През Рила от запад на изток за четири дни

1 ден: 30.08.11г.:
След като си починах няколко дни, дойде ред да премина през Рила и надлъж. Трябваше да преценя дали от изток на запад или на обратно. Понеже исках да премина в съкратен вариант, трябваше да прескоча някои хижи за спане. Първия вариант от изток на запад със спане на хижа Белмекен, хижа Грънчар и хижа Мальовица отпадна заради това, че исках да мина през останалата част на Мальовишкото било… Така, че избрах варианта от запад на изток.
В 07.20 бях на автогара „Овча купел” и исках да си взема билет за Дупница в 07.50 часа. Казаха ми, че тогава няма да има автобус, но могат да ми дадат за 07.30 часа, за преминаващ автобус за Катунци, който ще спре на спирката на бул. „Цар Борис III”. В 08.40 часа бях на автогарата в Дупница, а автобуса за село Бистрица бе в 09.50 часа.
Пътеката в края на селото е доста стръмна, но по спомен за около един час излязох на широк черен път. Пак за около един час стигнах до мост на река Бистрица. Не видях пътека до реката /на хижа Иван Вазов разбрах, че е имало пътека/ и продължих по пътя, който доста обикаляше. След около половин час напуснах пътя, който доста се отдалечаваше от реката, като я преминах около място, където е имало мост… /там имаше пирамида от камъни/. От тук нагоре вървях покрай реката по добре очертана пътека, като поглеждах и към GPS-а, когато пътеката изчезваше.
Постепенно набирах височина и преминах над горския пояс. По някое време видях самотна палатка. Нямаше никой наоколо…

връх Върла

хижа Иван Вазов

На хижата попитах как са с бирата. Отговориха ми, че имат четири…, като си помислих, че ще продължи: …бири. Но се оказа, че имат четири вида бири… Тогава се успокоих. Така се бях обезбирил.

2 ден: 31.08.11г.:
GSM-а ме събуди към 05.45 часа. В 06.20 часа тръгнах към Отовишки връх.

изгрев над Отовишки връх

За един час от хижата стигнах до върха. Там закусих.

всичките седем езера /за съжаление слънцето е срещу мен.../

четири от Урдините езера и Додов връх /класическата снимка от връх Дамга/

Додов връх

По някое време забелязах човек и куче пред мен. Предположих, че може би е тръгнал от Рилски манастир по Дългия рид…

връх Мальовица

По склона видях, че кучетата са две, които спряха пред мен и изостанаха от човека. Започнаха да лаят настървено. Ивайло, с когото се запознах на върха, им викаше да се върнат. Спрях, но като видях, че не се връщат, продължих нагоре. Като ги наближих, те се отдалечиха встрани от пътеката. В последствие се озоваха зад мен, като въртеха дружелюбно с опашки. След това ме изпревариха и продължиха нагоре.
С Ивайло си направихме по една снимка на върха и всеки продължи по пътя си. Аз като начало към Елени връх и Орловец, и в последствие до хижа Рибни езера, а той към хижа Рилски езера. Неприятни черни облаци се събираха на небето, което никак не ми се нравеше.

на връх Мальовица

Качих се на Елени връх и продължих стръмните слизания и качвания по Петлите. Някъде между Петлите и Орловец излязоха две жени пред мен. Бяха се качили по пътека от Втора тераса, предполагам.
Малко преди Орловец заваля. Отначало бе суграшица, която премина в ситен дъждец след това. Обръщах се назад и като не виждах жените, реших, че са се отказали… Разумно решение, но аз трябваше да стигна до Рибни езера.
Прецених риска, който поемам в това време, и много внимателно катерих по мокрите скали. Всичко мина без усложнения и в 13.05 часа бях на връх Орловец. Продължаваше да вали. Тук си сложих дъждобрана, защото преди това не беше удобно по скалите.
Снимах Злия зъб, въпреки дъжда... На снимката се виждат хора, които дъжда ги бе застигнал по склона към върха.

Дъжда понамаля, но продължаваше да вали. Доста време ми отне изключително внимателното слизане по улея към заслон БАК. На заслона към мен се присламчиха две кучета.
След заслона продължих по маркировката от каменни пирамиди към Страшното езеро. Покрай Камилата отново трябваше да слизам по друг улей. А дъжда вали, а дъжда вали…
Малко преди Страшното езеро спря да вали. Крайно време беше, четири часа валеше.
Вече бях по магистралната пътека. Времето показваше странни картини по пътя.

Без да си включвам челника, в сумрак - 20.50 часа бях на хижа Рибни езера. Повторих поръчката от предишната седмица и си легнах. Но нямах същата безшумна нощ, като тогава. Сега съседите бяха чужденци и почти цяла нощ ходеха, говореха, дори влизаха в моята стая /дали по погрешка…/

3 ден: 01.09.11г.:
Станах 06.45 часа, в предвид, че ме чакаше по лек преход. Като денивелация е лек, но като километри не е…

Ангелов връх, вр. Аладжа слап, вр. Черна поляна

Понеже по трасето не се очертаваше качване на връх, реших да се отклоня до връх Ковач.

Якорудски езера

На седловината Джанка бях в 13.00 часа - време за обяд.

Имах спомени от студентските години, че Кайзеровия път е широк до хижа Заврачица, затова покрай джипа продължих по пътя, но след около 850 м. по него видях, че отива към хижа Грънчар и затова се върнах за да видя пътеката зад джипа на къде води и се оказа, че заради джипа не съм видял маркировката...

оказа се, че с годините от пътя е останала само пътека

но на това място, пътя се е запазил и до днес... /доста сериозно укрепване/

На 15 минути от хижа Заврачица заваля проливен дъжд. Не ми се размина и днес. Въртех се около 20 минути в столовата, като гледах бирата през тезгяха. И тогава се появи хижаря Пламен, който оправи тази несправедливост. Разпозна ме, че бях на Нова година в хижата. По късно /около 18.00 часа/ ми изпържи две наденици, а за гарнитура - домати и краставици. Даде ми още бири и каза, че ще ме остави сам на хижата, защото ще слиза към Самоков. На следващия ден - петък вечерта очакваше голяма група и трябваше да напазарува.
И тъкмо да тръгне, и се появиха още двама туристи - българка и австриец. Нагости и тях, и чак тогава с джипа слезе надолу.

4 ден: 02.09.11г.:
Отново ранно ставане - 05.45 часа. Минах по лятната пътека, която доста скъсява пътя. А и днес нямаше да е малко. А и голяма част от пътя не го бях минавал…

вр. Суа вапа, ..., вр. Манчо, вр. Мусала, ...

В далечината видях два върха, които ми приличаха на Ибър и Каменити чал. Като ги наближих, се оказа, че съм познал.

връх Ибър

Подсякох Каменити чал, но се качих на Сивричал.

Каменити чал

двама планински бегачи на фона на Сивричал

След това подсякох Равни чал и по лятната пътека поех към хижа Белмекен.

Равночалско езеро и хижа Белмекен

Вече виждах хижата, когато заваля. Само за пет минути. Спрях на хижата да пия една бира, но нямаше… Без бира, не знам как ще я кара новия хижар. Дали ще има туристи?
За надолу не искам да си спомням. Толкова пъти се повтаряше следното: вали дъжд около 5-10 минути, след това спира и изгрява жарко слънце. Слагане на дъждобрана, сваляне на дъждобрана…
Така, вместо за 3 часа, разстоянието до летовище Костенец го взех за почти 4 часа. От там до село Костенец - още 45 минути. В 17.30 хванах бус до град Костенец, а в 18.15 часа хванах закъснял бърз влак /с повече от един час/ за София.

Всички снимки:

Последната промяна е направена от Valio на Чет Фев 09, 2012 9:20 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Браво за хубавия преход, въпреки промените на времето!

хубав преход, лани го минахме, само че оставаме и на Грънчар, иначе новият хижар на Белмекен ми направи добро впечатление