Регистриран на: 24 Авг 2007 Мнения: 365 Местожителство: София
На 400 метра от Черни връх
Понеделник е... аларма звъни в 6:30... не не за работа, за Витоша... Домързява ме и се надигам чак в 8.
Големи мъки докато стигна Хладилника, час и чериридесет минути. Там скачам в 98 и слизам в Драгалевци... 10:30 е :
В гората е красиво и спокойно, не срещнах никой :
Очаквах да газя в сняг, но в неделя народа е утъпкал добре пътеките. Ходенето е много приятно и след 55 минути съм на "бай Кръстьо" :
Пълня вода от чешмичката по пътеката :
Гледам облаците, които се движат твърде бързо за прогнозата то вятър с 20 км/ч. В този момент ми стана ясно, че гледки може и да няма. Вместо директно към Черни, минавам през "Алеко", че времето започна да се влошава. Вече съм на "Алеко", 2 часа след като слязох от автобуса :
Хапвам шкембе с бира... В това време имам 3 варианта :
1. Тръгвам към върха и докъдето стигна, в 15:00 се връщам.
2. Слизам надолу.
3. Чакам в хижата автобусчето за София.
13:30 е ... до автобуса има няколко часа. Не ми се слиза. Избирам най- малоумното. Всъщност добре бе да проверя доколко това време ще ми изцеди силите, имам варианти за бързо спускане, хижата е близо... И тъй тръгнах нагоре. От 40-ти стълб стана тежко ходенето, камъните бяха затрупани, не се ориентирах добре къде е лятната пътека и затъвах на места до кръста. Така изкарах 21 колеца и поглеждайки часовника си казах време е (15 бе крайното ми време за слизане надолу).
На слизане тичах, не по собствено желание . На спускане срещнах една голяма група(спасители мисля бяха половината -8,9 души сумарно). Трудно се разбирахме във виелицата. Те се замислиха дали да не се върнат надолу заедно с мен, в крайна сметка всеки продължи по пътя си. По- надолу срещнах още един другар, тръгнал към върха, махнах му той също. Няма смисъл да спираме, трябва да се надвикваме с вятъра, а и двамата сме добре зачулени. Викам си не си единствен луд... .
На "Алеко" съм в 16 часа. Сумарно 2 часа и половина съм ходил в отвратително време, на качване вятърът се мъчеше всячески да ме върне обратно... Мислех, че автобуса е в 16:20, а той в толкова тръгвал от София. Попълних запасите от витамин Б и в 17:30 бях в автобуса до х-л "Морени".
Няколко фотоса от виелицата :
Добре си изкарах, но трябват добра екипировка и малко психични отклонения.
Регистриран на: 03 Ное 2008 Мнения: 63 Местожителство: София
Вчера четох че е имало много зверски вятър на черни връх..25метра в секунда...и значително е намалило температурата,иначе много хубава разходка си направил,и аз мисля след като ми мине последния изпит да се запътя нагоре
Вто Ное 25, 2008 11:35 am
Valio
Регистриран на: 28 Окт 2008 Мнения: 304 Местожителство: София, Враца
Re: На 400 метра от Черни връх
Здрасти.
dobrudjan4e написа:
Добре си изкарах, но трябват добра екипировка и малко психични отклонения.
точно тая е екипировката, Вальо Цеци казва какво е нужно, не коментира своето облекло.
Цецко, според мен, можеше да стигнеш и до върха, ама не трябваше да спираш за манжда на Алеко, на станцията горе има
Пък и без другарче сякаш не е както трябва....
Тоя маршрут е почти същия, който го ходехме с Вангел, миналата година. Страшно приключение, ммда
_________________
Вто Ное 25, 2008 4:04 pm
Сотиров
Регистриран на: 28 Юли 2008 Мнения: 3360 Местожителство: София
До Алеко и назад
Здравей! Както гледам, с тая люта шкембе-чорба не е било студено нагоре!
Вто Ное 25, 2008 4:25 pm
dobrudjan4e
Регистриран на: 24 Авг 2007 Мнения: 365 Местожителство: София
Re: На 400 метра от Черни връх
Valio написа:
Тази екипировка казваш не е достатъчно добра...
Ами към нея прибавих и ветро-стопиращата маска, като махнах шапката от баба . На лицето ми беше добре, няма откъде да влезе вятър.
Kat написа:
Цецко, според мен, можеше да стигнеш и до върха, ама не трябваше да спираш за манжда на Алеко
Абе то се оказа, че мога да го стигна и със спирането, бях объркал времето на автобусчето... Нищо де не това бе целта ми, а доколко екипировката ми пази в такива условия. Имах си дедлайн така да се каже, 15:00 наобратно и си го спазих .
Сотиров написа:
Здравей! Както гледам, с тая люта шкембе-чорба не е било студено нагоре!
Да страхотно зареждане преди баира . Много добра бе в интерес на истината и на връщане повторих същата комбинация, като разбрах че имам много време до транспорта .
Куриозното беше, че краката ми намръзнаха не горе, а долу докато пътувах с 88 от "Хладилника" до "Дружба".
_________________ Който пие бира не умира!
Вто Ное 25, 2008 5:03 pm
lilid
Регистриран на: 17 Сеп 2008 Мнения: 15 Местожителство: София
Re: На 400 метра от Черни връх
привет, и аз имам обичай в лошо време ...
та по повод "ветро-стопиращата маска" - откъде си я намерил моля да ми кажеш, за да си намеря и аз,
(а иначе - досега се справям с една мноооого голяма поло яка, която си нахлупвам чак на главата и ми крие бузите, но се обледява като се диша)
"Куриозното беше, че краката ми намръзнаха не горе, а долу докато пътувах с 88 от "Хладилника" до "Дружба"" - това хич не е куриозно просто щото докато си горе и си в движение циркулира ти кръвчицата и те грее, пък спреш ли - и то в 88, мръзне си се,
поздрави,
Вто Ное 25, 2008 5:13 pm
dobrudjan4e
Регистриран на: 24 Авг 2007 Мнения: 365 Местожителство: София
Ок съгласен съм. В грАдския транспорт е нормално да няма парно .
Регистриран на: 24 Авг 2007 Мнения: 365 Местожителство: София
Re: Не се учудвам
risto_turisto написа:
Ми.....студена бира...
За това си мислех, докарах го един час пътуване... вечерта, а сутринта с чакането час и четиридесет... Та заслужавах си една бира от "Хладилника" .
_________________ Който пие бира не умира!
Вто Ное 25, 2008 5:49 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6472
Браво градски, аз се чудя що те няма на СТ-то а ти ходиш по Витоша в това време В неделя видимостта беше супер за разлика от виелицата, на която си попаднал ...
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
. На спускане срещнах една голяма група(спасители мисля бяха половината -8,9 души сумарно). Трудно се разбирахме във виелицата. Те се замислиха дали да не се върнат надолу заедно с мен, в крайна сметка всеки продължи по пътя си. По- надолу срещнах още един другар, тръгнал към върха, махнах му той също. Няма смисъл да спираме, трябва да се надвикваме с вятъра, а и двамата сме добре зачулени. Викам си не си единствен луд... 
.
