Пътешествие из Рила, въпроси

"Все пак са около 60 километра. После до Сапарева баня още 20тина."
Друг вариант за стигане до Паничище е през Симеоново-Железница-Сапарева Баня, но зависи от кой кв. на София тръгнеш.
Защо вместо на Паничище не спите на Зелени Преслап (някъде имаше тема за този район и телефон), лично на мен ми допада много повече, и от там може да пропуснете спането на Скакавица.

Ние няма да пътуваме от София, а от Рилския манастир.
Скакавица няма как да я пропуснем, защото вече съм резервирала. Ще бъдем там точно, когато е най-голямата навалица на Рила и просто е късмет, че там ще можем да спим. Не че не сме спали на палатка, но на дълъг път не ми се носи за 2-3 нощувки.

Поздравления и от мен- за маршрута, за куража, за страстта с която планираш! Подсещам те да вземеш и нещо противоалергично- за мазане, а също и за пиене. Успех и незабравими преживявания в това рилско приключение!

_________________
Хубавите неща ме научиха да обичам живота. Лошите- как да го живея.

Върнахме се. Ура!
Още не мога да повярвам съвсем, че всичко мина почти по план и завърши благополучно, че даже и останахме доволни!
Не мога да се разпростирам сега и да пиша дълги пътеписи, нямам много време, но ще споделя две-три думи.
Маршрутът в крайна сметка беше - язовир Белмекен - хижа Белмекен - х. Заврачица - Х. Грънчар - х. Семково - х. Рибни езера - Рилски манастир (бунгала Зодиак) - х. Скакавица - х. Иван Вазов - х. Мальовица. Не успяхме да се качим на Мусала и да направим Рибни - Македония, но тъкмо ще има за какво да се върнем в Рила пак. В почивните (от преходи) дни успяхме да идем до Смрадливото езеро, Зъбците (през Мермерски преслап), Скакавишкия водопад и до Калините. Големи красоти видяхме, но и за тях е безсмислено да пиша. Това, което виждаш не се описва с думи, нито със снимки.
За добро или лошо, нямахме големи премеждия. Случихме невероятно време - без да е много горещо, не ни валя нито ден! Всъщност дъжд имаше, но ние все бяхме или на хижа или на друга сушинка. До хижа Скакавица се понамокрихме, че беше валяло преди да се качим, но до там преходът ни беше час- час и половина, та не беше страшно.
Най-тежкият ни преход беше от Белмекен до Заврачица. Там още не бяхме свикнали и бяхме с ужасно тежки раници (аз и Павел де - децата носеха само водичка, а баба Софка същото + някои дребни неща - сандали, апарата за кръвно, аптечка). Мъкнехме ужасно много храна. Имаше защо обаче! Като видях колко яде един 17 годишен кльощав младеж (визирам племенника) и ми се събраха очите! Ако не носехме толкова храна, щеше да ме разори по хижите Wink

...Шест пържени филии + сирене + сладко за закуска не бяха никакъв, ама никакъв проблем.
Племеникът ми се оказа важен елемент в схемата. Децата се забавляваха заедно въпреки голямата разлика, Павел много помагаше и научи доста неща също. Естествено беше си най-голямото дете. Остана до Рилския манастир, от където пътувахме заедно до Дупница, а след това той за София, ние за Сапарева баня.
Вторият етап не беше толкоз труден, а и ние олекотихме съвсем багажа. С толкова много хора около седемте езера не ни беше скучно. Запознахме се тук-там с някой, включително с двама, пишещи в този форум. Беше приятна изненада. Друго, което ми направи впечатление беше, че имаше изключително много чужденци - чехи, белгийци, англичани, французи, норвежец, дори видяхме и двама аржентици Shocked

Няма лошо де, весело да е!
Хайде стига толкова, друг път обещавам да пробвам кратък пътепис.....всъщност не е добре да обещавам, но ще опитам поне.
Сега предстои да измисля кратък маршрут из Централен Балкан, но там ще ходим само аз и мъжа ми. Децата след кратък размисъл предпочетоха цивилизацията и палачинките на баба.