Месец април започна толкова ударно, че неусетно ме повлече във водната стихия на топящите се снегове и ме помете с масирана серия от посещения на множество трудностъпни и красиви водопади. Последните дни от месеца не предвещаваха кроткия му завършек! Напротив! Преддесертно повторихме водопад Тъжанско Пръскало над село Тъжа, с откриване на палатковия сезон, както и допълнихме графата 'опасни занимания' в дружеството, което на майтап основахме от лаф на лаф - "Водопади и Каньонинг"! По картите, както огледахме имаше някои напълно девствени дерета, а информацията за тях в Гугъл не отчиташе нищо. Така с колегата Росен се набутахме в едно от тях в ранното утро. Целта беше да извършим малко каньонинг и водопадинг. Това неизменно е съпроводено и от трънинг, и глиганинг! За да не бъдат обхождани и снимани, дадени дерета са определимо труднодостъпни и очарователно диви. Каскада след каскада, завой след завой, планината ни повежда нагоре в дебрите на един див, неподправен и стряскащо суров свят. Свят на диви животни, каменни полета свличащи опасно всяка стъпка върху нестабилните камъни, почти отвесни склонове необезопасени с корени, за които да се хване човек. Всяко едно падане от невнимание може да струва доста скъпо.
Водопадите на Тамардере.
Началото, още с първото вирче беше ясно едно, ще се гази!
Рекичката в началото с нищо не показа суровия нрав на следващите участъци.
Камъните са големи, вировете ледено студени, прохладата в горещината на априлското утро е гарантирана.
Кристалната вода действа зареждащо по напеченият терен.
Поредното предизвикателство, в най-общи линии до тук беше и по-лесната част, въпреки страничния наклон - придвижвахме се някак.
Изчаквам Роската да ми пусне въжето, с което да се осигуря и се наслаждавах на неподправената красота.
Магичните вирове ме обладаха, бях като хипнотизиран.
Каньонът ни предложи и един от любимите ми напоследък елементи от неконвенционалния туризъм - газене в дълбока и студена планинска река. Водопадите се подават зад всеки завой и даряват с наслада всички сетива.
Над всеки водопад също се случваха интересни сюжети. Водите политат стремглаво в непокорната клисура и образуват феерична приказка от замазана вода.
Да се самозадържа човек снимайки и да се катери по хлъзгавите камъни - абе, хич не е лесно.
Каскада след каскада навлязохме в дебрите на планината.
Пейзажът не преставаше да се изменя секунда след секунда.
Този кадър спрямо горният с леко изместване показва разликата. На метри гледните точки подновяват композицията, изникват нови и нови вирове. А сега от къде?!
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
По картите, както огледахме имаше някои напълно девствени дерета, а информацията за тях в Гугъл не отчиташе нищо. Така с колегата Росен се набутахме в едно от тях в ранното утро. Целта беше да извършим малко каньонинг и водопадинг. Това неизменно е съпроводено и от трънинг, и глиганинг! 
