Дойде време за съботната разходка и в 7.30 се паркирахме на ЦПШ. Тука е мястото да похвалим самоковските управници, че най сетне са обозначили със знаци, и даже боядисали легналите полицаи (троши кола) след разклона за вада, браво. Ако може малко и дупчиците да позапълнят, нема да им се разсърдим. На хижата докато обсъждахме накъде да ни отвее вятъра в този хубав ден, пихме по един чай за ободряване. Чаят не ми хареса особено, интересно че преди няколко седмици беше много добър, на слизахме от Попова капа. Но у нас е така, нищо след 20 дена не е същото, както преди. Решихме този ден да го посветим на Мальовиците и тръгнахме нагоре към първа тераса. Качихме се на Еленските езера, и оттам на Малка Мальовица, успяхме да направим много снимки, времето беше с нас. Малка Мальовица е уникално и любимо място, няма хора, само ние и много четирикраки сладури.. Каква мащерка има само, като я помиришеш и направо се опиваш. Стояхме доста на върха, направо не ми се тръгваше оттам. След Малка Мальовица минахме покрай Орлето и качихме Мальовица по пътечката на североизточният ръб. Горе на върха учудващо нямаше много хора, като за това време от годината. Направихме почивка, хапнахме и скокнахме до Елени връх. Там съвсем се разложихме, не ми се тръгваше изобщо надолу. На връщане минахме по маркираната лятна пътека и се върнахме към хижата и ЦПШ.
Ето линк към снимките, когато имам време ще ги надпиша:
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
. Ако може малко и дупчиците да позапълнят, нема да им се разсърдим. На хижата докато обсъждахме накъде да ни отвее вятъра в този хубав ден, пихме по един чай за ободряване. Чаят не ми хареса особено, интересно че преди няколко седмици беше много добър, на слизахме от Попова капа. Но у нас е така, нищо след 20 дена не е същото, както преди. 
Решихме този ден да го посветим на Мальовиците и тръгнахме нагоре към първа тераса. Качихме се на Еленските езера, и оттам на Малка Мальовица, успяхме да направим много снимки, времето беше с нас. Малка Мальовица е уникално и любимо място, няма хора, само ние и много четирикраки сладури.
. Каква мащерка има само, като я помиришеш и направо се опиваш. Стояхме доста на върха, направо не ми се тръгваше оттам. След Малка Мальовица минахме покрай Орлето и качихме Мальовица по пътечката на североизточният ръб. Горе на върха учудващо нямаше много хора, като за това време от годината. Направихме почивка, хапнахме и скокнахме до Елени връх. Там съвсем се разложихме, не ми се тръгваше изобщо надолу. На връщане минахме по маркираната лятна пътека и се върнахме към хижата и ЦПШ.
.
