ЦПШ-Ловница-Г.Купен-Страшното-ЦПШ

Здравейте,
Първо искам да поздравя всички които пишете тук, страхотен форум!

А сега да разкажа за еднодневната ми октомврийска обиколка из Източната част от Мальовишкото било.
Неделя рано сутрин, в 6.30 вече излизах от София, слънцето току се показва. Мъгла беше обгърнала язовира, но щом излязох на правата отсечка преди Самоков, Рила се откри в истинското си великолепие. Денят започваше обещаващо! В 7.45 паркирах на ЦПШ, чистият въздух и незабравимата гледка на Малка и Голяма Мальовица ме подканяха да ускоря крачка към хижата. 40 мин. по-късно вече се майтапехме с Байно, че „софиянците” са къде къде по-раннобудни от гостите на хижата. И така, 8.45 поех към заслона БАК, като все още нямах планове дали след това да продължа към Орловец или Ловница. Тук е момента да кажа, че това е второто ми ходене към БАК - преди 2 години, питайки на хижата откъде се минава за з. Страшно Езеро, един шего(у)биец ме упъти през Втора тераса, БАК и Камилата. Стигнах само до БАК и се върнах обратно, проклинайки по пътя обратно идеята да се допитвам до непознати. Както и да е, две години по-късно, въоръжен с GPS и много ентусиазъм, в добра форма и настроение, към 10.30 акустирах на БАК. Снимки, съзерцание на Мальовица, Орловец, Злия Зъб, Елени Връх бяха наградата за положения неделен труд. На GPS-a имах трак БАК-Ловница-Страшното и след кратка почивка реших да прдължа по този маршрут. От сантимент към предишното ми ходене в района се отклоних към Злия Прелез и в този момент Съдбата ми прати трима туристи, които търсеха пътеката БАК – Ловница- Купените – Страшното. Хвърлих набързо поглед в пътеводителя им (Радучев, Ж., Рила - пътеводител. С., 1981. – справка този форум) и се оказа че ако продължа по едва различимата пътечка от Злия Прелез, нагоре по ръба към Ловница, след около 3.30 мин. ще сляза на Страшното, изкачвайки Ловница, Купените и Попова Капа. Речено – сторено, започнах изкачване на Ловница, а дъхът ми спираше от невероятните гледки наоколо. Който е бил на Злия Прелез и Ловница, има представа за величието на Рила, откриващо се пред взора ми. Кирилова поляна светлееше измамно близко, аха да протегна ръка и да я докосна, нищо че ни деляха повече от 1000 м. За Злия Зъб, Двуглав и Иглата не е необходимо да споменавам...На югоизток цяла Средна Рила се откри, а на запад Мальовица и Зелени Рид примамваха погледа. След половин час достигнах пирамидките на Ловница, сега не мога да опиша чувството на възторг, чувство, което единствено планината може да ни даде. Гледките от върха - това е усещане, което трябва да се вкуси и поема на малки глътки единствено там, на място. Часът беше около 12, а аз нямах представа за останалата част – Иглите, Купените до заслона Страшно Езеро, така че след кратко помотаване поех на изток посока Купените. Тук е момента да разкажа за пирамидките по пътеката – отличен ориентир, способен да упътят абсолютен новак по този маршрут (визирам себе си). Така че – спокойно, дори и без маркировка, не е възможно да се загубите (дори и да положите усилие) при ясно време. След Ловница пътеката се спуска и трасира южния склон, откриваща нови гледки на юг, а след около 20 мин. се откриват зъберите на Иглите и Купените на север и изток. Подминавайки южните склонове на Иглите, пътеката отново започва да се изкачва към Купените откъм южните склонове. Общо около час и половина ми бяха необходими да достигна Големия Купен. Ееееех, Вълшебство! В живота ни има много мигове, когато изживаваме нещо за първи път и то е много специално, така и това мое първо изкачване на Купена го включвам в графата „специални”. Мусаленското било се откри за миг, за да направи момента още по – впечатляващ. Под обувките ми буквално започваше страховития северен циркус на Купените, няколко пирамидки подканяха да се спусна по западния ръб право надолу към заслона. На GPS-a тази пътечка също фигурираше, така че вече имайки пълно доверие на „неофициалната маркировка” започнах спускане директно към заслона. Наглед стръмното слизане всъщност не е никак опасно, пирамидките са на всеки 5 метра, така че след по-малко от час вече обядвах на заслона. Облаците закриха Купените и Попова Капа и езерото доби стоманения цват на разтопено олово. От заслона към хижата имах чудесната възможност да се насладя на гледката, този път от север към Иглите, Ловница и Камилата. Към 5.00 вече релаксирах със заслужена бира на ЦПШ, в компанията на Мальовица в далечината.

Снимките тук:
http://picasaweb.google.com/natchobg/2008_Nov_Rila#

Евалата - убаво си се расодил... Cool

И кво викаш - Рила по ли е убава от европейските чукари? Wink

Те тази гледка с очите си да видя съм планирал догодина:

... и по билото на изток до където стигна...

_________________
Енциклопедия за ЕКИПИРОВКАТА за туризъм.
Палатки *** Туристически обувки

За снимката - правена е от югозападния склон на Ловница.
За билото - със сигурност знам, че след изкачване на Г. Купен, се минават другите три (Среден, Малък, Безименен), достига се Попова Капа и се слиза на Страшното. Аз понеже бях назад със времето, слязох на Страшното директно от Г. Купен.
Иначе и аз за догодина съм решил еднодневно ЦПШ-Еленин връх-Орловец-Злия Зъб, Двуглав, слизане на БАК, Ловница, Купените, Попова Капа и прибиране през Страшното.
Ама сега мисля за зимната планина!

За Европейските баири (Алпите) - чудни са, ама там където съм бил, много камънак Laughing

Поздрави

екстра ходене е това Very Happy

слизането от Купена към езерото ми се струва малко страшно, обаче.. но явно може, при добро желание

_________________

Значи за слизането от масива - има две възможности:

По западното ребро на Г. Купен
Няма никаква опасност (каменопади, тех. участъци) при сухо и стабилно време. Само един участък, при който си хвърлих раницата и скочих от около 1.5 м.

Другата възможност е премката м/у върховете Попова Капа и Безименен Купен.
Не съм го минавал още, но докато аз се спусках от Г. Купен, група от трима туристи спускаха оттам. Изглеждаше доста откачено, но когато ги заговорих долу на Страшното, казаха че там също има маркировка от пирамидки.

И двете възможности фигурират на topomaps картата за GPS.
Хубаво е да се знаят като алтернативни варианти за бързо спускане към заслона в случай на непредвидено влошаване на времето. Струва ми се че и двете са описани в чудесната книга на Р. Гранчаров "Върховете на Рила".

Поздрави!

Последната промяна е направена от natchobg на Чет Ное 27, 2008 5:05 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Само да попитам - това качване/слизане подобно ли е на качването/слизането към Дженгал-а в Пирин от страната на Валявишките езера - т.е. езерото - преслапчето м/у Дженгала и Момини двори - Дженгал-а?
Или е по-люто?

_________________
Енциклопедия за ЕКИПИРОВКАТА за туризъм.
Палатки *** Туристически обувки

Е, тука ме излови - аз Пирин си я пазя като черешка на тортата, разбирай че тепърва ще се запознавам от близо с Царицата на Планините Български. Досега имам само едно вълшебно изкачване на Полежан точно на 31/12. Красота!

Ама като казвам "ребро", то така изглежда отдалеч, ама на практика си е доста разлято и безпроблемно за качване/слизане. Няма да се плашите, съвсем нормално стръмно слизане/качване по стабилни камъни, тук таме малки терасовидни участъци. Това е. И отново - перфектна маркировка от пирамидки - това е най-важното - пътеката, очертана от тах, на моменти изглежда подвеждаща, но ако не се следи, се достига до отвеси от по 100 м.

	natchobg написа:
	Е, тука ме излови - аз Пирин си я пазя като черешка на тортата, разбирай че тепърва ще се запознавам от близо с Царицата на Планините Български.

Тука си в грешка - Пирин е царо, царицата е Рила!!!

_________________
Енциклопедия за ЕКИПИРОВКАТА за туризъм.
Палатки *** Туристически обувки

Ристо, доколкото се сещам от моето пребиваване на Страшното езеро и съответното за района на Джангала, и въпросното спускане от между Джангала и Момини Двори, към Джангалските езра / или ти за Валявишките чак долу питаш? / горе долу е същата стръмност, с малко разлики. А именно - както е казал Начо, в Рила има и полегати тревни участъци и тераски, камъни също, но не толкова, колкото в Пирин - въпросното слизане там е най-вече по камъни...
Спомням си, че се заглеждах по тоя участък от релефа на Рила, защото търсех с поглед Ачо, който в стремежа да снима повече гледка, се беше качил доста нависоко...

_________________

Ищо предполагам говори за един от улеите, който качва от Голямото Валявишко езеро към оранжевата пътека, точно под Момини двори.

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

	dido написа:
	Ищо предполагам говори за един от улеите, който качва от Голямото Валявишко езеро към оранжевата пътека, точно под Момини двори.

Анжък, де - по принцип говоря за маршрута ни от качването ни на Дженгал-а в марсианския ден.
Дали има нещо прилика, на моменти дори?

_________________
Енциклопедия за ЕКИПИРОВКАТА за туризъм.
Палатки *** Туристически обувки

Много приятен маршрут, Начо! Лятоска ще го пробвам с моята компания. Затова да те питам, докато ти е прясно. Като се качихме горе, не разбрах кое точно е Ловница. Имаше струпани камъни върху затревеното теме, но след петдесетина метра имаше друго връхче. Не стигнахме до него, защото се минаваше по много тясна пътечка - съвсем къса, но с пропасти отстрани. А нервите ми вече се бяха опънали от гледките към Злия зъб. Та, кое точно е Ловница? И по-нататък към Страшното езеро: има ли по-опасни места от това късо прелезче?

А на "шего(у)биеца" напразно се сърдиш - една от пътеките за Страшното езеро наистина минава през БАК, но през портата вляво преди Ловница. Ти, както разбирам, си се върнал до хижата по другата пътека - през Камилските езера.

Качването от Голямото Валявишко езеро към пътеката с оранжевите точки, което има предвид Ицо, е подобно на качването от Страшното езеро към седловинката между Попова капа и Безименния купен - големи камънаци, голям наклон, сипеи. В Рила денивелацията е само малко по-малка. Като си гледам трака в тази тема, за около половин час се излиза на въпросната седловина.

ъх, нямам виждане върху това качване в Пирин - значи не мога да дам мнение. За съжаление от снимките на Начо не си личи какво е, въпреки че последните 2 са от тоя момент. Сега се сетих, че можем да погледнем снимките на Ачо, а именно тоя албум ...ама доколкото виждам и мога да преценя, си е почти едно и също...

_________________

Цитат:

Затова да те питам, докато ти е прясно. Като се качихме горе, не разбрах кое точно е Ловница. Имаше струпани камъни върху затревеното теме, но след петдесетина метра имаше друго връхче. Не стигнахме до него, защото се минаваше по много тясна пътечка - съвсем къса, но с пропасти отстрани.

Сега си спомням че наистина за да се продължи по билото на Ловница се преминаваша през един участък от 10-ина метра, който беше много близо до северния ръб. Ама нищо страшно при сухо време. Е, вие ходите с внуците (браво на вас ! ), така че в случая не мога да дам съвет. А за най-високата кота на Ловница...в момента не си спомням, пък и тогава се притеснявах с времето и много не се мотаех на този връх.

	Цитат:
	И по-нататък към Страшното езеро: има ли по-опасни места от това късо прелезче?

Не, траверсира се южно от билото, което е доста разлято от тази страна. Е, разбира се слизането от Г.Купен към Страшното е стръмничко, но когато човек има повече време, най-добре е да обходи всичките 4 Купена, Попова Капа и накрая от седловината да се спусне по пътеката с червена маркировка (част от нея означена като Римски друм на някои карти на Рила).

А това за шегобиеца беше казано на майтап, благодарение на този човек за първи път попаднах на БАК. Но поради слабата си форма тогава, не можах да видя Страшното Езеро, което ме изнерви Smile