Пътеводител Рила излезе от печат. Вече може да се намери в книжарницата на Тангра Таннакра ИК, София ул. "Николай Ракитин" №11, тел. 02/943 77 98, 02/943 77 82. Предстои разпространението му в страната, в обектите, където се продават книги на тази издателска къща.
Излезе Том II. Избрани съчинения на Асен Христофоров.
http://kafene.bg/избрани-съчинения-на-асен-христофоров-14381/article/
Адресът е целия горен ред.
Хубаво излезе , ама все още няма откъде да си го купя ( нещо в нета не излиза в наличност никъде , а и издателството май няма книжарница) . Ристе , ако дадеш някаква идея ?
А новият пътеводител на Рила вече е в ръцете ми
" Българино, пожелай ми живот и здраве, за да имам възможност да вдигна завесата, която разделя градския живот от омайните прелести на нашата дивна природа, и ти ще се влюбиш в тази природа, както никой юноша никоя не е любил. Ти си работил шест дни и си обезпечил насущния хляб за седмицата. На седмия ден не се отбивай в кафенето, нито в кръчмата. Не ти ли омръзна еднообразието: димът на цигарите, туй глупаво тракане на заровете и билярдните шарове, вулгарните зевзеклици, прозевките, и туй вечно чувство на някаква неудоволетвореност, и тази вледенена инертност, и тази плесенясала апатия - не ти ли омръзнаха? Послушай ме: посвети един от летните си празнични дни на природата и ако тръгнеш с мене, уверявам те, ни един хубав празничен ден няма да оставаш вече в града. "
12 Октомври 1895г. Алеко Константинов
Турците не са останали назад при промяната на селищните и местните названия. За съжаление обаче, ние не знаем как преди падането ни под турците са се наричали много от нашите градове, планини, реки и пр., които сега носят турски наименования, какъвто е напр. случая с Сакар-планина, Ески Джимая, Тозлук Софлу, Чая и пр. Турците преименуват Родосто на Текирр-дагъ (по името на близката планина), Сушица - в Карлово, Места - в Кара-су и пр.
Веднага след освобождението започва и промяната на селищните названия от чуджи, главно турски произход. Тази промяна е ставала перодически в различни времена и според някои по-важни вътрешни или външни събития са били преименувани повече или по-мако селища. Наскоро след освобождението са били пременени имената на малък брой селища. Повечето селищни названия са били побългарени през 1903 год., но особено много села и градове са били преименувани през 1934 год., когато по нареждането на Министерството на вътрешните работи са били променени 1600 селищни названия. Напоследък бяха променени и всички селищни названия от чужд произход в Добруджа, както и имената на някои планини, реки, равнини и върхове в различни краища на страната. Но трябва да отбележим, че както по-рано, така и при последните промени на селищните и местните названия са допуснати много и с нищо неоправдани грешки, които при добро желание биха могли да се поправят.
По-рано на този извънредно труден въпрос се е гледало леко. Натоварените с тази работа, обикновено общински съвети, околийски началници или партизани, по-скоро са искали да се покажат пред началствотоси като големи родолюбци, отколкото да дадат сполучливи названия на отбелязаните за преименувани селища.
Комисият, натоварена през 1934 год. с преименуването на селищата, повече е възприемала и одобрявала имената предлагани от общинските съвети или други "силни на деня" лица. Ако по-внимателно се спрем на новите селищни названия от 1934 год., ще видим, че членовете на тази комисия, голяма част от които са били специалисти, не са държдали сметка нито за миналото, нито за местните особесности на земната повърхност, почва, растителност и животински царство, занятие на жителите, нито най-после за хубавите местни имена, каквито се намират в землищата на много от преименуваните селища.
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница Предишна1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9Следваща
Страница 6 от 9
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети