Сред планинския свят на Централна Гърция

СРЕД ПЛАНИНСКИЯ МИР НА ЦЕНТРАЛНА ГЪРЦИЯ

От години го бяхме замислили това пътешествие, но чак сега му дойде редът. Дълъг път по магистралата за Атина и накрая ни олекна като я напуснахме след Ламия. Навлизаме баш в сърцето на планинския свят, който привлича вниманието ни от доста време насам. Пътищата станаха 3-то и 4-то класни, но перфектни... Неизбежно се налага сравнението с нашите такива... Но...тук сме не да си разваляме настроението, а напротив. Така, че се любуваме на пътища, природа, къщи, пчелни кошери /пълно е с тях край пътя, значи е чисто/. Един след друг изплуват скални гиганти, кой от кой по-впечатляващ. Движим се сред тройката от планини: Гьона, Вардусия и Ити. Нашата цел сега са първите две, а Ити /Национален парк/ ще я оставим за по-нататък.
По едно време пообъркваме пътищата. Колкото последните са им перфектни, то в никакъв случай не можем да кажем същото за пътните им табели... Добре, че се намират две отзивчиви девойки, та ни вкарват в правия път. Най-после, след повече от 10 часа от Руски п-к, акустираме с небивал успех в китното планинско селце Калоскопи с неговите 1100м.н.в. Първо се запознаваме с един американец на преклонна възраст, намерил пристан за дните си тук, а после с млад и знаещ английски, сервитьор, в единствената кръчма на центъра. Насочват ни към удобно за бивак място край селото – в двора на стара църква с трева, вода, огнище, маси, пейки и т.н. Вечерта, естествено, сме в социалното средище – кръчмата. Излишно е да споменавам, че е под най-стария чинар в селото. Цялото село вече знае за намеренията ни, а ние понаучихме за него. Старото му име е Кукувица /славянско.../, а сега кръчмата се казва така. През зимата остават 15-20 човека, а лятото стигат до 1000 ! Два пъти седмично има редовен автобус от и до Ламия, но тук всеки има поне по една кола.
Сутринта ставаме по тъмно, чака ни дълъг път. Бивакът си остава с целия ни багаж – тук никой не краде. С транспорта ни се придвижваме по черния път на цели 8 км в посока към днешния ни връх. Вече сме пеша и бавно, но постоянно набираме височина. Завесата се вдига лека-полека пред нас и Гьона започва да пооткрива прелестите си. Белите карстови върхове никнат като гъби след дъжд. Ето го и нашият, не може да го сбъркаш. Огромна бяла пирамида, увеличаваща се след всяка крачка нагоре. Явно откъде е получил името си. Срещаме група гръцки планинари, слизащи от него /спали са на бивак в планината/. Поразпитваме ги за Гьона, за Вардусия, за... Най-после сме на седловината на главното било, под сами върха. Вече сме на една ръка разстояние, не повече от 30 мин – да, ама не... Взехме, че го обиколихме целия и му се покачихме изотзад, за 1,15 часа... Горе забравихме за всичко ! Бяхме на най-високата кота на Централна Гърция – 2510м ! Около нас – Вардусия, Ити, Парнас, залива на Ламия, Коринтския залив ! Планини, морета и пак планини... Заслужаваше си бъхтането.
Третия ден от нашето пътешествие решихме да го посветим на нетежки, културно-исторически и кулинарни удоволствия. Естествено, се наспахме на корем, че и се поглезихме на закуска. Предстоеше ни, просто, да се прехвърлим от едната планина в другата, без пешеходни напъни. Между стотиците кошери, забелязваме край пътя прелестен водопад. Няма как да не спрем. Спонтанно решаваме да се отбием до може би, най-живописното селце в „Трипланинието” – Сикя. Намира се на 710 м.н.в. под 700-метровата западна стена на връх Пирамида ! Сгушено в пазвите му, с много зеленина, с тесните си стръмни улички, с интересните пещери край него, с гостоприемните си жители не знаещи и дума английски, то е като самороден планински кристал в отърлицата на Гьона планина, че и не само в нея !
Най-после се добираме до крайната ни цел за деня – село Атанасиос Дякос, на 1150м над морското ниво. И тук бързо се сприятеляваме, бързо намираме подходящото място за бивак, бързо намираме и двете български момичета, работещи от 4 години в една от многото кръчми.
Четвъртият ни ден започва от 05,30ч, т.е. почти по тъмно. Сценарият е отработен – с транспорта ни докъдето можем и после си плюем на петите. Но таман си плюхме и взеха, че ни качиха на стоп, а и ние въобще не се дърпахме. Спестиха ни около час ходене по път, а и доста преки срещи с бая едрички и бая на брой „добронамерени” овчарски псета. Минаваме край двете планинарски хижи /естествено затворени.../ и след малко лутане уцелваме верния път към нашия връх. Сипеят става все по стръмен и накрая се превръща в кулуар по който лазим внимателно между скалите. Наближаваме билната седловина Портата, а какво ли е след нея ? Изминали сме половината от времето до върха, а теренът вече е достатъчно стръмен... Със свито сърце поглеждам и...о, Боже ! Пред нас се просна с цялата си площ високопланинско тревисто, карстово плато и върхът ни зад него. Няма как, преджапваме го и след няколко нетрудни скални пасажа, сме на „нашия” връх – Коракас /2495м.н.в./ - първенец на Вардусия, седмата по височина планина на Гърция. За гледката няма да ви разправям...
На следващия ден не ни се тръгваше...

Евгений Динчев
23.06.2013г

_________________
Където има воля има и път!

	gena написа:
	Пътищата станаха 3-то и 4-то класни, но перфектни...

Странно, но аз лично не съм останал с такова впечатление и като пример веднага се сещам именно за този район - миналата година, след Гьона и Вардусия решихме да слезем напряко към моста Рио-Антирио за Пелопонес. Минава се през Лидорики, пътят следва язовира. Е, ако ще го сравняваме с Петрохан, няшия ще спечели, но усещането за шофьора е много подобно: не смееш да вдигнеш над 50, за да не ти остане нейде предницата.
Високопланинските им пътища пък (вярно че много от тях минават направо през безумни места) много често са пропаднали на места, затрупани от свлачища на други, на треги асфалтът изчезва за известно време.

Към язовира не сме ходили, но в района който посетихме, плетеницата от асфалтови и черни пътища беше много добре поддържана. Даже в Калоскопи, на паркинга пред централната църква, беше се образувала една дупка в асфалта /явно от последните проливни дъждове/ и веднага я бяха оградили и изолирали, за да я оправят следващите дни. Сигурно има и по-кофти пътища, но като цяло, остана у нас впечатлението за добре поддържани такива.

_________________
Където има воля има и път!