Не е сезон за посещение на водопади, но отпуска определя кога.
Още не бях напуснал Калофер и ме качи човек от частните хотелчета, спести ми 6 км ходене по асфалт. Оставаше да мина правия участък и да захапя Заногата.
При кошарите спрях да си пренаредя раницата. По пътя от долу дойде велосипедист-идвал от Казанлък и щял да се качи до вр. Ботев по пътя. Казах му, че има още тридесет и няколко километра само и той продължи по камънака. След малко и аз запъплих нагоре по Заногата. Слънцето ме пожали, появиха се облаци, иначе почивките щяха да са поне двойно.
На второто засичане на пътя, снимка назад към измминатото:
И снимка нагоре, посока Ботев:
Тръгнах по пътя, където близо до завоя стоеше джипа на паркова охрана, а двамата агенти бяха под сянката малко по-горе. След продължително вървене по пътя наближавах острия завой, от който щях да се отклоня за Петканови водопади. Там колоездача ме настигна. Малко приказка, разменихме си снимки, аз снимах него:
...той мен:
Обясних му от къде да си сипе вода и всеки си хвана пътя. Насреща позира Голям Кадемлия:
Надолу, Бозалъктепе:
Хижа Триглав на Голяма Равна и огромния гръб на Голям Кадемлия:
Отсреща Малка козя стена с част от Пенчовско пръскало и на заден план Кадемлийско пръскало:
Тук долу в дерето са Петканови водопади:
Отсам-оттам слезнах до скали, от които да ги снимам:
Досадно пъплене обратно, взимане на раницата и слизане към реката, захранваща водопада, по-нагоре. Имах намерение да заредя с вода от там, но ужасната миризма на мърша ме разубеди и бързо се изнесох нагоре. Следващото по-голямо дере беше с доста по-малко вода, налях си от там. Не знаех, че и тя захранва водопад, който е доста по-надолу в гората.
Продължих към Пенчовско пръскало. Панорама на Малка Козя стена с Пенчовско пръскало:
Ето го и него:
От тук Голям Кадемлия прилича на огромен вулканичен конус, но това личи само на живо, снимките не могат да го покажат:
Малка Козя стена, снимка от склона на Пенчов пряс:
Бях решил да не качвам Русалиите и за това забих по склона, къде с пътека, къде без, грубо слизане и грухтене беше. В крайна сметка слезнах при синята вила, която се води
Мандрата, или нещо подобно. После още малко по пътя нагоре, две кучета, глутница кучета, хижа Тъжа. Вечерта всичко се забули в облаци, но сутринта нямаше нито един.
Имах намерение да ходя към вр. Ботев, източния му склон, езерцето(Сухия трап май му викат, Чочо ми каза и аз вече забравих...), горното течение на Голяма Бъзовица, х.Рай...
Хубаво, но травмата в глезена се обади пак и се отказах. Тръгнах надолу към х.Русалка.
Изгревът над Голям Кадемлия, долу се вижда леката мъгла:
И поглед назад към х.Тъжа:
На Смесите спря бус, слезнаха цигани, свалиха чували-ясно, ще берат боровинки. Няма да питам как са ги пуснали долу на бариерата, а уж трябва да пазят парка...
Продължавам надолу. Малка Козя стена от към пътя:
Ето го и Кадемлийско пръскало, има доста вода:
Последните дъждове съживиха водопадите, което се оказа добре за мен. Още една гледна точка:
По околните дерета също има вода, за сега положението е добре, след сушата от преди.
Панорама на Пенчовска планина:
И други гледат:
На снимката трудно, но на живо се виждат добре Петканови водопади и част от водопада под Пенчовско пръскало. Интересното е, че видях по средното дере с малкия дебит, което пресякох предния ден, водопад. Той е сравнително по-надолу в гората и хич не знам как може да се достигне място, да се снима от близо. Имаше малко вода. 10 мин. се взирах и съжалих, че не си носех бинокъла. Снимах с максимален зуум, но се получи гадна снимка:
Да не съм валат реших да се кача до Бабско пръскало.
Пауна:
Вирчетата над втория мост, над водопада, са чудесни, но водата е ледена. Поне "изгасих спирачките":
Горната част на Бабско пъскало с долното мостче:
Хапнах стабилно на масата и полегнах под сянката за дълго.После заслизах към пътя мързеливо и по него до хижата. Там имаше само трима колоездачи, които хижарката каза, че после запрашили за х.Тъжа. Баня, следобедна почивка...не всеки ден се случва да съм сам в хижа. И така до тъмно, когато от долу дойде човек, идващ направо от морето. Хижарката му направи и на него салата, но той беше толкова скапан, че не я довърши.
Сутринта свежи, на приказка, закуска и кой за където е. Той нагоре, аз надолу към селото.
Пътьом, снимка в посока Чимколиба:
Получи ми се малко контражур, но здраве да е. Те почечето снимки бяха при неподходящо осветление.
Долу, преди да влезна в селото се обърнах и щракнах една панорама на южния скален венец на масива:
Като за обедна снимка, бива.
И така...влакът за Карлово, после другия за Пловдив.
_________________ Две неща движат този свят - инатът и шубето.
Добър преглед, трябва да се подновява, време му е!
Пълноценно ходене си спретнал, наслади ли се по склона на Петкановите водопади на боровинковия пир ?
Добър преглед, трябва да се подновява, време му е!
Пълноценно ходене си спретнал, наслади ли се по склона на Петкановите водопади на боровинковия пир ?
Не помня от преди 2 години.
Майтапя се, щото ми вдигнахте стара тема от тогава.
Не, не се насладих, но се насладих на трънаци и шубраци по склоновете на Пенчов пряс.
_________________ Две неща движат този свят - инатът и шубето.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
И така до тъмно, когато от долу дойде човек, идващ направо от морето. Хижарката му направи и на него салата, но той беше толкова скапан, че не я довърши.
