мнения: 729
знам го това хотелче. закуска за двама с кафе и мекици 30 денара.
ние процедираме по следния начин- ако се сдухаме от ходене,намираме обхват и се обаждаме на приятел който има нет / на щерката примерно, ако не е с нас и си е у дома/ локализираме се и те тъсят оферти. след десет минути има инфо.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети