Здравейте планинари,
върнахме се по живо - по здраво от почивката и сега вече мога да дам отчет .
Единствено ще помоля някой от вас да ми обясни как се качват снимки.
А дотогава просто ще разкажа къде успяхме да отидем и какво видяхме.
Първо се качихме с колата до Бъндеришка поляна, от там поехме по една стръмна пътечка (в началото на която имаше дървени стълбички), която води до Байкушевата мура. След 10 - 15 минути вече бяхме пред мурата и се снимахме до величественото и стъбло.
В един от следващите дни решихме с колата да се изкачим до хижа Вихрен и от там да си направим по сериозен поход. Асфалтовият път още от началото беше тесен, но когато приближихме хижата стана толкова тесен, че две коли трудно се разминаваха по него, но Слава Богу благополучно стигнахме горе и вдишахме с пълно гърло чистия пирински въздух. Имаше камбанки, цъфнал здравец, мащерка на туфи, свежо зелени папрати, някакви оранжеви цветя, лилави приличащи на жълтурчета цветя, бели, жълти, червени едри и дребни непознати за нас цветчета...Направо се чудех накъде да се обърна и кое по напред да снимам. Въртяхме се като пумпали, и всеки викаше един през друг - "виж това", "снимай онова", "гледай какви зъбери", "виж какви цветове"... сигурно сме изглеждали много смешно, но нас това не ни вълнуваше.
Тръгнахме по пътека към най-близкото езеро според картата - Окото. Стигнахме до поток с мостче и там се снимахме. От там пътеката се раздвоява, ние тръгнахме към Окото по червено - зелената маркировка а други групи поеха по синьо-жълтата маркировка покрай рекичката към Муратовото езеро. Мъничко, но пленително е "Окото", след задължителните снимки и последвалата почивка поехме храбро и ние към Муратовото езеро. В началото пътят беше приятен, равен и се виеше край рекичката, но после....после стигнахме до един хълм "Душевадец", който трябваше да изкачим, за да се увенчае похода ни с успех. Децата припкаха нагоре ентусиазирано като млади яренца а ние с мъжът ми като парни локомотиви по нагорнище едвам се изкачвахме. На всеки два метра се спирах и гледах все по големия простор откриващ се пред нас.
Но нашите усилия се възнаградиха напълно след като пред нас се разкри гледката към Муратовото езеро. Ех, и време случихме, и снимки направихме, и помълчахме удивени пред величествената красота на Пиринските езера.
На връщане едвам вървяхме, с подбити крака, бяхме уморени, но много доволни.
Засега това е от мен, много благодаря на всички за съветите.
Ще кача снимки, но още не знам как.
Сега, да видим дали съм разбрала как е качват снимки:
Това е снимка на поточето с мостчето, от което се раздвоява пътеката: едната продължава към Окото, другата към Муратовото езеро. Това е "Окото": Това сме "ние" на брега на "Окото": Тук сме на брега на Муратовото езеро:
Муратовото езеро:
Трябва да използваш адреса на самата снимка. Той е различен от този, който се вижда, докато разглеждаш снимките в албума.
Надявам се, не се сърдиш, че си позволих да направя поправка.
Красота!
Пон Юли 22, 2013 11:36 am
zornitza_gencheva
Регистриран на: 28 Юни 2013 Мнения: 16
Не се сърдя, благодаря
Пон Юли 22, 2013 11:41 am
zornitza_gencheva
Регистриран на: 28 Юни 2013 Мнения: 16
Забравих да кача снимки на Байкушевата мура:
Нещо пак не стана?
Пробвах първо да копирам адреса на връзката, после да копирам URL адреса на изображението.
Явно не правя нещо както трябва!
Последната промяна е направена от zornitza_gencheva на Пон Юли 22, 2013 1:07 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница Предишна1, 2
Страница 2 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
.
