Пирин Безбог-Тевно

За втори път в „летен” Пирин. Началото е ясно. Пълна кола с багаж, мерак за приключения и дългия път от гр. Варна до високата планина. Понеже имаме малко работа в София, там ще има ‘междинна’ нощувка. Тръгнахме навреме, нещо което рядко ни се случва и захапахме километрите. Ни в клин, ни в ръкав, на гр.Велико Търново, жена ми сервира, че си е забравила туристическите обувки. Само по маратонки, Пирин ще си е приключение. В неделя, късен следобед, при положение, че не познаваме София, се заемаме да намерим обувки, както следва, хем хубави, хем евтини. С чисто нови обувки в планината е много рисковано начинание. По принцип краката на съпругата ми са много ‘капризни’ и обикновено има поражения след сериозни ходения. За наше общо учудване, извади късмет и с чисто новите обувки и шест дена в Пирин, нямаше никакво оплакване.
На време сме на х.Гоце Делчев хващаме лифта и ето ...х.Безбог. Посрещнаха ни малко хладно, но постепенно нещата се оправиха. Небето беше нацупено, но прогнозите за следващите дни бяха хубави. Подготвяме раниците за следващия ден. Оказва се, че и двете карти и двата пътеводителя, които имаме са останали в колата на х.Гоце Делчев. Добре, че бях прехвърлил карта на Пирин в телефона си.
На следващата сутрин захапваме към вр.Полежан. Петия по височина в Пирин, след безспорните Вихрен, Кутелите и Бански суходол.

Гледката от върха е невероятна. Правим някоя и друга снимка и се смъкваме надолу. После в хижата разбрахме, че си е струвало да повървим малко по билото и да видим езерото под Газей /’жената с кока’ както е наименована фотографията ‘висяща’ в столовата на х.Безбог/. Слизаме на реброто към вр.Безбог и вадим обяда. Пред нас красота.

Следва качване на вр.Безбог и слизане по северната му страна и пак сме в хижата. Може да си въобразявам, но разредената ни кръв, от живот на морското равнище оказва своето влияние...

Следващата ни цел са Кременските езера. Решаваме да минем по ниското. Малко след разклона за вр.Полежан направихме рязък ляв завои и се заспускахме надолу. Този ден беше вълшебен. Оказа се че Пирин има и по-меко лице, изпълнено с тучна трева, билки и вода. След като се отбихме от магистралата, не срещнахме нито един човек.

След поляните се завряхме в клека. Добре, че беше GPSa и картата на BGMоuntain. В последствие разбрахме, там често се губят туристи, а също така и хазайка имало в района. Реката /Ретиже/ се оказа сравнително голяма и трудна за преминаване. Тъкмо смятах да махнем обувките и да я прецапаме и намерихме един брод, направен от дънери и клони. Следва изкачване и излязохме на Кременското езеро. Много добро попадение. После в хижата ни се чудеха защо не сме се качили на Джано да видим и другите езера, но перспективата , спокойствието и въобще излъчването долу са други.

Връщането бе по друг маршрут. След безкрайно ходене по камъни, съчетано с провиране из клек слязохме до рибните езера. Малко изкачване и сме пак на магистралата, на разклона за х.Демяница. И тогава.....тогава се появиха те....комарите.
Няма как, с ‘младежа’ сме и следващия ден е за почивка. Следва дълго и спокойно търкаляне по поляните около хижата. Привечер не издържаме и правим една бърза разходка да видим, как е пътеката, която тръгва в ляво от езерото и слиза до овчарника.
Ставаме рано. Раницата този път е по-сериозна. Тръгваме за Тевно езеро. Началото ни е познато. Стигаме Попово езеро. Това е първата ни почивка. Младежа намира компания за игри на Тевното и е много щастлив. Това променя настроението му и нагласата за прехода. След Попово езеро завиваме надясно и скоро сме на Самодивските езера. Там се гушат няколко палатки. Циркуса е много закътан. Продължаваме нагоре. В подножието на портата между Кралев двор и Момини двори има чувството, че не сме на земята. Шегуваме се, че сме на Луната. Портата се оказва затрупана от пряспа.

Влизаме в един улей отдясно и с бутане, дърпане успяваме да се качим.

Тевно езеро е най-красивото място в Пирин, на което съм бил. Заслона е ОК. Спохожда ни късмет. Никой в спалнята не хърка.

Утрото!!!

Днес до 16.00 трябва да сме на лифта /Безбог/. Тръгваме да се връщаме по пътеката от която дойдохме. В последната секунда ни бръмва, да не се връщаме по същия път и на шега минаваме от другата страна на Кралев двор.

Пътят се удължава, но престоят в Пирин също. В главите ни се мотае идеята за катерене на Джано. Слизаме малко надолу и изоставяме маркировката за х.Пирин. Тръгваме леко в ляво и без да губим много височина излизаме малко под Демиркапия над Аргирово езеро.

Пред нас пак е Попово езеро, но гледано от другата страна.

Събота е. В планината има много хора. По бански, джапанки, с въдици, торбички BILLA. Къпят се в езерата. Бързо слизаме, за да не се затрупат хубавите преживавания......от човешкото самодоволство.
Пирине благодарим!

Поздрави за хубавото ходене!
Любимият Пирин...
Само малко ме е яд , че не сте качили Джано да видите Кременските отгоре Sad

За колко време качихте Полежан и Безбог със слизане до хотела после?
Всичко най!

	andimit написа:
	За колко време качихте Полежан и Безбог със слизане до хотела после?

Прави се спокойно, даже с обяд по високото, в рамките на 5-6 часа. Ние не сме бързоходещи. Полежан го качихме за 2ч. и 40мин. След това се успокоихме.
А Джано??? За следващ път.. Laughing

А за Полежан споменахте, че трябва още малко да се походи на върха, за да се види езеро- на къде и колко още да се ходи?

nickkal написа:

	andimit написа:
	За колко време качихте Полежан и Безбог със слизане до хотела после?

Прави се спокойно, даже с обяд по високото, в рамките на 5-6 часа. Ние не сме бързоходещи. Полежан го качихме за 2ч. и 40мин. След това се успокоихме.
А Джано??? За следващ път.. Laughing

Колко време още трябва да се предвиди за Полежан-Газей- Полежан?

_________________
Хубавите неща ме научиха да обичам живота. Лошите- как да го живея.

	ZCEZBPM написа:
	Сега научавам, че му викат жената с кока

Така е наименувана снимка на Драго Матеев, пък и прилича . Запознахме се с него в х.Безбог. Дано всички на 72г. сме като него.