Пускам малко снимки от съботното неделно скитосване из белмекенският и ибърски дял. В събота времето беше доста нестабилно, следобяд отново ни валя дъжд и град, за 3 или 4 пореден път, природа красота да и се не нагледаш. Чакам професионалният фотограф да даде по хубави снимки, че моите са малко слаба работа, фотото ми не става особено, а довечера ще ги по надпиша.
Особености по маршрута: лятната пътека която подсича каменити чал след ушите , държи още голяма преспа, и затова който не носи котки да катери по зимната маркировка до седловината между каменити и сивричал и натам продължение до сивричал и слизане през въжето пак по коловете. Като качвахме Ибъро от ушите видяхме че преспите отсреща стоят още на лятната пътека и изобщо не сме се и опитвали да минаваме оттам. Иначе ибъро си е голяма работа, не знам като се кача на тоя връх, и нещо ми става, има некаква магия там.Ходете на хижа Белмекен, Жорката хижаря е голяма работа, евала на такива хора, все така да се грижат и за планината и за туристите. Другият стопанин на хижата е Джеки, пораснал е, миналата есен беше на 3 месеца, вече е голямо куче. Последно, даже и водопада работи на езерото.
По същото време и ние бяхме в района.
Тръгнахме от Костенските водопади през кантон "Казана" /както е отразен в картата/ и към Ушите. Наложи се да прегазим буйната река малко над кантона. В друг сезон се минава по камъните, но сега е над коляно и е даже сравнително опасно. Преспахме в подножието на Ибър и Ушите. Сутринта минахме по пряспата на Ушите и се отказахме от първоначалния план да минем през Казана, кантон Грудеви скали и Голямото Лееве към Черна Места. Много сняг и вода по деретата, в долините всичко джвака - не ни се газеше повече. Тръгнахме по подсичащата Каменити пътека към Ортачал 2. Заобиколихме го от юг /от другата страна на коловата маркировка - винаги съм се чудил накъде води тази пътека - извърта и се включва под кръста /. Много е панорамно - погледнахме отгоре Черна Места и продължихме към язовира. Не бях минавал и към х.Гургулица. Минахме покрай целия язовир /навсякъде има пътечка отстрани и няма нужда да се върви по асфалта/ и продължихме към Помочена поляна. По пътя срещнахме служител но НП "Рила". От там надолу хижата и водопадите.
В участъка от точката, в която се пресича пътеката за Венетица до кантона, видяхме 4 мечишки купчинки. На другия ден от заслон Помочена поляна надолу, в първите няколкостотин метра - още 2. Явно яко са се развъдили в Костенския балкан.
Регистриран на: 21 Сеп 2012 Мнения: 296 Местожителство: София
Много хубава разходка сте направили. То и ние имахме план да идем на Венетица и оттам да се качваме на Ибъро, но се отказахме. Нещо групата ни беше голяма, имахме и мацки новобранки планинарки , то и така им дойде много, беше им достатъчно като за сефте. То нали знаете като човек го мързи да ходи, все гледа да се оправдае с някого. Освен това ние носим винаги на Белмекен яко пържоли за огнището, но този път минахме с пържени на тигана, поради пороя дето се изля. Едва запалихме огъня,колкото да се сгреем малко и да се опушим .
Чет Юни 20, 2013 9:05 am
Todor
Регистриран на: 03 Юни 2009 Мнения: 1161
iozkan написа:
Много хубава разходка сте направили. То и ние имахме план да идем на Венетица и оттам да се качваме на Ибъро, но се отказахме. Нещо групата ни беше голяма, имахме и мацки новобранки планинарки , то и така им дойде много, беше им достатъчно като за сефте. То нали знаете като човек го мързи да ходи, все гледа да се оправдае с някого. Освен това ние носим винаги на Белмекен яко пържоли за огнището, но този път минахме с пържени на тигана, поради пороя дето се изля. Едва запалихме огъня,колкото да се сгреем малко и да се опушим .
Ако случайно пак ви хрумне да качвате Ибър откъм Венетица не вземайте хора без опит. Денивелацията от Долна Баня през Венетица и до Ибър е 2000 метра. Теренът е много сложен. Минавахме преди 2 години и не вярвам от тогава някой да е разчистил, защото пътеката минава през резерват Ибър. Ако се върви по зелената маркировка след Ечемиците и Сиврикая се стига до паднала гора. Преминаването е доста сложно. След това се стига до просечена в клека пътека, но той вече е доста порастнал, откакто са го секли за последно. Преди 2 години пътеката си личеше, но раниците се закачаха, сега ще е по-сложно. На места се върви по клоните на клека без да се стъпва на земята. Вода след Ечемиците има само на 1 място от едно малко изворче в клека. От Долна Баня до върха на нас ни отне цял ден ходене и бяхме много изморени. Отделно от това имаше невероятно много мухи около от Ечемиците до клека. Иначе може да се мине от Ечемиците по пътя, който скоро се съединява с нашия път към кантона.
Чет Юни 20, 2013 12:05 pm
iozkan
Регистриран на: 21 Сеп 2012 Мнения: 296 Местожителство: София
Благодаря за съвета. Знаем за голямата денивелация, и затова променихме нещата, тъй като групата се измени. От Венетица денивелацията е към 1300м, затова е разумно да се тръгне от там. Ще звънна на хижаря на венетица да го питам за сегашното състояние на пътеката, точно за зелената маркировка. Имам някакъв спомен че имаше тука преди време пост, за това че клека е просичан, но не съм сигурен.
Здравейте аз искам да попитам колко е като време от сп.б. Белмекен до вр. Ибър и как е маркировката.
Съб Юни 22, 2013 9:21 am
Todor
Регистриран на: 03 Юни 2009 Мнения: 1161
От спортното градче има колова маркировка за х.Белмекен. В седлото между вр.Равни чал и вр.Белмекен има разклонение на коловата маркировка за вр.Белмекен. Лесно е. 2 - 3 часа според ходенето. От паркинга до стената на язовира /табелата на НП Рила/ има лятна пътека с червена маркировка. Извежда в същото седло. Времето е приблизително същото.
Ой - извинете за грешката! Не съм допрочел какво ме питат и съм описал пътя до вр.Белмекен...
За Ибър - както го описват - от спортното градче първо към кръста на скалата, после по коловата маркировка между Ортачал и Каменити чал, подсича се Каменития по много добре личаща си пътека и се излиза на Ушите. После без маркировка, по пътека на Ибър - вижда се и е лесно.
Понякога ползвам по-пряка пътека, но сега там има преспи. От паркинга до язовирната стена се тръгва по червената лятна маркировка за хижа Белмекен. За по-малко от час се стига до седло между вр.Белмекен и безименен връх /или Ортачал някой си /. От това място тръгва немаркирана пътека за вр.Белмекен по югозападното ребро. Вижда се река Ръждавица, стара кошара и коловата маркировка от другата страна на реката. Точно под старата кошара има мощен извор. Пресича се реката и се тръгва по пастирска пътека която води между Каменити и Сиври чал. Точно там сега има голяма пряспа, но след месец ще е ок за минаване. После по лятната пътека към Ушите /сега май и там не е за минаване/ и вече е много близо до Ибър. Това е най-бързия маршрут до Ибър, но е подходящ когато преспите се стопят окончателно - след средата на юли например.
Много е интересен маршрутът, при който вместо по пътеката между Каменити и Сиври чал, се минава по източното ребро на Сиври чал.
Последната промяна е направена от Todor на Пон Юни 24, 2013 10:53 am; мнението е било променяно общо 2 пъти
Нед Юни 23, 2013 9:49 pm
irina
Регистриран на: 16 Сеп 2007 Мнения: 759
Цитат:
Ще звънна на хижаря на венетица да го питам за сегашното състояние на пътеката, точно за зелената маркировка.
Още по-лошо е състоянието на пътеката от описанието на Тодор. Миналата година го минавах....мъка...мъка Пътеката все още се вижда, няма опасност да се загубиш. Ако няма да се нощува на Ибър, а продължите за Белмекен наистина по-добрия вариянт е да се тръгне от Венетица.
Най-прекият път за Ибър от спортното градче е по зимната колова маркировка като се тръгва от левия край на хотела , където е пътеката. Както и Тодор каза по-горе , 2 - 3 часа според темпото са до върха. За разнообразие е препоръчително отиването и връщането да са по различните маршрути , зимен и летен , така и впечатленията са по-всеобхватни.
Нед Юни 23, 2013 10:29 pm
SullyErna
Регистриран на: 22 Юни 2013 Мнения: 10
Благодаря за отговорите вчера (23.06.2013) бяхме и благополучно успяхме да се качим. Точно коловете на зимната маркировка ни бяха ориентир през по-голямата част от пътя
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
, природа красота да и се не нагледаш. Чакам професионалният фотограф да даде по хубави снимки, че моите са малко слаба работа, фотото ми не става особено, а довечера ще ги по надпиша.
/. От това място тръгва немаркирана пътека за вр.Белмекен по югозападното ребро. Вижда се река Ръждавица, стара кошара и коловата маркировка от другата страна на реката. Точно под старата кошара има мощен извор. Пресича се реката и се тръгва по пастирска пътека която води между Каменити и Сиври чал. Точно там сега има голяма пряспа, но след месец ще е ок за минаване. После по лятната пътека към Ушите /сега май и там не е за минаване/ и вече е много близо до Ибър. Това е най-бързия маршрут до Ибър, но е подходящ когато преспите се стопят окончателно - след средата на юли например.
Пътеката все още се вижда, няма опасност да се загубиш. Ако няма да се нощува на Ибър, а продължите за Белмекен наистина по-добрия вариянт е да се тръгне от Венетица.
