Петкановите водопади и Пенчовското пръскало са ми фаворити сред труднодостъпните водопади в България. Всичко като информация за тях и моментите изпитани през годините в Тъжанското ждрело е оставило силни и незабравими емоции. Положението с достъпа до тях е по-деликатен, тъй като са извън очертанията на маркираните туристически маршрути, а всяка среща със служителите на парковата охрана там крие успешен риск от попълване на бланките, с които разполагат. Този път решихме да се изкачим по Заногата, над местността Паниците, да пресечем някое и друго дере, и случайно да се озовем над Петкановите водопади с по-различен ракурс, а оттам да отскочим към Пенчовското пръскало в съседното дере на палатки. Набирайки височина, ненадейно се насадихме при служебната кола на парковата охрана. Като ни видяха така пъплещи с въжетата, шалтета, палатки и щеки по склона веднага включиха на задна скорост и се върнаха да се допитат къде обикаляме. Всичко мина тихо, но ни изгледаха по-странно след като единодушно им се зарекохме, че отиваме на хижа Тъжа. И аз не бих повярвал. Не давахме вид на хора отиващи на хижа Тъжа.
Хладината на утрото ни завари на приятно и обзорно място, с изглед към полегатия на вид връх малка Козя Стена и спотайващото се под нея Пенчовско пръскало-52м. Долу в дясно на снимката, в Русалийският проход тече и Кадемлийското пръскало-77м., от тук изглеждаше като малко поточе. От тук се виждаше и 30-е метровия водопад на притока Петканова вада, за който ще стане дума при посещението му на другият ден.
Остатъците от сняг още красяха снагата на връх голям Кадемлия. Вече се явяваме нарушители. Тук под нас е дерето на Петкановите водопади. Имаше разногласия относно раниците, които натежаваха прилично. Все пак идеята после беше, след Петкановите водопади да се установим на палатки под водопад Пенчовското пръскало. Вариантите за подход позволиха някои от хората да си оставят раниците тук, после да се върнат да си ги вземат и да се срещнем някъде по средата между двете дерета (на Пенчовското пръскало и Петкановите водопади). Аз разбира се нямах вариант за това (категорично), идеята ми беше да се кача над Петкановите водопади, с по-екстремен подход по реката над тях, която както знаех от предишно посещение има какво да предложи.
Малко по-късно се озовахме и по скалите над тях. Терена и мащабите на мястото с грохота на водопада всяваха респект. Под нас са шеметни бездни.
Големият Петканов водопад.
Помъчих няколко ракурса, но слънцето вкарваше и сянката ми в кадър, което в последствие май ми хареса. Петкановите водопади в цялата им пролетна и пълноводна красота. От тук до мястото, от което политат водите им няма много варианти за подход. Теренът е кошмарен, скалите са напълно непристъпни, бездната под мен завършва с 200 метров отвес.
Долната част на красивата водна каскада. Веднъж съм слизал до долу в ураганен вятър, мястото на което водата и земята се срещат - още не мога да си го избия от главата.
Стръмничко е, но не е нещо особено. Повечето добрали се до тук ще си и останат само с тази гледка, ние с Николай и Катя обаче не сме като хората и започнахме подход на нивото към горната част на водопада. Пресичат се два къдрави участъка (улеи), при преминаването на които човек не трябва да има страх от високо. Катя мина с психическата подкрепа на въжето, с което я осигурих за едно от дърветата преди втория улей.
Мястото, от което шеметно и с грохот политат водите на големият Петканов водопад. На скаличките отсреща бяхме преди малко. Напълно заслужена и нестандартна гледка за всеки положил усилието да се добере до тук. Еуфорията ми се засилваше, все пак тръпнех в очакване да открия отново приказните вирове на Петкановата река в пълният им пролетен блясък.
Надолу по реката в посока ждрелото, което образува.
И нагоре по нея с приказните воали на пролетната вода.
Често се налагаха и подобни моменти, бреговете на рекичката се стесняват многократно и е необходимо непрекъснатото и пресичане.
След това пресичане се разбрахме да обядваме, тук някъде беше и срещата ни с останалите от групата, които се върнаха за раниците си. Не вярвах на очите си, когато Николай извади газов котлон и посуда. Топлата супа по поречието на хладната клисура се вмъкна добре. Хапнахме, посмяхме се, че аромата на топлата храна може да ни докара мечките и в оглед на местността установихме, че няма нито едно не толкова гладко дърво, подходящо за катерене при евентуална среща с горепосочените животни.
След като се измъкнахме от дерето на Петкановите водопади ни оставаше половин час спокойно ходене до съседното, в което се намира водопад Пенчовското пръскало. Скоро излязохме на погледно място.
Забързахме крачка, защото по прогноза даваха валежи (което не се сбъдна), а трябваше да разпънем палатките.
Водопада от близо.
Както и малко над него.
Тук вече си беше и опасно.
Кадемлийското пръскало от връх малка Козя стена - 1711м.н.в.
Ждрелото на река Тъжа с вековните гори, село Тъжа и част от Розовата долина....
И тук трябва да се внимава, напълно отвесно е, една грешка може да вкара човек във фатален сценарий. Отдолу са пропасти, при надничане се виждат 300-400 метрови отвеси.
Замазах и последният кадър на Пенчовското пръскало, после се заехме със смеха и цър-пъра на мръвки. Веселихме се до полунощ, времето беше тихо и ясно, което опроверга първоначалните прогнози. Речните корита концентрират много хладина. Направо си стана студено. Навлякохме къде що дреха има и след полунощ се скътахме по палатките.
Нощта мина нормално, а на сутринта се отправихме да търсим и подхода към Петканова вада, сезонен приток, на който знаехме, че има 30-а метров водопад. Намерихме го, докато по склоновете притичаха три диви кози. През двата дни прекарани в резервата видяхме три диви кози, три сърни, един заек и две усойници. Природата оживяваше видимо след летаргията на зимния сън.
Затворихме маршрута кръгово. Разлятите била на Пенчовска планина са рай за сетивата. Пресичат се десетки потоци, склоновете са приказно зелени, облачета красят небето.
Да, паркова охрана стоят точно на последния обзорен завой, близо до мястото, където свършва гърча. Оная година само се поздравихме и толкова, но аз не нося въжета, палатки и прочее.
_________________ Две неща движат този свят - инатът и шубето.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети