Здравейте колеги,
Обмислям как да използвам многото почивни дни и ми се заформят няколко идеи. Проблемът е в това, че не съм минавал по маршрутите и не знам какво мога да очаквам. Стигнал съм до два вариата: 1. Говедарци-х.Мечит-Кобилино бранище-Страшното езеро(може и Йончево)-ЦПШ-х.Иван Вазов-ЦПШ и после транспорт до колата в Говедарци. 2. Боровец-х.Чакър войвода-х.Заврачица-х. Грънчар-Мусала-Боровец.
Това са двата варианта, като не са ми много ясни като дни. Примерно първия мога да разделя на Говедарци-Кобилино бранище(1 ден)-Кобилино-х.Мальовица(2ден)- х.Мальовица-х. Вазов по Зелени рид(3ден)- х.Вазов-ЦПШ-Говедарци(4ден). Та какво мога да очаква по въпросните маршрути? Има ли зимна стълбова маркировка в часта от х.Мечит до Кобилино бранище и от там до Страшното и х. Мальовица. Може ли човек да се ориентира лесно при хубаво време при положение, че не познава маршрута. Всякаква информация, съвети и алтернативи на маршрутите ще са ми от полза.
Това че горе е зима ми е ясно. В събота се разходих до х. Мечит и малко след нея, така че имам поне визуална представа за снежната покривка по високите части. Снегоходки и котки имам. Притесненията ми са свързани с това дали има маркировка и лесно ли се следва(за да мога да се ориентирам, тъй като тази част от планината е непозната за мен). За лавинната опасност по Мальовишко също съм чувал/чел, затова и питам за маршрут през Йончево езеро за ЦПШ. Останах с впечатление, че от там е по безопасно(поне според зимния пътеводител няма лавинна опасност). Къде по маршрута х.Мечит-Кобилино бранище-ЦПШ може да се наложи употреба на котки и пикел? Според вас кой от двата маршута е по-подходящ за човек със скромен зимен опит и съобразено със сегашните условия в планината?
Пон Апр 29, 2013 10:18 pm
Mariana1000
Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 2796 Местожителство: София
Какво значи скромен зимен опит? Ако е наистина скромен според мен вторият маршрут е по-подходящ. От Заврачица до Мусала има само едно трудно място, на което трябва пикел - ръбът на Голям Близнак. Иначе си има колова маркировка и ясно се вижда откъде се минава. До Грънчар не съм ходила, но брат ми каза, че и там се минава подобен ръб.
Ето това са моите снимки отпреди два месеца, само че Мусала - Заврачица, всъщност ми се струва по-лесно да се качиш от Мусала и да слезеш през Заврачица, както ние го направихме.
https://picasaweb.google.com/107109766459999925751/RilaBorovetzMusalaZavrachitza_2i3Mart2013
Това е съвет от човек с наистина скромен опит, ако твоя не е такъв си признавай веднага за да получиш по-адекватни съвети
_________________ Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Нашата разходка се състоя, въпреки че не всичко се получи по план. Тръгнахме от Мездра в 7:40 и в 10:10 бяхме пред почивните станции над Говедарци. По-точно пред един портал с надпис отгоре ТТТ. Докато се пооправим и хапнем по нещо стана 10:50. Така началото беше дадено. От тук до хижа Мечит се качихме за 1 час. Отдъхнахме 5 мин.(ама буквално) и продължихме нагоре. Снегът започваше след едно информационно табло на 20 мин. след хижата. Снегоходките все още бяха закачени по раниците, защото снегът беше що годе стегнат. Не след дълго започна да вали слаб дъжд. Изваля се за двадесетина минути. Снегоходките ги сложихме на качването към Мечит по един мн неприятен склон, който се преодолява странично. За пръв път ги използвахме и ни се видя тегаво. След връх Мечит започнах да получавам някакви спазми в мускулите на краката над коляното. Може би това, че направих няколко доста комични разкрачвания и падания със снегоходките (при които си изкривих ТСМ-ските щеки) помогна за това. Беше доста болезнено и се наложи да спрем да почина малко. Нататък към Кобилино бранище всичко беше нормално с изключение на няколко затъвания до коляно със снегоходките( и падания разбира се ) Изобщо снегът беше мн неприятен. Мокър и лепящ се по снегоходките. Имаше и големи оголени участъци и се налагаше често сваляне на снегоходки. Преди заслона набрахме шишарки за печката. Оказаха се излишни. В заслона заварихме Петър (чичо Пепи). Приятен възрастен господин, който е бил хижар 6 години на хижа Мусала(изгорялата обаче). Поговорихме си малко с него, след което той си легна да спи. В осем часа. Ние пък седнахме да вечеряме и да дегустираме Симеоновградска рачия. Тихата раздумка продължи до след полунощ. Цяла нощ валя дъжд и трещяха гръмотевици. Утрото беше ясно. Докато се наканим да тръгнем обаче почнаха да се появяват бели пухкави облачета от всички страни. Скоро вече не бяха толкова бели и пухкави. Започнаха да се чуват далечни тътени. Някъде около седловината Римски друм падна и мъгла. Тук загубихме мотивация и малко нещо се объркахме. Решихме че коловете отиват към Страшното езеро, а не към Йончево и ги изоставихме и започнахме да се спускаме на север. За момент се мярна лятната маркировка за Йончево езеро (в син цвят). После я загубихме, но решихме да продължим да се спускаме в ниското. Последваха преминавания на едни лавинарници, дето не са хич за разправяне. Малко ни успокояваше това, че снега ни се виждаше стабилен. МАЙ. В крайна сметка се спуснахме в съседната долина на Йончево езеро от запад. Прехвърлихме едно ридче и видяхме езеро. Все още не знаехме дали е Йончево. Разбрахме го след като намерихме маркировката от езерото към ЦПШ. Сега вече се поуспокоихме. Преди това бяхме спекли нещо, пък и умората си казваше думата. Надолу към ЦПШ беше монотонно спускане. На едно място се наложи прекосяване на река в стил Беър Грилс(събуване на обувки и навиване на крачоли над коляно). Сигурно имаше и друг начин но така беше по-забавно. Пък и камъка с маркировка беше баш по средата на реката. Е как да не мине от там човек . Пет минути преди да стигнем ЦПШ заваля проливен дъжд. Понамокри ни малко докато стигнем целта. Спахме в ЦПШ. На следващия ден единодушно решихме да не ходим до Иван Вазов и да се ориентираме обратно към колата над Говедарци. Бяхме доста изцедени за Зелени рид. Тръгнахме за Говедарци по черния път през Овнарско. Пътеката през гората беше приятна . По пладне бяхме стигнали до колата и се отправихме обратно към Мездра.
Така разходката се получи доста добра, макар и не изцяло по план. Открихме си и някои грешки:
1. Избраният маршрут май не беше мн подходящ за новобранци като нас. Особено с този на места отвратителен лепкав сняг. Малко се надценихме.
2. Изключително късно тръгване от заслона(10:30) при положение, че не познаваме маршрута и не знаем какво да очакваме.
3. Не трябваше да оставяме коловата маркировка преди Римски друм и да се спускаме на север твърде рано и на сляпо. Решихме се на това заради падащата мъгла и наближаващите тътени, тъй като искахме по бързо да слезем в ниското. Освен това се съмняхваме, че ще можем да следваме коловете при сгъстяване на мъглата.
Ние предполагаме, а планината разполага. Все пак тя беше благосклонна към нас и ни допусна до себе си. Изкарахме си чудно и научихме някои неща от първа ръка
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети