По Джамджиев ръб, Котешки рид и .... Тодорка

Минава се, да. Наистина лани, по случай 1-ви май, качихме Вихрен по него. Но беше много рисковано и сриващия се изпод стъпките ни сняг надолу по склона ни държа в голямо напрежение и тревога. Когато се стопи снега обаче няма проблем.

ПП: Ребърцата са по-добри с вино, отколкото с боб HarHar

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител

dido написа:

От х Бъндерица тръгваш по пътечката за гроба на алпинистите. На 100-на м от хижата се отклоняваш вдясно към улея. В началото няма пътека, но после нагоре към скалите се появява. От улея изтича сипей, пресичаш го отляво на дясно и тръгваш нагоре. Държиш само дясната част на сипея. Хана е на около 2060 м височина, ръбът е на около 2100.

Джамджиевите скали си заслужават отвсякъде...Много яко преживяване, особено точно в най-трудния участък, там не трябва да се гледа надолу, само катерене и инстинкт за самосъхранение Smile

Това от близък план на част от най-екстремния участък :

Аз се качих от х.Бъндерица, по гореописания от Дидо път като нагоре след Хана продължава така :

Песъкливия улей преди Хана

Една полянка, в която много лесно се губи пътеката

През клека, финално качване към началото на скалите

...и не препоръчвам да се тръгва без GPS, защото пътеката се губи много лесно. Драпане е до Хана, после има и много прегръдки с клека, но минавайки навръщане по зелената маркировка Казаните - х.Бъндерица, като гледах колко е път и до другите варианти за включване към скалите, този начин наистина си заслужава, пък и почваш скалите от начало Smile

И като съм се наврял във форума и съм вдигнал адреналина от клипа за изкачването на Стражите да попитам за Котешкия...Преди време имаше на Niksi доста подробно със снимки. Последно време най-модерни станаха Джамджиевия ръб и Църномогилския чал... Shocked

.
А Котешкият ...нещо го подминават "джедаите на скалите"...

Да попитам/през Гугъл съм гледал каквото има/ става ли без осигуровки да се проходи? Много ли е хазартно за туристи в смисъл без сериозни катерачни умения? Картите, които всички ползваме на различни машинки има дадена пътека през вр. Дуниното куче и слизане към Банско.

Абе има идеи с едни момчета от Сандански през следващите хубави дни да се пробва, ама не е зле предварително малко инфо от практиците...

Котешкия чал, в хубаво, тихо и лятно време няма никакви грижи да се премине и с ръце в джоб. От главното било леко се слиза и се изкачва един сравнително къс и ронлив участък, който обаче е широк и няма страшно от гледна точка да се пада, после ръбът се стеснява. Имам спомен само за едно горе-долу "интересно" място - както си вървиш по тесния ръб, изведнъж, той изчезва и зейва дупка. Ти обаче слизаш около два метра/от източната страна/, заобикаляш пресеченото и продължаваш. Колкото повече се приближава Кучето, толкова по-широко става. Знам, че някакви ходиха или се канеха поне да ходят там с колелета.... Обикновено се прави зимата, защото лятно не е кой знае какво, и обикновено отдолу нагоре. Аз съм минавал на слизане, като лятото, преди кучето слязох по едни сравнително стръмни склонове, като скали излязоха чак на три метра преди полянката в дъното на циркуса. От гледна точка на бързина, препоръчвам слизане преди Кучето, защото в дъното на циркуса има чудесна широка и добре оформена пътека чак до Банско, а от Кучето нататък не съм сигурен, ама май имаше клек и друг храсталак. Без много бързане, по описания начин, през юли, приятел ни качи до х. Вихрен, върхът го качихме по източното ребро/между стандартната пътека и Джамджиев ръб/, минахме през Кончето и Котешкия чал, и вечерта слязохме в Банско, т.е. в рамките на един ден, при условие, че тръгването не беше от Банско, а от София, т.е. реалните действия са ставали главно за един следобед.

Последната промяна е направена от vladofff на Чет Сеп 18, 2014 4:07 pm; мнението е било променяно общо 1 път

vladofff написа:

Котешкия чал, в хубаво, тихо и лятно време няма никакви грижи да се премине и с ръце в джоб. От главното било леко се слиза и се изкачва един сравнително къс и ронлив участък, който обаче е широк и няма страшно от гледна точка да се пада, после ръбът се стеснява. Имам спомен само заедно горе-долу "интересно" място - както си вървиш по тесния ръб, изведнъж, той изчезва и зейва дупка. Ти обаче слизаш около два метра/от източната страна/, заобикаляш пресеченото и продължаваш. Колкото повече се приближава Кучето, толкова по-широко става. Знам, че накакви ходиха или се канеха поне да ходят там с колелета.... Обикновено се прави зимата, защото лятно не е кой знае какво, и обикновено отдолу нагоре. Аз съм минавал на слизане, като лятото, преди кучето слязох по едни сравнително стръмни склонове, като скали изляцоха чак на три метра преди полянката в дъното на циркуса. От гледна точка на бързина, препоръчвам слизане преди Кучето, защото в дъното на циркуса има чудесна широка и добре оформена пътека чак до Банско, а от Кучето нататък не съм сигурен, ама май имаше клек и друг храсталак. Без много бързане, по описания начин, през юли, приятел ни качи до х. Вихрен, върхът го качихме по източното ребро/между стандартната пътека и Джамджиев ръб/, минахме през Кончето и Котешкия чал, и вечерта слязохме в Банско, т.е. в рамките на един ден, при условие, че тръгването не беше от Банско, а от София, т.е. реалните действия са ставали главно за един следобед.

Благодаря за подробните пояснения... Croc

и дано успеем да го пробваме още тази година.

P.S. Благодаря на модераторите, че са преместили темата където и е мястото

.