Екопътека "Невястата"

Намира се някъде по средата на пътя между Пампорово и Смолян. Началото й се разпознава лесно, защото там има изкуствена стена за катерене и параклис. Ние отново тръгнахме от местността "Райковски ливади", която е в подножието на скалите Соколица. Ето най-известната от тях със забодения на върха ѝ метален кръст. Снимката е правена на залез слънце:

Пътеката минава през живописен лес и поляни, покрити с мъх и боровинки:

След това пътят продължава по шосето, което е доста неприятно заради безкрайната върволица от силещи се джипове и камиони. Някога е имало тротоар. То и сега го има, но е толкова обрасъл с трънаци и храсталаци, че човек е принуден да се движи по платното. За сметка на това гледките след всеки завой са нови и нови, все по-внушителни и с нови цветове. Ние улучихме баш златната есен - последните дни на октомври. Над нас е скалният венец на Соколица. Някога там са гнездели соколи, откъдето идва името. А сега едва ли има и гарги:

Стигаме до самата екопътека. Тя е километър-два дълга и наистина е направена, както трябва: добре оформено трасе със стълби и перила, беседки, люлки, табла с описания на растения и животни, достатъчно много указателни табели и навсякъде кошчета за боклук! На един 50-60-метров отвес са монтирани стъпалата на via ferrata, така че ако някой има недостиг на адреналин, може тук да си го набави. Алпинистите стигат дотам, докъдето такива като нас стигат и без въжета:

Малко по-нагоре от тези скали е самата "Невяста", по която също има забити скоби за алпинисти. От нея през една пропаст е прехвърлен "магарешки тролей", който за щастие не работеше. Защото ако работеше, никога нямаше да се кача на такъв ужас! Под "Невястата" се стига до темето на огромна скала, надвиснала над Смолянските езера:

Пътеката е чудесна за непретенциозни разходки, особено с деца, макар че на някои места трябва доста да се внимава. И на фона на цялата красота, облагородена с толкова усилия - типично българските простотии! На първо място, разбира се, са боклуците. Не мога да проумея какво удоволствие му доставя на дивака да се качи по отвесните камънаци, да си изпие минералната вода и точно там да си хвърли бутилката! А кошчето е на десет метра по-надолу. Е, ние сме за това - да събираме боклуците. Така че белята е поправима. На една от площадките обаче останах потресен: някой беше палил огън, който бе плъзнал и бе обгорил всички дървета на двадесетина метра наоколо. Някакво чудо бе спасило цялата гора, защото на това място никаква пожарна не може да се качи.

Последно: препоръчвам ви тази елементарна, но много красива разходка!

Последната промяна е направена от Сотиров на Сря Апр 25, 2018 10:54 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Супер! Много интересно място. Тази гледка от последния кадър е много яка!

Иначе за боклуците и огъня какво да се каже. Хората палещи и хвърлящи са невероятно "изобретателни", и нищо извършено май вече не може да ме учуди. Жалко. Confused

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител

Да, височината и отвесът там наистина са внушителни. Все едно, че си на хеликоптер! На снимката много не личи, защото близкият и далечният план са залепени, ама с по-добър апарат и по-голямо майсторство ще стане.

Още две думи за огнищата. Това, за което писах, бе истинско чудо. Представи си двадесетина бора с почерняла кора, които са сплели клони - толкова са близко, и непосредствено до тях останалата гора, която е непокътната. Не допускам, че този, който е запалил дърветата, е можел да ги угаси - площта и височината на пламъците очевидно са били големи. Вода наблизо няма. Някакво чудо е спряло огъня! Друго обяснение нямам (а понеже и това не е обяснение, то изобщо нямам Smile

).

Само за няколко дена, само в този район забелязах отвратителна и много опасна практика: правене на огнища под дърветата. Естествено, че като се вдигнат пламъците, обхващат най-ниските клони. Когато те са още зелени, не се запалват, но при следващ огън са готови! Два примера, драстични: екопътека "Смолянски езера" в защитена местност. Маса с пейки. Над масата - знак "Разрешено паленето на огън" (!!!). После включих, че червената лепенка е отлепена. До масата - огнище. Клоните над него са станали кафяви. Единственото, което можах да направя, бе да отчупя всички клони, които стигах. Внуците протестират - "нали не трябва да се чупят клони!". Доде им обясня... Същата история до къщичката в резервата "Сосковчето". Пак готови "подпалки", пак чупя клони... Ето и снимков материал от един горски вандализъм, който може да се нарече само съзнателно подпалвачество, защото явно не са печени шишове:

Смърчът е непосредствено на пътя за резервата. Единият от корените му образува нещо като хралупа. И в тази хралупа нарочно е пален огън! Личат си обгорялата кора и пепелта. Когато аз минах, извадих от дупката две дебели клона, вече почти овъглени, и ги хвърлих надалеч. Очевидно подпалвачът не е имал търпение да изчака резултата и да поддържа огъня. За какво му е било?

И аз винаги съм се чудил на мераците и неистовото желание на нашенеца да направи някоя беля, да открадне, за прецака някой, да не позволи на другия да се развива, да руши. Подобни картинки и аз съм виждал.

При нас над с. Делчево има едно вековно дърво. Наричат го Даскаловия бук. Не зная каква е възрастта му, но обиколката на ствола е над 6 м, а на книга се води, че е защитено от закона. Няколко пъти съм виждал в основата му, където има хралупка да е пален огън. Чудя се, чудя се, и така и не мога да ги разбера това ли е най-хубавото място за палене на огън.

Преди почти 2 години нещастното дърво бе ударено и от гръм, та един от големите му клони се счупи и вече не е толкова красиво. Иначе беше високо около 20 м. Едни пък вековни тополи в с. Дъбница - на 9 км от Неврокоп, които също се водеха защитени от закона хич не ги и мъчиха. Никой не бил чул и разбрал как един ден ги резнали с моторния трион насред село. Ей тва е! Sad

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител

Жалим за природата, жалим за народа, който търси как повече да я разруши, жалим пак за него, че ще живее сред разрушена природа... Е, не ни ли става много жалейката, Speedy? Тоя народ такава природа заслужава - това е печалната истина! Специално тополите у нас се смятат за "обществено опасни" и донякъде е така, защото имат най-крехката дървесина. Това обаче не означава, че с подходящо поддържане не могат хем да се запазят, хем да са безопасни. Тая година отразяха без никакъв повод последните няколко тополи, които бяха останали на моста на Перловската река и "Гр. Игнатиев". Сега могат да се видят дънерите - над метър и половина диаметър! Защо ги отсякоха? А в Хановер видях на улицата топола може би на 300 години, повече от два метра дебела! И не я бяха отсекли. Аз отдавна съм формулирал нашето национално верую: "Най-големият враг на българина му е природата." Това от мен.

Човек, направо ме разкъртваш с тези две "диамантчета". И- вие не спирате да ходите, кога успявате, или вадиш от архива?
Супер е, супер е всяка ваша проява и отразяването и тук.
Благодаря!

	W_sjankata написа:
	... кога успявате, или вадиш от архива?

Много ме разсмя с този "архив"! Ами че щом малкият сега е на четири, в архива ще е на две-три и това ще си личи. Снимките от архива за Мальовица 2005-2007 са в съответната рубрика. Тази година сме били на няколко големи екскурзии в Рила и Родопите и всичките са отчетени. Освен тях безброй пъти по Витоша и Лозенска планина. За съжаление напоследък родителите гласуват "с особено мнение" за нашите планински авантюри, поради което голяма част от нашия капацитет остава свободен.

Не съм забравил обещанието си да споделя опита си в приобщаването на невръстни дечица към планинарството и ще го направя в най-скоро време.